ВИДИНСКИ КМЕТОВЕ
Генади ВЪЛЧЕВ

АНГЕЛ ЛИЛОВ /? - ?/ е първи кмет на Видин, търговец на зърнени храни. Участва в боевете при Брегово по време на Сръбско-бьлгарсната война през 1885 г. и след отстъплението при отбраната на Видинската крепост от 10 до 16 ноември. За проявена храброст е награден с орден за храброст.
По време на голямото наводнение през 1898 г. в складовете му са унищожени 40 000 оки жито и 6 000 оки ечемик и това го разорява окончателно. Видинският окръжен сьд му издава свидетелство № 8953 от 24 ноември 1898 г. в уверение на това, че е крайно беден и му се дава право да проси из общините на окърга за срок от 4 месеца.
През 1899 г. Ангел Лилов търси помощ от Народното събрание. С разрешително № 23908 от 20 октомври 1899 г. за един месец събира милостиня из столицата. С подобно свидетелство на царибродското градско общинско управление, тогава все още българска територия, някогашният много богат видински търговец преживява известно време.
На прошението му за пенсия до Х-тото Народно събрание прошетарната комисия оставя без последствие молбата му, защото липсват изискуемите документи.
Издъхва на софийска улица. Погребан е в софийските гробища без погребална процесия и без някакъв знак на гроба му.

ЦЕКО НЕЕВ /1827 – 1892/ е първият избран от видинското гражданство кмет след Освобождението от турско робство. Управлява града от 30 март до 21 юни 1878 г. Роден е във Видин. Още по време на турското робство се облича в модерни френски дрехи. Според д-р Бърни Бончев той е мургав, с кестенява коса и твърде внимателен, весел и благ събеседник. Викали му казгън Цеко. Взел е участие във всички църковни и политчески борби, хитър и тънък дипломат. Печели уважението на съгражданите си с житейската си опитност, честност, природен интелект, справедлнвост. Двадесет и шест хилядният град, преживял няколко месечна обсада и румънска бомбардировка още в началото на войната /14 юни 1877 г./ е разрушен и затрупан с боклук, кръстосван от много безстопанствени кучета, които разнасят болести и смущават живота на гражданите. Закупуват се три коли, с които сметта се изхвърля извън пределите на града. Циганин избива, само нощем, бездомните кучета. Изписват се семена за разхубавяване на градската градина.
По време на войната и първите години след нея Видин е наводнен от проститутки. На заседанието си от 20 април 1878 г. общинския съвет взема решения за ограничаване на просттуцията, съхраняване на нравствеността и забранява сушенето на животински кожи из града. 3а целта са построени специални бараки на подходящи места.
По нареждане на Цеко Неев се именуват улиците, къщите се номерират. Грижи се за осветлението на града. Назначава нощни стражи.
По онова време общинският съвет изпълнява функциите на градски съд. Съдебните му решения са вписани в протоколна книга, съхранена и до днес. Вземат се мерки против спекулата с цените /нарка/ на хляба, месото и всички хранителни продукти.
Цялата тази интензивна обществена дейност се отразява неблагоприятно върху търговската дейност на Цеко Неев и той не се кандидатира за следващия мандат. Участва като общински съветник при изграждането на театър “Вида” и новата сграда на катедралната черква “Свети Димитър”.
В края на живота си остава без средства за съществуване.
Умира на 20 май 1892 г. Погребан е в новите тогава градски гробища. По-късно костите му са събрани с костите на свата му – поборника Денко Попов /може би Йотов/.

ВАНКО НЕШЕВ /1830 – ? г./ поема управлението на града на 21 юни 1878 г. На второто си заседание постоянното присъствие /общинския съвет/ на 15 декември 1878 г. назначава за градски лекар д-р Т. Димитров. Осигурява се безплатна медицинска помощ на всички болни видинчани. Градският лекар завежда градската болница, преглежда добитъка за клане, месото в кланиците и се грижи за чистотата на града.
Назначен е и градски инженер. Полагат се основите на техническото отделение в общината и нейното благоустрояване. Инженер Гидик се заема, по решение на присъствието, с дрениране и канализиране на блатата, планиране на града, изравняване на улиците и нивелацията.
Дописникът Бербов от Видин пише в русенкия вестник “Славянин” /19 юни 1879 г./: “За всичко това трябва да се благодари на пъргавия и деятелен Ванко Нешев, който откакто е поел юздите на градското управление, градът заприлича на град.”
На 31 януари 1880 г. е уволнен и заместен от Хаджи Петко Петков. В края на същата година е назначен отново за кмет на града и го управлява до 30 юли 1881 г.
Умира в дълбока старост. Надгробният му паметник е с почти заличен от времето надпис.

Хаджи ПЕТКО ПЕТКОВ /1829 – 1897 г./ е роден през 1829 г. в с. Чорлене /днес Дреновец/, Монтанска област. Кмет на града е от 2 януари до 1 ноември 1880 г. На заседание на общинския съвет на 15 февруари 1880 г. се решава въпроса за цените на основните хранителни продукти. В заседанието си от 28 февруари с.г. съветът нормира цените на 101 стоки от първа необходимост съгласно Закона за градските общини.
В заседанието си от 22 февруари 1880 г. съветът взема решение за поправка на черквата, връщане на заграбената общинска мера и изместване на циганите от улица “Плевенска” вън от града.
По това време Видин гъмжи от сводници и проститутки. По предписание на видинския губернатор общинският съвет, в заседанието си от 28 февруари 1880 г., решава те да бъдат изгонени вън от града, да се подлагат на медицински преглед два пъти в месеца и ги разделят на три катгории, според размера на таксите, които трябвало да платят на общинския лекар.
Благодарение на познанството на Х. Петко Петков с родолюбивия котленец Тодор Василев, търговец от Турно Северин, котленецът построява 14 месарски дюкяна в полза на училищата.
Една нощ злосторници обират общинската каса. Съмнението пада върху един от пазачите на общината, но хаджи Петко не искал да го изложи. За да не изложи и себе си, внесъл самата, която трябвало да има в касата и за утеха запалил свещ на св. Никола.
На 1 ноември 1880 г. хаджи Петко Петков напуска длъжността, съгласно предписанието на видинския окръжен управител.
През 1897 г., при пътуване с файтон до стопанството си, конете се подплашват, файтонът се обръца и хаджи Петко си чупи ръката. Докато се върне във Видин раната се нфектира и след няколко дни, на 1 декември 1897 г. в 11 часа преди пладне, умира в жилището си на бул. “Дондуков” № 895.

ПАНТЕЛЕЙ ЯНАКИЕВ /1844/46/ – 1916 г./ е кмет на Видин от 18 юни 1881 г. до 21 януари 1883 г. Една от първите му инициативи е преместването на Ломската реална гимназия във Видин. Депутация, в която са включени той, член-секретарят Иван Петрович и Иван Н. Попов отнася предложението на княза в столицата и на 11 май 1882 г. дотогавашното четирикласно училище в града става Скобелева гимназия с изключителното съдействие на д-р Константин Стоилов. За този си принос д-р Стоилов е удостоен със званието “Почетен гражданин на Видин”.
На 19 юли 1881 г. организира референдум по прошението на еврейската община за промяна на пазарния ден от събота в петък. В него вземат участие 549 избиратели. Решението е: “Отблъсква се прошението на еврейското население.” Настоява за увеличаване на приходите на общината чрез облагане на престояващите на пристанището кораби, чамове и салове.
Още в първите месеци на кметуването си регулира цените на стоките от първа необходимост на основание Закона за общините. При определяне на тези цени се вслушва в гласа на представителите на хлебарския еснаф.
Тогава градът се осветява от 400 фенери. Разширена е градската градина. Построени са леденици и нова пекарна в “Калето”.
Заплатите си за декември 1882 г. и януари 1883 г. получава след 12 години, с прошение до общинския народен съвет.
Умира на 14 юни 1916 г.

СЕВАСТАКИ ИВАНОВ ГЪНЗОВЯНОВ /1825 – 1898 г./ е роден в с. Гъмзово през 1825 г. Кметува от 2 януари 1883 г. до 13 април 1884 г. До 1887 г. е общински съветник и полага грижи за откриване на детска колония към манастира “Св. Петър” до днешното село Дружба.
През 1895 г. общинският съвет взема решение Севастаки Ив. Гънзовянов да присъства на освещаването на стария паметник на Христо Ботев във Враца като представител на Видин. Гражданството се възмущава и решението е отменено.
Умира на 23 февруари 1898 г.
ДИМИТЪР КОСТОВ ЗЛАТАРОВ /1846 – 1887/95/ е роден през 1846 г. във Видин. Един от най-ревностните основатели и деятели на читалище “Цвят”. Известно време е негов секретар и председател. Спомоществувател при издаването на новите български книги “Приказки и песни”, “Геометрията”, “Кудкудячка” от Кръстьо Пишурка, “Света гора”, “Две тополи”, “Детска библиотека”, “Будалата на 19 век” и др.
Кмет на града от 25 април 1884 г. до 14 декември 1887 г.
На заседание на общинския съвет на 19 април 1885 г. се разглежда предложението на окръжния управител П. Славков за откриване на винарски курс към Скобелевата гимназия. На същото заседание се разглежда и предложението за откриване на ремеслено /стопанско/ училище в града, в което да се изучава дърводелие, железничарство и грьнчарство.
На 8 юли 1885 г. съветът решава да се открие VІІ клас в Скобелевата гимназия.
Димитър Златаров не дава разрешение на Марица Йонескова за откриване на публичен дом в съседство с черквата “Св. Пантелеймон” и Скобелевата гимназия.
По негова инициатива общинският съвет отрежда място за строеж на сграда за винарско училище и създаването на стопанска градина към него през август 1887 г.
По спомени на внучката му Марийка Петкова Златарова почива твърде млад, през втората половина на декември 1887 г. или през 1895 г., когато общинският съвет взема решение да предяви някакви искания към наследниците му.

ПЕТЪР СТАНЕВ ПИГУЛЕВ /1825 – 1903 г./ кметува от 14 декември 1887 до 15 октомври 1890 г. За неизпълнение на определения от общинския съвет нарк /определени цени/ на стоки от първа необходимост наказва със заповед № 3 от 22 януари 1888 с глоба месарите Стан Генов от улица “Месарска” и Никола Вълчев от улица “Шишманова”. Никола Вълчев продава месото в месарския си магазин на по-голяма цена, а Стан Генов заклал свиня в дома си, а не в салханата, където било опреденото място за клане на добитък.
При решаването на всички по-важни въпроси за града и неговите жители свиква общо събрание, на което присъстват представители на отделните еснафи и по-видни личности в обществото на Видин.
В протокол № 10 от 26 август 1887 г. общинският съвет приема предложението за изграждане на общинска изба благодарение на пратеника на финансовото министерство Михалаки Георгиев, който съобщава на съвета, че е избрал най-сгодното и подходящо място в местността около телеграфното управление, баира на градината на Рашид ефенди и “Калето”. В комисилта за придвижването на въпроса участват Коста К. х. Ангелов, Найчо Цанов, Никулчо Ганчев, Младен Иванов, х. Петко Петков и Петър Диманов.
През 1888 г. строителството на избата е разрешено.
В протокол № 68 от 11 декември 1889 г., е записано решението на общинския съвет да изпрати в София председателя на окръжната постоянна комисия Тодар х. Тодоров и Младен Иванов във връзка с превръщането на общинската реална гимназия в държавна. За да е успешна мисията министърът на просвещението Георги Живков и министър-председателят Стефан Стамболов са обявени за почетни граждани на Видин. Тя е успешна. Това е едно от големите постижения на кмета и целия Видински край. Гимназията минава изцяло на държавна издръжка, с което й се осигурява стабилитет във всяко отношение. Един от синовете на Петър Станев Пигулев умира на 100 години.
Петър Пигулев умира на 13 юли 1903 г. във Видин.

МЛАДЕН ИВАНОВ НАЙДЕНОВ /1859 – 1905 г./ е кмет на Видин почти едно десетилетие с малки прекъсвания. По време на неговото кметуване е завършена една от забележителностите на Видин – новият видински храм “Св. Димитър”. Осигурява 30 000 лв. от държавния бюджет за довършването му, когато събраните за тази цел пари от видинчани свършват.
На 18 май 1894 г. правителството на Стефан Стамболов пада от власт. Противниците на стамболовистите във Видин настояват Младен Иванов да подаде оставка. Четиридесет души правят митинг пред общината, заплашват, че ще счупят прозорците на кабинета му и ще го изхвърлят от общината. В заседание на общинския съвет на 28 май 1894 г., той подава оставка. Общинарите не я приемат на три гласувания, но Младен Иванов освобождава кметското място.
През 1900 г. става отново кмет на Видин и кметува до смъртта си през 1905 г.
Противниците му считат за грешка построения по време на неговото кметуване публичен дом в Бара махала /в района на днешната ж. п. гара/, съборен по-късно от радикалите при кметуването на Димитър Балев.

Хаджи ГЕОРГИ Хаджи ЙОНЧЕВ РУСКОВ /1869 – 1946 г./ е кмет на Видин от 11 август 1894 г. до 11 януари 1900 г.
Под негово ръководство се изработва, приема и утвърждава регулационнея план на града. Започва изравняване на видинските улици и запълване на блатата във Видин. Продължава работата по водоснабдяването на града с питейна вода след Петър Пигулев и Мдаден Иванов. Изворите при манастира “Св. Петър” /край днешното село Дружба/ са много далеч и само за тръби щели да бъдат необходими 40 000 златни лева. Тогава за водите на река Дунав и подпочвените води на Видин не може и дума да става.
През 1897 г. Видин е сполетян от страшно наводнение. Почти целият град е потънал във вода, но въпреки това през 1898 г. кметът води депутация в столицата за прекарване на железница Мездра – Видин.
Полага грижи за моралното здраве на града. Той е строг и безкомпромисен към крадците и нехайните служители на реда.
Участва с лични средства в строежа на черквата “Свети Николай” през 1925 – 1927 г. На една от снимките при откриването на ж. п. линията през 1925 до Н.В. цар Борис III се вижда и неговият лик.
Умира през 1946 г.

Хаджи ИВАН х. ВЪЛЧЕВ КУНОВ /1856 – 1936/ е роден на 20 май 1856 г. в село Раковица. Кметува от 25 септември до 12 ноемви 1903 г. и от 6 юли 1905 г. до май 1908 г. Запазена е негова заповед № 32 от 26 август 1907 г., с която той наказва нарушителят, на основание рапорт № 5 на надзирателя на хлебарниците, в който се констатира, че хлебарят Найден Костов от ул. “Новомахленска” е извадил хляб II качество, а го е продавал за І, при това недопечен, за да тежи повече. В заповедта си кметът постановява: “Да се конфискува всичкия хляб и да се глоби хлебаря в полза на градската хазна.” /ДА – Видин, ф 17К, оп. 1, а.е. 102, книга за заповедите на кмета, л. 23/ Глобени са много хлебари, които продават “ексик” /в по-малко/ хляб, млекари за оводнено мляко. Млякото е конфискувано и изпращано на затворниците.
Нарежда на градските комисари да дежурят поред всяка нощ, придружени от полицейска стража и да обикалят заведенията в града. В случай, че намерят по улиците или в бирариите жени, компроментирани в блудство, придружени от чужди мъже, да им съставят актове, които да му предоставят за даване под съд.
Поканен е лично на годежа на Н. В. цар Борис III.
Издъхва в клиниката на д-р Жеков в София на 15 декември 1936 г. След смъртта му на негово име е именувана улица във Видин.
Днес е жива и живее във Видин единствената негова наследница Мими Хаджииванова.

ДИМИТЪР СТЕФАНОВ БАЛЕВ /1863 – 1915/ е роден на 10 септемри 1863 г., в един от кварталите на Охрид. Кмет на Видин от 17 юли 1908 г. до смъртта си на 15 януари 1915 г. Въвежда народовластие, творчество, почтеност и прозрачност в управлението на града. По негово настояване са построени сградите на училищата “Любен Каравелов” и “Св. Св. Кирил и Методий”, две класни стаи кьм училище “Хр. Ботев” и парка “Владикина бахча”.
По негово предложение се разработва идеята за построяване на мост над река Дунав между Видин и Калафат. Видинският общински съвет /Видински общински вестник, г.І, бр. 31 от 31.Х.1909 г./ свиква общоградско събрание, на което се излагат възгледите във връзка с тази идея и се избира комисия, която да отправи прошение до министър-председателя и министъра на обществените сгради. Посещават Калафат и вземат решение за съвместни действия. Калафатски общински съветници връщат визитата.
Не са редки изразите в по-наташното кметуване и следващите заседания на общинския съвет “Така беше по времето на Балев!”, “Както при Балев!”
Умира на 15 януари 1915 г.

ДИМИТЪР ДАМЯНОВ АВРАМОВ /1868 – 1951 г./ е роден през 1868 г. във Видин. Кмет на Видин от 7 януари 1915 г. до 20 януари 1920 г.
Продължава работата върху водоснабдяването на града, засажда дръвчета по тротоарите на улиците, създава квартални детски градини, засажда тополи по блатистите места около града в днешния парк “Нора Челеби Пизанти” и на други места.
През септември 1915 г. България е въвлечена във война, но въпреки това в прокотол № 6 от 21 август 1916 г. на общинския съвет, е отбелязано, че кметът Димитър Дамянов е започнал проучването на въпроса за електрическо осветление на града. Общинският съвет решава да се изпратят електротехници, които да изследват река Арчар между селата Арчар и Държаница, на мястото където се съединяват двете реки при селата Милчина лъка и Водна, до трасето на сегашната железопътна линия.
В първите години на войната, когато хлябът не достига и дървата са кът, общината купува, по настояване на кмета, дърва за огрев на бедните видински граждани.
Подпомага с лични средства изграждането на черквата “Св. Николай” в “Калето”.
Умира на 3 октомври 1951 г.

ПЕТЪР НИКОЛОВ ДЖОРИНСКИ /1860 – 1936 г./ е роден на 10 август 1860 г. в село Орешец. Кмет на Видин от 11 януари 1917 г. до 10 февруари 1919 г.
Въпреки бушуващата война осигурява средства в общинския бюджет за разширение на градската градина, залесителна дейност по тротоарите и други мирновременни дейности. Липсата на продукти не спира дейността на безплатните ученически трапезарии за бедните и селските деца в училищата. По негово предложение общинският съвет взема решение за безплатна акушерска помощ за видинчани и то само от дипломирани акушери. В заповедната книга, водена по време на неговото кметуване, най-много са глобите на млекари, сипвали вода в млякото. През учебната 1917 – 1918 г. открива частно училище в “Калето” за децата в този квартал, защото в дъждовно време те не могат да посещават учебните занятия. Много грижи на общинското ръководство създава епидемията от петнист тиф. Градската лекарка д-р Берта Колева няма време за храна и сън и заплашва, че ще напусне. Изправени пред опастността Видин да остане без лекар, общинарите вземат решение само заможните граждани да й плащат визитите по домовете. По това време общинските лекари получават два пъти по-големи заплати от своите колеги в държавните болници.
През цялото управление на радикалите във Видин здравеопазването е безплатно.
Петър Джорински умира на 30 юни 1936 г. в жилището си на ул. “Дондуков” във Видин.

Д-р АСЕН АЛЕКСАНДРОВ ЦАНОВ /1881 – 1975 г./ е роден на 21 септември 1881 г. Последен кмет-радикал на Видин от 20 януари 1920 г. до 17 ноември 1924 г. и първи кмет на града с висше образование – доктор на юридическите науки. В дейността си като кмет се стреми да наложи индустриалното развитие на града, но радикалите нямат сигурно мнозинство и това му създава много затруднения. В общинския съвет има 7 радикали и 5 комунисти. Това позволява на комунистите да бламират често решения на общинския съвет.
През годините на неговото кметуване се строят много дюкяни, раздават се безплатни парцели за строителство на жилища в района на днешната болница, провежда се референдум за проекта за електрическо осветление на Видин. След приемането на проекта конкурентите за неговото изпълнение са много. Между тях е и световноизвестната днес фирма “Сименс”. Изпълнението е възложено на немската фирма “Хонза Хоунд”, предложила най-изгодни условие за града.
В тези години безплатната медицинска помощ на радикалите вече дава резултати – смъртността във Видин е по-ниска от смъртността в най-чистия европейски град по онова време – Дрезден.
Хлебарите, подтиквани от тесните социалисти в града, правят опит да наложат високи цени на хляба и създават недоволство от управлението на радикалите и техния кмет д-р Цанов. Кметът обявява състояние “Крайна необходимост”, хлебарите са заети по силата на Закона за крайна необходимост, фурните на Видинския гарнизон са дадени в помощ на града и хлябът във Видин остава евтин.
На изборите, проведени на 2 ноември 1924 г. за общински съветници, след шестнадесетгодишно непрекъснато управление, радикалите губят властта. На заседанието си на 17 ноември 1924 г. мнозинството избира за кмет софиянеца Симеон Стоицов. Д-р Асен Цанов е избран за общински съветник.
Негова е идеята за създаване пантеон на видинските кметове.
Последните си години д-р Асен Цанов преживява в дрипи и страшна мизерия.
Мнозина считат за основна причина на жизнената трагедия на д-р Цанов хилавия, болен и умрял от рак в кръвта негов син Александър, но това не е цялата истина. След девети септември 1944 г. д-р Цанов е поканен да сътрудничи на новата комунистическа власт, но той отказва. Наследените от него 700 декара земя са кооперирани насилствено и той остава без средства за живот. Въпреки това настоява да се отнасят към него с уважение и титлата “доктор”. Продава и къщата си и живее под наем със средствата от уроци по немски, които дава във Видин.
Умира като последен бедняк на 26 февруари 1975 г. във видинската окръжна болница.

НИКИФОР ТОДОРОВ НЕДЕВ /1861 – 1937 г./ е роден на 14 септември 1861 г. Кмет на Видин от юли 1922 г. до 7 февруари 1923 г. Съдейства на видинската земеделска катедра за сьздаване на опитно поле за доброкачествени семена. Общинският съвет й отпуска 100 декара за целта. Негова заслуга с по-трайно значение е началото на електрическото осветление във Видин. Ето редове от решението на тричленната комисия: “И като взе предвид, че динамото и кабела, които взехме под наем от артилерийския укрепителен пункт и с лампичките, и с други материали, които си набавихме, ще може да се осветяват с електрическо осветление някои от централните улици на града, че по тоя начин осветлението на града ще бъде по-добро и ще коства по-евтино, защото ще имаме и приходи от отпущане на осветление на частните къщи и дюкяни, решихме да се осветяват улиците в центъра на града с електрическо осветление, на частните къщи да се отпуска осветление срещу заплащане по 20 ст. за свещ на вечер, като заплатят стойността на материалите и разноските за инсталациите по костуема на общината цена...”
По негова инициатива общината изкупува картините на Руси Коджаманов на видинска тематика за 15 000 лв.
Умира на 24 декември 1927 г. в Лом.

СИМЕОН ТОДОРОВ СТОЙЦЕВ /1884 – 1934 г./ е роден на 14 декември 1884 г. Кмет е на Видин от 1924 г. до 1927 г. и през 1937 г. когато загива трагично при изпълнение на служебните си задължения. Убит е с нож пред сградата на общината от видинския гражданин Георги Суека, който не бил съгласен с приложението на Закона за уличната регулация и заплащане на дължимата от него сума за придадените към парцела му чужди места. Преди това, сутринта, той ходил при кмета, който му обяснил, че няма как да не заплати придадените му места. Вестник “Свободна дума” във Видин помества подробна информация за погребението на кмета от А. Т. Мицев: “Влакът с тленните останки на Симеон Стоицев от Видин при стечение на много народ, потегли навреме. Отдадоха се военни почести.”
Това убийство вълнувало доста време духовете на видинското общество.
Пак вестник “Свободна дума” пише: “Суека е бил осъден и умира в затвора за извършеното зверство. Умира и видинския кмет Симеон Стоицев, защото не пристъпил закона, с което дава достоен пример за служба роду, въпреки трагичната за него и семейството му развръзка.”

СТЕФАН СТАНЕВ ДИМИТРОВ /1896 – 1941 г./ е роден на 31 юли 1896 г. Кмет на Видин от 21 април 1927 г. до 14 март 1929 г. Истински творец в благоустрояването на Видин. По време на неговото кметуване се довършва елетрическото осветление на града. Пресушават се блата. Оформя се крайдунавската градина. Построяват се градската баня и сградата на противопожарната служба. Павират се изходящите главни улици. Създаден е извънградски парк.
Полага големи грижи за бедните. Когато няма възможност общината, помага с лични средства кметът. “Ако джобовете му са празни – пише неговият биограф Иван Видинлиев – кметът пише авансови разписки срещу заплатата си… Името му се носи навсякъде из града – в кръчми, кафенета, хижата – с признателност и симпатия. Офщиалността е захвърлена. Обръщението “господин кмете” се изхвърля... Изменя се от народа със “Стефко...”
Умира твърде млад, едва 44 годишен, на 1 април 1941 г.

ЕВГЕНИ ЕРНЕСТОВ ТОУШЕК /1884 – 1946 г./ е роден на 31 октомври 1884 г. Кмет на Видин от 11 март 1929 г. до 9 юли 1931 г., подкрепен от стамболовистите и демократите. Той и общинският съвет подкрепят местният историк Димитър Цухлев. Общината приема дарението на Цухлев – ръкописа му, посветен на историята на Видин и видинския край и осигурява средства за неговото издаване.
Бил е окръжен управител на Видин и областен директор на Врачанска област.
Не трябва да се забравят думите му пред общинските съветници на 19 май 1930 г.: “За мене нямаха значение личните ми жертви, които трябваше да понеса, защото още с встъпването на общественото поприще аз знаех, че трябва да жертвам себе си, без да очаквам благодарност, но не можех да не държа сметка за общата полза и общите интереси. Реших и само след като получих уверение от вас, че ще имам вашата подкрепа, особено тая на болшинството, с която сега ще мога да допринеса за издигането на нашия толкова изостанал град. Още от самото начало обаче трябваше да пожъна разочарование – мнозина мои добри познати, ръководени от съображения само тям известни, започнаха да не се съгласяват с моите разбирания за водене на обществени работи…”
Умира на 20 ноември 1946 г.

МЕТОДИ ПЕТРОВ ГУЗЕЛСКИ /1886 – 1955 г./ е роден на 16 октомври 1886 г. във Видин. Кмет на града само два месеца през 1931 г. На 1 август 1950 г., с още 89 семейства от Видин и Видинска околия, е изселен от органите на Държавна сигурност в град Кубрат, Русенска област. Там престоява 4 години и се завръща в родния си град.
Умира в него на 19 септември 1955 г.

ЙОРДАН МИТРОВ ВЕЛЕВ /1886 – ?/ е роден във Видин през 1886 г. Кмет на града от 27 януари до 13 април 1932 г. Преди това и след подаването на своята оставка от кметския пост по здравословни причини е директор на видинския клон на Българската генерална банка.
Годината и мястото на смъртта му не са известни.

ВАСИЛ МАНОИЛОВ ГЕОРГИЕВ /1897 – 1952 г./ е роден на 1 януари 1897 г. в с. Селце, Галичка околия, Битолска област. Кмет на Видин от 1 март 1932 г. до 10 април 1934 г. Печели определението “цигански кмет”, заради грижите, които полага за циганите във Видин.
От Девети септември 1944 г. до края на същия месец отново е кмет на града. Не разрешава саморазправа с арестуваните бивши управници. Той е един от доброволците, участвали при отбиването на немското нападение при Кула.
До края на живота си работи като вещо лице в съда и счетоводител в аптечно предприятие.
Умира на 14 май 1952 г.
Д-р БЪРНИ БОНЧЕВ /1877 – 1968 г./ е роден на 1 януари 1877 г. в Разград. Кмет на Видин от 5 септември 1934 г. до 12 декември 1938 г. Активната му дейност по устройството на новия цигански квартал остава в паметта на видинлии, които кръщават квартала Бончова махала. Значителни са заслугите му за нивелацията, регулацията и най-вече водоснабдяването на Видин. Лично ръководи закупуването, доставката и полагането на водопроводните тръби с намерение водата да бъде пусната за видинския панаир през 1938 г. Подава оставка поради напреднала възраст и изтощение. В брой 10 от 3 юли 1938 г. на вестник “Видински общински вестник” е поместена редакционна статия “Д-р Бончев и делата му”. Там четем: “Виновник за водопровода се призна от всички – д-р Бърни Бончев и името му ще остане завинаги в страниците на най-творческата работа на нашите общини. Налице е направеното от Бончев и това е неоспоримо доказателство за неуморната работа на един идеалист със силна воля и амбиция, която би трябвало да служи за пример за служба, за пример на много общественици...”
След Девети септември 1944 г. зет му Иван Гологанов, полковник, председател на Плевенския военно-полеви съд “изчезва безследно”, а дъщеря му е интернирана във Видин.
Той прави опит да бъде полезен на обществото. Подава молба за членство в редовете на БРСДП, която по-късно се влива в БКП, но напусто...
Въпреки всичко това д-р Бърни Бончев написва историята на Раковица и Грамада, биографична книга за Н. А. Киряев, изнася беседи, подготвя следовници-краеведи.
Умира на 24 януари 1968 г. в София.

СТЕФАН ТОТЕВ МИХОВ /1882 – 1945 г./ е роден на 3 март 1882 г. в Габрово. Кмет на Видин от 25 юли 1938 г. до 17 септември 1942 г. Осигурява заем за довършването на водоснабдяването на града. По това време населението на Видин е 15 672 българи, 804 цигани, 992 евреи, 1079 турци, 167 арменци – всичко 18 714 души в 4875 домакинства, настанени в 3 144 сгради. Недъгави и неспособни за работа – 461, недостиг на сгради за отделно живеене на домакинства – 1 731, признати за бедни – 2 213, непризнати за бедни – 2 662.
Със суми, събрани от собственици на недвижими имоти, павира някои улици в града. Отрежда се място за строеж на сграда за девическа гимназия. По време на неговото кметуване театърът става общински и за издръжката му се гласуват 200 000 лв. През март 1942 г. е катастрофалното наводнение във Видин. Градът и населението понасят огромни загуба. Стефан Тотев действа енергично и осигурява безвъзмездна финансово помощ от държавата в размер на 50 млн. лева.
На 30 септември 1942 г. е назначен за околийски управител и подава оставка.
След девети септември е осъден от “Народния” съд /едно от обвиненията срещу него е бездействие по време на наводнението през 1942 г./ на смърт и присъдата е изпълнена на 2З февруари 1945 г.

ЦЕКО БАЙЧЕВ НАЙДЕНОВ /1904 – 1976 г./ е роден в с. Несура, Врачанско. Кмет на Видин от 7 октомври 1942 г. до 9 септември 1944 г. Разширява водопроводната мрежа с 6 000 линейни метра. При неговото кметуване е построена една училищна сграда. Създадена е оранжерия към градската градина. Още първата зима след голямото наводнение привежда 1 500 жилищни сгради в годност за живеене.
След Девети септември 1944 г. заслугите му като кмет на града не се признават. Изправен е пред Народния съд и за публикувани статии в прогермански дух е осъден на три години затвор условно. Твърде възможно е тази смекчена присъда да е под влияние на неговия тъст Атанас Минков, пръв председател на Отечествения фронт във Видин.
Умира на 5 юни 1976 г. във Видин.

АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ /1890 – 1958 г./ е роден на 12 август 1890 г. Кмет на Видин от 1944 г. до 1948 г.
С принос в благоустрояването на града, особено в павирането на главните градски артерии и оформяне на обществените паркове и градини. Позволява саморазправа с арестуваните на Девети септември видинчани. Освободен е от кметската длъжност по негова молба поради умствена преумора. Негов апартамент на ул. “Иван Вазов” 12 в София е отнет от народната власт.
Умира на 8 април 1963 г.

ГЕОРГИ ПОПАНДРЕЕВ ИЛИЕВ /1897 – 1958 г./ е роден на 1 май в с. Раковица, Видинска област. Кмет на града от 1948 г. до 22 август 1952 г. и от 1959 г. до 1 март 1960 г. В протокол от заседание на ОК на БКП на 22 август г., е записано: “3а тези четири години е дал много за града, който измени своя облик видимо. С това той оправда доверието на Партията. Знае се, че от години Георги Илиев има слабост спрямо жените, че не им прави подбор.” Шест години по-късно Партията прощава грешките на Георги Илиев и той е председател на ГНС до 1 март 1960 г. След това работи като адвокат.
След пенсионирането си живее и работи в София. Самоубива се на 22 март 1958 г. Според дъщеря му Катюша причината за това е рак на простатната жлеза.

ВЪЛКО НИКОВ ДАВИДОВ /1894 – 1987 г./ е роден в с. Водна, Видинска област. Председател на ГНС от 29 август 1952 г. до 27 ноември 1962 г.
Умира на 10 ноември 1987 г.

ГЕОРГИ МИЛКОВ ГАВРИЛОВ /1922 – ?/ е роден на 20 октомври 1922 г. във видинския квартал “Кумбаир”. Председател на ГНС от 27 ноември 1952 г. до 1959 г. През този период са положени 1 200 м. водопроводни тръби и са павирани 3 142 кв. м. улици.

КИРИЛ ЛАЛОВ ПЕКОВ /1924 – 2001 г./ е роден на 15 септември 1924 г. във Видин. Председател на ГНС от 1960 г. до 13 декември 1961 г. Член на БКП, който не робува на класово-партиен подход към хората.
Умира на 11 август 2001 г.

ГЕНО ПЕТКОВ ПЕТРОВ /1918 – 1965 г./ е роден на 6 януари 1918 г. в с. Синаговци, Видинска област. Председател на ГНС от 1962 г. до 12 март 1964 г.
Умира на 1 септември 1965 г.

АНГЕЛ ИВАНОВ ИВАНОВ – ГАЛУЦ /1923 – ?/ е роден на 11 ноември 1923 г. във Видин. Председател на ГНС от 11 февруари 1963 г. до 31 декември 1968 г.

Инж. ГЕОРГИ ИВАНОВ БИЛЯРСКИ /1935 г./ е роден на 6 март 1935 г. в Белоградчик. Председател на ГНС от 1 март 1969 г. до 1 март 1973 г.

ЛЮБЕН СПАСОВ ЙОНЧЕВ /1933 – 2003 г./ е роден на 9 юни 1933 г. в с. Извор, Видинска област. Председател на ГНС от 17 януари 1974 г. до 1978 г.
Умира на 3 август 2003 г.

ПЕТКО БОРИСОВ ВАСИЛЕВ /1927 г./ е роден на 3 октомври 1927 г. в с. Шипот, Видинска област. Председател на ГНС от май 1978 г. до март 1979 г.

Инж. ЙОРДАН ЦВЕТКОВ РАНГЕЛОВ /1932 г./ е роден в с. Макреш, Видинска област. Председател на ГНС от 1 април 1979 г. до 1 март 1981 г.

ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЛОГОФЕРОВ /1943 г./ е роден на 3 септември 1943 г. в с. Ново село, Видинска област. Председател на ГНС от 11 юни 1981 г. до 5 декември 1983 г.

КИРИЛ ПЕТКОВ ИВАНОВ /1943 г./ е роден на 27 април 1943 г. в с. Мали Дреновец, Видинска област. Председател на ГНС от 15 юли 1987 г. до 18 декември 1987 г.

СЛАВЧО БОРИСОВ ИЛИЕВ /1946 г./ е роден на 2 април 1946 г. във Видин. Председател на ГНС от ноември 1983 г. до 20 август 1987 г.

ТОШО ПЕТКОВ ЙОРДАНОВ /1941 г./ е роден на 10 октомври 1941 г. в с. Държаница, Видинска област. Председател да ГНС от 1 декември 1987 г. до 4 декември 1990 г.

МИТКО ВЕЛЬОВ ВЪТКОВ /1939 г./ е роден на 28 януари 1939 г. в Грамада. Председател на ГНС /временния ИК на ГНС/ от декември 1990 г. до 1 декември 1991 г.

МЛАДЕН /ДЕНИ/ ДИМИТРОВ КАМЕНОВ /1944 г./ е роден на 9 май 1944 г. във Видин. Кмет на града от 31 ноември 1991 г. до 31 ноември 1995 г.

ИВАН МЛАДЕНОВ СИМЕОНОВ /1950 г./ е роден на 8 май 1950 г. в с. Горни Лом, Видинска област. Кмет на Видин от 16 януари 1995 г. до 3 ноември 1999 г. На 11 март 1999 г. опозицията иска неговата оставка за недоказани обвинения в нарушения при приватизационните сделки с общинско имущество, но усилията й са неуспешни. Според бившите яростни комунисти добрият кмет е насилник. След края на кметуването си Иван Симеонов споделя във вестник “Видин”: “Не си тръгвам огорчен и не съм обиден на никого. По-скоро желая да се извиня на тези, които са очаквали повече от мен. С всичките си затруднения през тези четири години това беше един успешен мандат. В основни линии изпълних всичко заложено в нашата програма. Възобновихме строителството на жилища и предоставихме 40 апартамента на отчуждени собственици. Доизградихме водоснабдяването на всички населени места в общината и много други обекти от инфраструктурата на района.
Запазихме всички институции, дори разширихме тяхната дейност. През този мандат стартира приватизацията на общински имоти и така наречената “голяма” приватизация на общински фирми. Постъпилите приходи от общинската приватизация са 1,88 милиарда лева. Над 600 милиона от тях са инвестирани за благоустройство и подобряване на инфраструктурата...”

Д-р ИВАН ЦЕНОВ НИКОЛОВ /1959 г./ е роден на 6 април 1969 г. във Видин. Кмет на града от 3 ноември 1999 г. до 2007 г. Първият кмет, спечелил втори пореден мандат в избори за кмет във Видин. Първите кметски избори печели още на първия тур, с втори резултат в страната – 57%, като представител на СДС. Вторият си кметски мандат печели на балотаж.
Проектът “Дунав мост – 2” и новата модерна визия за развитието на региона на новия кмет-демократ привличат вниманието на световната преса. За първи път за Видин пишат “Интернешъньл Херолд трибюн”, “Ню Йорк Таймс” и др.
Възражда се духовния празник на Видин – Димитровден. На него видинлии и техните гости почитат покровителя на града Св. Димитър Солунски. Започва реконструкцията на градския пазар.
(със значителни съкращения)

Из книгата “Видинските кметове – първа част”