Намира се на 2км до селото в живописна местност на един приток на река Арчарица. Има предание, че манастирът е основан от руския княз Игор. Един неясен надпис на престолния каменен стълб в олтара отнася постройката в българското царство през XIVв.
След падането на Бдинското царство под властта на османските турци манастирът е ограбен и разрушен. След 250 години йеромонах Силвестър го възстановява. Първоначално го наричат "Сухо поточе", а след възобновяването му - изворски.
След 1767г. в манастира се стичат богомолци от околните села. Някои по-видни и заможни селяни са погребани в неговия двор.
До 1860г. Изворският манастир се управлява от игумени. Последният йеромонах Агапий, преследван от турците, забягва в Сърбия. Останалите монаси Кирил, Гаврил и Хрисанд посторяват сегашния иконостас. И тримата са погребани в манастирския двор. Феликс Каниц съобщава за кубе и за хубава живопис, които днес не съществуват. Сега манастирът е девически.
Паметник на културата, държавен вестник, N221 28 декември 1927г.