ЕПИСКОП КИРИЛ (1872 – 1874)

и бъдещи видински митрополит /1890 – 1914/ се родил на 15 юлий 1833 г. в гр. Берковица. Първоначално образование получил в родния си град, а след смъртта на родителите си отишъл в Чипровския манастир като послушник. Тука той бил подстриган в 1857 г. в монашество и ръкоположен в йеродяконски чин. Следната 1858 г. той заминал за гр. Сремски Карловец и постъпил ученик в тамошната сръбска духовна семинария, която следвал до 1863 г. На връщане в родното си място, той се отбил във Видин. Но поради едно спречкване с местния гъркоман учител Горски, както това видяхме по-рано, той бил обвинен от турското правителство за бунтовник и изпратен на заточение в гр. Сивас.
Тежко било положението на дякон Кирила в заточение. Затворен в един манастир, той добивал прехраната си от милостиня и подаяние, но и на тези трохи му завидял местният манастирски бакалин и по негови интриги той бил преместен в съседния почти необитаем скит /малък манастир/, в който положението му станало съвсем лошо. Нямал нито средства, нито кой да се погрижи за неговото освобождение. Случайно тук той се запознал с един турски ходжа, а този, последният, го препоръчал на местния каймаканин. На тях дякон Кирил разправил своите теглила от гърците, които описал за най-върли врагове на турското царство и те от своя страна обикнали нещастния заточеник и му помагали в прехраната. Под ръководството на ходжата той изучил в съвършенство турския и арабски езици. В 1866 г. се свършило заточението му и той се върнал през Цариград в Тулча, където се условил за учител и дякон при местната българска църква. Учителствал 4 години и в 1870 г. привременият български синод в Цариград го назначил за управляващ Силистренската епархия, като предварително бил ръкоположен от видинския митрополит Антима /в битността му в гр. Тулча/ в чин архимандрит, според нареждането на същия синод. Тази длъжност той изпълнявал две години.
В 1872 г. Негово Блаженство екзарх Антим извикал архимандрита Кирила в Цариград и Св. синод решил да бъде ръкоположен в епископски сан на белоградчишката епископия. Ръкоположението извършил Н. Блаженство в съслужение на Св. софийския митрополит Доротея и Св. самоковския митрополит Доситея и той получил титлата “Св. белоградчишки” и бил назначен за викарий на Негово Блаженство и управляващ видинската епархия, след което заминал за Видин.
Във Видин епископ Кирил престоял две години и управлявал Видинската епархия под ръководството на екзарха. През това време той живо се интересувал от вътрешната уредба на епархията и развоя на учебното дело в нея, за да се подготвят свещеници и учители, от каквито се чувствувало голяма нужда. В това отношение той имал големи успехи. Учебното дело в градовете закрепнало и се развило в трикласни училища. Във Видин било основано /в 1872 г./ и ученическо дружество “Надежда” с цел да основе библиотека за саморазвитие на учениците, да помага на бедни ученици и да поддържа селски ученици в градското училище, за да се приготвят за учители в своите села. Били открити първоначални училища и в по-големите села на епархията. Той успял да ръкоположи и настани свещеници и в много селски енории, като навсякъде доставял и снабдявал църквите с нови църковно-славянски богослужебни книги. Изобщо, навсякъде из епархията се дал силен тласък към възраждане в духа на делото на Св. Св. Кирила и Методия, празника, на които бил вече възстановен навсякъде из целия санджак. Но в 1874 г. станало нужда да бъде освободен от тази длъжност и изпратен в сърцето на Македония – в Скопие. За това той бил извикан в Цариград и назначен за управляващ Скопската епархия на мястото на митрополита Доротея, който бил вдигнат от Скопие, а след една година бил избран от местното население за клир и за каноничен Скопски митрополит. Такъв той останал до края на турското робство, след което се върнал в България и в 1889 г. бил изпратен да управлява повторно Видинската епархия, след смъртта на митрополита Антима, а в следната година бил избран и за титулярен митрополит, какъвто и останал до края на живота си в 1914 г.