ХРОНИКА НА СРАЦИМИРА
Илия ДИМИТРОВ

Когато посред нощ вестоносци съобщиха на Борил, че селяните от околните на столицата Бдин села са въстанали и запътили към стана му, заповяда да се събере конницата и с твърда решимост потегли срещу им. Опит стори да ги вразуми, защото знаеше, че тези хора с войнствен дух и враждебно настроение към войската му няма да се въздържат от нападението. Въстаналите селяни, смутени от внезапното му идване, изпратиха като пратеници първенците си, които дръзко му поставиха искането да се откаже от претенцията за престола, ако ли не – поражението, което постигало досега срацимировите врагове и него ще сполети.
Вярвайки в бъдещето величие на своето име Борил не отдаде нужното внимание на заплахите им, а само ги призова към подчинение. Ако ли не прекратят бунта, ще разреши на конницата си да опустоши селата им, а след като ги сполети бедствието, ще почувстват стойността на думите му, но тогава той ще остане безчувствен и безответен на молбите им, както Свинкса край Нил.
Но Борил грешеше в пресмятанията си. По това време селищата край столицата заприличаха на раздразнени кошери. Споменът за добрината и отстъпчивостта на цар Иван Срацимира не бяха забравени и ги подтикнаха да пренебрегнат благоразумието, а опиянението да защитят трона на Срацимира обхвана всички така, че Борил можеше да намери само единици, готови да окажат помощ на войската му.
Когато към залез слъне съобщиха наново, че селяните от равнината не са сложили оръжието, а напротив: готвят се да щурмуват лагера му с повече сили, обърна се сърцето на претендента за короната против непокорния, лукав за него народ.
Борил бе ревнив човек и не можеше да търпи да му изменят, затуй не бе способен да им прости заради бунта. Мисълта, че цял живот ще заповядва, бе помрачена от жаждата за власт. Закани се, че преди да обсади двореца, ще опустоши селата. Закле се пред разпятието, че ще превърне в пустиня цъфтящите ниви и градини, и мнозина ще погинат в пепелищата им. Заповяда на отбран отряд пехотинци да тръгнат против въстаналите и те умъртвиха хиляди в яростта си. Останалите живи се завърнаха смирено по домовете си.
Краят на злите замисли на селските първенци, които последваха Михаила бе този, че позорно, както бегълци забягнаха и се укриха в столичната крепост при Иван Срацимира. Смирили гордостта си от хитрост, заговориха му:
- Ти, царю, си могъщ и десницата ти е силна, както на военолюбивият Крум. Върху ни идва черна неволя, затуй заставаме пред теб и в смирението си отправяме глас към слуха ти, та да ни дочуеш и избавиш от бориловото нашествие. Призоваваме те сурово да осъдиш и накажеш родственика си и омразното множество, що го следва.
Цар Иван Срацимир бе поласкан от вниманието на непокорните и обеща, че ще ги спаси от гибелната заплаха, а пострадалия народ ще възнагради с велика любов. Крепостните селяни, научиха за думите му и отпочнаха да възхваляват царуването му. Всичко това Иван Срацимир предприе за уголемяване славата на династията си. От слуховете Срацимир научи, че братовчед му ще отпочне обсадата на Бдин, обзет от горещото желание да го катурне от престола. Знае гордостта му, но мисли че в случая ще бъде безпредметна, защото няма да навреди на войниците му, укрити зад дебелите крепостни стени.
Иван Срацимир бе много по-добър от хиляди и би могъл да бъде честта на родината. Опита се с твърда решимост още на времето да вземе единствено правилното решение: чрез труд и страдание да изведе народа по широкия друм на културата, но заразата на злото между хората бе твърде разпространена.
Действителността, защото е пари, клюки, мизерия и войни, нямаше нужда от мечтатели.
Борил направи уговорка с широк кръг офицери, кога и как да удари по Бдин.
После нареди на тръбача си да призове бойците. В тях огъня на омразата към царя се разгаря. Минавайки между редиците им Борил се опита на всеки сила в сърцето да влее, та да се сражава до последния си дъх. Припомни на кавалеристи и пехотинци за миналите им победи. Възхвали ги, че не са потомци на презрени дърдорковци, а смели войни, свикнали да се завръщат с тлъста плячка.
Тръбачът засвири за атака. Преданите му офицери поведоха пехотинци и кавалеристи.
Знаеше властолюбецът, че от изхода на битката зависи съдбата на хилядите и мисълта за туй още повече го изпълни с гордост за историческата му мисия, за която смяташе, че щедрият Бог му е отредил, та да го прослави.
В двореца зацари смут. Дочу се, че наемниците отказват да бранят престолнината.
Макар и каталясали в кървави битки, верните царски войници устояваха самоотвержено на бесния напор на бунтовниците и не допуснаха нищо да ги опозори. Поникнаха купища от трупове в защита на срацимировата корона.
Цар Иван Срацимир стоеше на балкона на двореца си с преизпълнено от тревогата сърце.
Бориловите войници продължиха все така самоотвержено да се сражават. Отчаяната им смелост изуми Срацимира. Накрая царят науми и той да вземе участие в сражението, че да вдъхнови войниците си. Щом го видяха да приближава крепостната стена, те се зарадваха и нададоха боен вик. Срацимир призова по име много от офицерите и войниците. С укрепнал дух те се хвърлиха отново в ненаситната на кръв и смърт битка. Най-страхливите от тях изпитваха неопределимото желание да се отличат пред Срацимир.
Бориловите войници, макар и лишени от надеждата за победа, продължиха да се сражават упорито с изумително мъжество, докато тъмата не сложи край на ужасната битка.

/със съкращения/

Из подготвената за печат книга “Видинлии”