ЧИТАЛИЩЕ “ЦВЯТ”
БЪЛГАРСКО ЧИТАЛИЩЕ ВЪВ ВИДИН

УСТАВ

ГЛАВА ПЪРВА
Целта на Читалището

ЧЛЕН ПЬРВИЙ
Главната цел на Видинското Читалище е а/ да доставлява на Видинската публика нужните средства за прочитане; б/ да поддържа Българската книжнина; в/ да подкрепя сиромашки ученици; г/ да распространява различни полезни книжки и вестници между селените и да ги подканя и поддържа да си отварят училища.

ГЛАВА ВТОРА.
Състав и поддържане на Читалището
ЧЛЕН ВТОРИ
За сега Видинското Читалище ще ся намерва в църковния двор, разделено на три стаи: едната най-голямата за прочитане, втората ще бъде като книгохранителница на Читалището, а третята за отпочиване.

ЧЛЕН ТРЕТИЙ
Читалището ще има неопределено число членове Основатели, които ще си внасят сяка година определеното количество, което не е по-малко от половина лира Турска. Те ще управляват Читалището и ще ся стараят за постепенното достигане на целта му.

ЧЛЕН ЧЕТВЪРТИ
Читалището ще има още членове Посетители, които всеки месец ще внасят по един третак в Читалищната каса, срещу които ще им ся дава един билет, подпечатан и подписан от касиерина на Читалището. Те ще имат право всякога да влизат в Читалището, освен в определените за заседания дни. Те не ще имат никаква намеса в управлението на Читалището.
ЧЛЕН ПЕТИЙ
Всичките членове основатели са равни; секи един има право за гласоподаване и за избиране.

ЧЛЕН ШЕСТИЙ
Едно лице може да са приема за член основател във всяко време по вишегласие чрез тайно гласоподаване в едно засядание.

ЧЛЕН СЕДМИЙ
Защото първото начало за основанието на Читалището ся турна на Цветница, за това ся нарече Цвят, и този ден ся определява за годишен празник на Читалището. В този ден настоятелството е длъжно да дава сметка за всичките свършени и висящи работи, тъй също да дава и годишна равносметки за приходите и разноските му пред общото събрание. В този ден членовете основатели ще си внасят годишните помощи за в идущата година.

ЧЛЕН ОСМИЙ
Онзи член, който забави повече от една неделя и исплащането на спомоществованието си, няма вече да ся приема за член основател, с исключение само на тези, които не би са случили в това време в градът; а членовете от другите градища до един месец.

ЧЛЕН ДЕВЕТИЙ
Волни спомоществования или подаръци каквито и да бъдат, с благодарение ще ся приемат и забележват в протокола с похвала към подарителите.

ГЛАВА ТРЕТЯ
Управлението на Читалището.

ЧЛЕН ДЕСЕТИЙ
Читалището ще ся управлява от едно настоятелство, избрано измежду членовете основатели, което ще състои: от един председател, двама писари, един книгохранител, и един касиерин /съкровищник/ – те ще слугуват безплатно.

ЧЛЕН ЕДИНАЕСТИЙ
Председателът, а в отсъствието му подпредседателът, ще настоява за точното испълнение на устава и за порядъка в събранията; той въобще ще има грижа за управлението на Читалището.
Писарите задружно ще държат редовно писмоводителството и книговодителството на Читалището. Те ще начертават точни протоколи на заседанията, и след одобрението им в следующето заседание, ще ги записват на чисто в книгите на протоколите. Те са отговорни за точното испълнение на работите си.
Книгохранителят ще дръжи точен списак за всичките читалищни книги и вестници; той ще отговаря за сяко изгубено нещо.
Касиеринът ще събира спомоществованията, срещу които ще дава расписки, подтвърдени с негова подпис и с печата на Читалището, и ще дава плати, за които е натоварен от настоятелството, той ще пази имота на Читалището, било в готови пари, било в друга стойност и е отговорен пред настоятелството.

ЧЛЕН ДВАНАЕСТИЙ
Избранието на членовете на настоятелството става в годишното общо събрание сяка година, чрез тайно гласоподавание. Избранието на настоятелството има сила за една година, на същите лица могат да бъдат избираеми и занапред, с това предупазвание че, едно и същото лице не може да ся избира за същата служба в настоятелството наред едно след друго по-вече от три години.

ЧЛЕН ТРИНАЕСТИ
Настоятелството сборно промишлява за добрия вървеж на Читалището и то има грижи за избора и покупката на потребните за Читалището книги, вестници и други вещи.

ЧЛЕН ЧЕТИРИНАЕСТИЙ
Настоятелството не може в никакъв случай, без разрешение от едно общо годишно или извънредно събрание на членовете основатели, да разнесе повече от тритях четвъртина от редовните му годишни приходи.

ЧЛЕН ПЯТНАЕСТИЙ
Настоятелството е длъжно да свиква в редовно заседание членовите основатели непременно един път всеки месяц. Работата на тия редовни заседания ще е да ся размишлява върху съвременните читалищни работи и нужди. В тия заседания могат става и прочитания.

ЧЛЕН ШЕСНАЕСТИЙ
Настоятелството има право да призовава членовете основатели в извънредно общо събрание, колкото пъти намери за потребно, а годишните общи събрания щът стават всяка година на Цветница, начало на читалищната година.

ЧЛЕН СЕДЕМНАЕСТИ
Годишните общи събрани ще имат за предмет:
а/ Да приимат изложение от настоятелството за състоянието на читалището и годишните му равносметки.
б/ Да определяват отбор /комисия/ от три лица за преглеждане и испитвание сметките на настоятелството през изработената година, щото тоя отбор да дава изложение в последующето редовно заседание, та тогава да ся удобряват, или не, сметките на настоятелството.
в/ Да ся избира настоятелството за управление Читалището през следующата година.

ЧЛЕН ОСЕМНАЕСТИЙ
Избранията и решенията в Читалището стават по безусловно вишегласие на гласоподавающите присъствующи членове основатели. В случай на разделение гласовете на две еднакви числа, гласът на председателя има сила на един повече глас и прави вишегласие.

ЧЛЕН ДЕВЕТНАЕСТИЙ
След едно порядъчно писмено призование от страна на членовите основатели, за да ся съберат един определен ден в заседание, колкото членове вече ся съберат, заседанието може да стане, без да ся чяка повече от определени в призованието чяс.

ЧЛЕН ДВАЕСТИЙ
Един особен правилник, разискан и удобрен в едно общо годишно събрание, предписва длъжностите и поведението на членовите основатели и на посетителите на Читалището.
От тоя правилник винаги ще стои окачен по един образ извътре и извън Читалището.

ЧЛЕН ДВАЕСЕТ И ПЬРВИЙ
Само в значителни нужди може да ся въвождат изменения в устава, с исключение обаче на пьрвий член. За да ся приеме преглежданието на устава, трябва на това предложение по-напред да ся съгласят най-малко поне двете трети от присъствующите членове основатели в общо годишно събрание, чрез тайно гласоподавание; другояче предложението ся отхвърга чисто и просто.

ПРАВИЛНИК НА БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ ВЪВ ВИДИН

ОТДЕЛЕНИЕ ПЪРВО

ОБЩИ ПРЕДПИСАНИЯ
Член 1. – Читалището след утрений отпуск на църквата е отворено всякой ден.
Член 2. – Всякой неделен ден, при отварянието на Читалището, са длъжни да бъдат присъствующи поне двоица от членовете на настоятелството.
Член 3. – Входът у Читалището е дозволен на всякой Българин, познат на някого от членовете основатели, а за входа на другородци е потребно предварително препоръчение от страна на някого от членовите основатели.
Член 4. – В Читалището трябва да ся пази чистота, тишина и прилика в съобращението.
Член 5. – Пушение, пития и игри са запратени.
Член 6. – Разговори трябва, колкото е възможно да ся отбегнуват; или ако ся някак от нужда, тогава требва да стават поне с нисък глас.
Член 7. – Лични препирни или докачвания ся запрещават строго.

ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРО

ЗА КНИГОХРАНИТЕЛНИЦАТА
Член 8. – В Читалището могът да ся приимат всякакви книги, периодически списания и вестници, освен съблазнителните и запретените от Правителството.
Член 9. – Всякоя книга и всички листове, притяжание на Читалището, щът носят печата му с надпис наоколо: Българско Читалище във Видин.
Член 10. – Един распис от Читалищните книги ще стои винаги под расположението на посетителите.
Член 11. – Всякой член или посетител, без разлика, може да поиска или да земе да прочита по една от книгите в расположение, но никой не може захвана две или повече книги изведнъж, нито да предвари другиго, който по-напред си е запазил право върху някои книги или вестник.
Член 12. – Върху всякой вид книга требува да ся внимава, за да ся не поврежда.
Член 13. – Не е позволено износянието нито на една книга извън Читалището.
Член 14. – Когато има общи прочитания, четението частно требува да ся оставя настрана.

ОТДЕЛЕНИЕ ТРЕТО

ЗА СЪБРАНИЯТА
Член 15. – Дните, в който има редовно или извънредно заседание на членовите основатели на Читалището, всичките членове на настоятелството са длъжни да присъствуват.
Член 16. – Ако някой от членовете на настоятелството, по някой извинителна причина, не може да присъствува, трябва да извести председателя писмено.
Член 17. – Всякой член основател, призован от настоятелството в заседание, има длъжност да присъствува. А оня, който ще ся отдалечи от Видин, требва писменно да извести настоятелството.
Член 18. – Една особна книга, наречена Книга на присъствие, ще стои, когато има заседание, отворена на стола, за да ся записват сами присъствующите членове основатели, щом влязат в Читалището. Тая книга ще ся подписва от председателя при затварянието на заседанието.
Член 19. – Един списак от имената на членовете основатели ще стои винаги окачен в Читалището.
Член 20. – В всякое събрание на членовите основатели могът да присъствуват и посетители като слушатели, не ся изискува предварително припоръчението им от един член основател. Посетителите са длъжни да захващат определените за тех места само.
Член 21. – Заседанията ся отварат и распущат от председателя.
Член 22. – Председателят дава думата на ония от членовите основатели, които искат да говорят, според реда на поискванието, и тура разискаемите предмети под гласоподавание, когато вече ся разискат на пълно. След трикратно ставание и говорение върху един предмет от едно лице, председателят може да отрече думата на същото лице върху същия предмет, освен ако думата ся иска вече за истълкувание или забележивание, потребно да ся земе във вид.
Член 23. – Председателят има право и без предварително напомняне, да налага мълчание на говорящий, когато престъпи ясно предписанията на устава или на правилника.
Член 24. – Посетителите могат да поискат позволение от председателя, но само еднъжд, да кажът мнението си върху един разискаем предмет; по никакъв начин обаче не могът да участвуват в гласоподаванията.
Член 25. – Доде траят заседанията, прочитание както и мърморение, и шюшкане, ся не прощава.
Член 26. – Доде държят заседанията, никой от членовите основатели няма право да излаза из Читалището, без предварително дозволение, искано по един приличен начин и дадено от председателя.
Член 27. – В заседанията никой друг не може да стои прав, освен оня, който е зел думата да приказва.

ОТДЕЛЕНИЕ ЧЕТВЪРТО

ЗА НАРУШЕНИЕТО НА УСТАВА ИЛИ НА ПРАВИЛНИКА
Член 28. – Ако някой член основател или посетител на Читалището, има да ся оплаква за нещо, длъжен е да ся отправи писмено до председателя, или, в нужда, и до едно редовно заседание на членовите основатели на Читалището.
Член 29. – Ако някой член основател наруши, или е нарушил, предписанията на устава или на правилника, подлежи пред едно редовно или извънредно заседание от членовете основатели на изобличение, което, направено три пъти наред и съобщено без следствие, за по-нататък дава право за отнимане правото на членовство от виновний.
Член 30. – Ако някой посетител на Читалището ся не съобразява с предписанията на правилника, подлежи на изобличение от страна на настоятелството.

/Запазен е правописа на оригинала/

ИСТОРИЯ НА ВИДИНСКОТО ЧИТАЛИЩЕ “ЦВЯТ”
Михалаки ГЕОРГИЕВ

До почитаемото настоятелство на Бълг. читалище “Цвят” в гр. Видин.

Ставам отзив на поканата на почит. настоятелство на Видинското читалище “Цвят”, изложена в писмото му от 4-й дек. м., което писмо ми стигна късно на ръка.
Като един от основателите на това културно заведение в гр. Видин и като бивш негов председател в по-последните години, за важно считам да съобща следното: Читалището “Цвят” във Видин има своята история и преди неговото основаване. Тая история се състои в пробуждането от голямото затишие, което владееше във Видин, както в културно-просветителна, така и във възродителната деятелност, като фактори, които трябваше да предшествуват свестяването на населението и неговото настроение към едно тежнение за по-добри социялни и политически условия. По онова време Видин като че беше заостанал, подобно на някой изолиран остров, в националните тежнения, що бяха проникнали в повече от нашите градове в България. Това заспало състояние не се дължеше толкова на самото население и на неговата интелегенция, колкото на отсъствието на факторите, които трябваше да разклатят съзнанието и желанието на това население към една културна жизненост. Такива фактори се явиха тогава, около последната половина от десетилетието между 1860 – 1870 г. Тези фактори бяха:
1. Покойният д-р Миркович, който биде докаран обкован и хвърлен във видинските зандани по обвинение в Берковското движение, по времето когато беше Доротей владика във Вратца. Наскоро след неговото довеждане във видинския затвор, Д-р Миркович със своята голяма интелигентност за онова време, обърна вниманието на тогавашния мутесерифин, Азис паша, който поръча да отковат железата от краката на нещастника Д-р Миркович и го взе и настани при себе си в конака, като го направи един вид частен съветник по управлението на пашелъка. Така поставен, д-р Миркович беше не само свободен да се сношава с интелигенцията в града, но като един високо-интелигентен млад човек /д-р Миркович беше Парижки възпитаник/ бе си спечелил симпатиите на всички интелигентни хора. При всичко, че той се ползуваше с влиянието и благоволението на Азис паша, Д-р Миркович се броеше все като арестантин, но това ни най-малко не му пречеше да дава израз на такива патриотически пориви, от които мнозина граждани се учудваха. За пример ще приведа обстоятелството, че през ония опасни времена, д-р Миркович разпространяваше чрез мене – по онова време туку що свършил видинското “главно” училище – вестник “Свобода” на Любена Каравелова, между по-интелигентните видинчани, които гълтаха по скрити кюшета съдържанието на революционерните статии, що съдържаше тоя вестник. А от къде вземаше Д-р Миркович в. “Свобода”? Доставяше му ги самият Азис паша, който му го даваше да го прегледва и да му докладва, ако има нещо интересно за неговия пашелък.
Долагал ли е нещо някога на пашата и какво, това не зная, но зная, че винаги, когато отивах при д-р Миркович, той ще ме посрещне насмихнат, ще ми посочи с око към едно съндъче, което стоеше над писалищната му маса, откъдето вземах вестника, преплащах го одве и го скривах в джеба си.
Д-р Миркович винаги казваше: Видин и видинчани са останали назад и затова требва да се събудят. Той е един от най-ревностните пропагандисти, за да се основе един културен центр във Видин, а такъв центр стана читалището “Цвят”.
2. Втория фактор е Драган Цанков, по онова време миавилин при видинския мутесерифин. Те бяха извънредно близки и неразделими другари с Д-р Миркович и бяха като един вид центр, около който се движеха най-интелигентните хора от градът – учителите. Драган Цанков и д-р Миркович бяха причина, за да се съгласят моите родители и настойници да ме пуснат да замина и да следвам науките си в странство. Те постоянно проповядваха на видинчани необходимостта от културно образование.
Тези двама фактори действуваха пред външния свят чрез учителите. Най-видните от тия последните бяха Костаки Иванович Търновски и Сава Илиев Сирманов, а при тях, като видински жител и учителя Димитр Златарев. Тези тримата излязоха на лице с инициативата за основаването на читалището “Цвят”, разбира се, по импулса на първите двама – Д-р Миркович и Драган Цанков.
За самото основаване на читалището няма да говоря, защото това може да се види от документите, които вярвам да са спазени, а именно: уставът, протоколите, както и таблите в рамки, в които бяха записани членовете на читалището за през всяка година.
Отначало читалището служеше като образователен центр, където се привличаше по-интелигентното видинско общество с разни научни сказки и др. четения. По-после деятелността на това заведение се простре и върху други полезни дела.
Когато в края на 1874 г., след като се върнах от странство и бях ангажиран за преподавател при тогавашното видинско петокласно училище, заедно с моите колеги – Георги Б. Ненович, Димитр Хранов, Димитр Попов и др. видинското читалище “Цвят”, проникнато от важността да се даде възможност на населението в окръга да се снабди с подготвени сили, проповедници на науката и знанието – за селски учители и свещеници – читалището “Цвят” взе инициативата да се уреди един пансион, в който да живеят и се хранят почти безплатно способни селенчета, които да следват видинското петокласно училише и се приготвят за задачата, която им бе поверена от читалището.
В урежданието на това извънредно ползотворно дело освен учителите, които бяха се всецяло предали на услугата му, взеха много живо участие и разни граждани, било като членове на настоятелството на читалището, било като членове на училищното настоятелство и с това помогнаха, щото в разстояние на 3 – 4 години да се подготвят около стотина души селенчета, които станаха отпосле, извънредно полезни при настъпилите условия след Освобождението ни.
Между най-големите радетели и старатели за това похвално за видинчани дело, нека спомена – Г. Г. Ставри Ангелов, Хараламби Гънзовянски, Димитр Златарев, Ставри Стаков, Янаки Николаев, Иван Николов, Ванко Нешов, Александър Николчов, учител Георги Мл. Гълъбарски и др.
На скоро, след Освобождението, аз напустнах моя роден град Видин и от тогава не съм посветен в делата на читалището, та затова и не мога нищо да кажа за него през това време.
Във всеки случай, основаванието на Видинското читалище “Цвят” е едно от най-културните проявления на градът Видин през миналото столетие и, ако има културен център, който да е дал на времето си каква и да е полза за Видин и за окръга му, то едно от първите места на такива културни центрове трябва да заема читалище “Цвят”.
Тия спомени счетох за по-интересни да съобща на почит. настоятелство относително читалище “Цвят” и като му благодаря за вниманието да се обърне и към мене със своите запитвания, оставам с дълбоко уважение.

/спазен е правописа на оригинала/
г. София, 1909 г. май 14.

ЧИТАЛИЩНА ХРОНИКА

***
Администрацията изпраща квитанции за изплащане абонамента на в. “Читалищна мисъл” – до всички учреждения, частни лица и читалища, които са получили първия брой и не са го върнали; такива лица и учреждения се смятат като абонати на вестника.
Читалища, на които са изпратени повече броеве /особено градските/, нека побързат с изплащането, защото – повтаряме – вестникът няма никакъв определен фонд и излизането му ще бъде осигурено тогава, когато читалищните дейци от окръга взимат върху себе си пласимента му. Ние вярваме, че читалищното дело в окръга ще се подеме преди всичко от основните учители, защото сме уверени, че прозвището “народен учител” не е случайно, а плод на онази учителска народопросвета, която подготви почвата за изграждане днешната българска култура.

***
В близкото село Цар Борисово /Киримбег/ около 30 души будни селяни са взели похвалната инициатива за основаване читалище в селото. В първото учредително събрание е прието бъдащото читалище да носи име “Съзнание”. Това дело не ще закъснее да даде добри резултати, още повече, че то намира пълната съзнателна подкрепа на всички учителки от селото.
Цар-Борисовчани – всякога отзивчиви към нуждите на времето – първи доказват необходимостта от самообразование и дано бъдат заразителен пример за всички села от околността.
Ние сърдечно ги поздравляваме и им желаем пълен успех.

***
Изказваме благодарност и признателност на Ломското читалище, което с помощта на известния читалищен деец и литератор Цв. Минков, е пласирало около 100 броя от вестника ни.

***
Видинския еврейски тамбурашки оркестър се отказва от възнаграждението, което му се пада за взето участие в концерт-бала, даден на 28 м. м., от читалище “Цвят”. Това възнаграждение оркестрантите отстъпват за фонда “Читалищна сграда”.

***
Поради настъпващите праздници в. “Читалищна мисъл” ще излезе след нова година.

Вестник “Читалищна мисъл”, бр. 2, година І,
Печатница Пантелей Конев – Видин

***
Видин 29 април., Земам честта да ви явя, че тукашните младежи, които бяха ученици на Г-н К. Ив. Тьрновски, издадоха гласово за да се направи едно читалище, дето там да ся събират и да прочитат вестници, още и да ся снабдят и с една добра библиотека у която да ся намерват различни книги, щото като се събират там да им бъде в полза. Гражданите като видоха тия похвални желания на техните младежи, потрудиха ся за да ги положат в действие, което и вършат днес с едно голямо присърдце.

/Запазен е правописа на оригинала/

ЦИФРИ И ФАКТИ

***
В читалище “Цвят” особено активно е работил Боян Чонос, секретар на окръжния комитет на РМС, обесен от фашистите на 13 октомври 1943 г. Той редовно е ходил в читалището, интересувал се е какво четат неговите съученици и близки, сам е ползувал много книги от библиотеката. Един от неговите другари разказва, как Боян умело ги е напътствал и съветвал, как е вербувал между тях членове на РМС. Много от неговите читалищни другари по-късно дадоха своя живот за свободата на народа.

***
През 1928 година, след голямото земетресение в Чирпанско и Пловдивско над 300 000 трудещи се от този район останали без покрив. Читалище “Цвят” първо поема инициативата във Видин за подпомагане на пострадалите.

***
Пет години по-късно читалището задлъжняло към общината. Дългът възлизал на 100 000 лева за електричество и над 300 000 лева за наем. При гласуване на бюджета съветниците решили да отпуснат средства за разширяване на затвора в града, вместо за културни и просветни цели.

***
През декември 1931 г., когато нашият съгражданин Иван Чонос със съдействието на читалището е трябвало да изнесе сказка на тема “Истината за Съветския съюз” е бил арестуван пред входа на театър “Вида”. Полицията преградила пътя на посетителите и осуетила сказката.

***
При наводнението на гр. Видин на 5 март 1942 г., покойният библиотекар Енчо Нешев, със свои помощници, е спасил голяма част от книжното богатство на библиотеката. За съжаление, когато водата стигнала до гърди, те със сълзи на очи се качили в горните етажи, където започнали изсушаването на измокрените книги. Доста ценни книги пропаднали от природното бедствие.

НАРОДЕН УНИВЕРСИТЕТ ПРИ ЧИТАЛИЩЕ “ЦВЯТ”

Началото на народния университет можем да открием още през 1874 г. “На 15 декември 1874 г. Михалаки Георгиев изнесе сказка с надслов “Народната економия”, пише вестник “Напредък” в бр. 29 от 4 януари 1875 г.
На 18 същия месец, гражданите биват свикани на сказка в читалище “Цвят”, на която след отпуск на черква протосингел Йосиф /отпосле екзарх на Българската църква/, произнесе слово върху целите на читалището. След него Димитър Хранов, председател на читалище “Цвят”, държа реферат върху значението на народната економия. Тя е в известна степен допълнение на сказката на М. Георгиев...

ДАРИТЕЛСТВО ЗА ЧИТАЛИЩЕ “ЦВЯТ”

Редица архивни документи свидетелстват за благородната дарителска дейност на мнозина родолюбиви видинлии. Още в първите години на зараждането на читалище “Цвят” през 1870 г. видинлии като Севастаки Иванов Гънзовянов са дали своята лепта за просъществуването му. В книгата на Стилиян Чилингиров, озаглавена “Български читалища преди Освобождението”, на стр. 191 е публикувало факсимиле на един интересен архивен документ, издаден от видинското читалище на 2 септември 1870 г.
Спомоществувателската дейност към читалището са отправили Антим, Димитър Хранов, Михалаки Георгиев, Драган Цанков, Христо Г. Данов, Ставри Ангелов, Янаки Николов, Николай Ганчов, Никола Маринов, Вълчо Лозанов, Александър Илиев, Петър Миков, Тома Ванчев, Петър Дамянов, Петко Панов и десетки радетели на читалищното дело преди Освобождението.
Благодарение на читалищните дейци е построен театър “Вида”, читалище “Цвят”, основани са библиотека, музейна сбирка, хор, симфоничен оркестър, театрална трупа, оперета, издаван е читалищен вестник, художествени изложби и т.н.
Днес читалище “Цвят” отново се обръща с призив за преодоляване на трудностите. Изградената с толкова труд и мъки читалищна сграда се нуждае от ремонт и главно от отопление през студените зимни дни. На първо място, не бива с лека ръка да пропиляваме учебния процес в детската школа по изкуствата и курсовете за изучаване на чужди езици. Бъдещето на музикалния живот и града ни зависи от по-нататъшната съдба на музикалната школа. Тя дава благодатна почва за разцъфтяването на редица таланти. Същото се отнася и за балетната школа, фолклорните, състави, кръжока по изобразително изкуство и възраждането на литературния кръжок, кино, фото и видеоизкуство, художествено слово и др. Предстои откриването на новата учебна година в читалище “Цвят” и преподаватели, родители, читалищни дейци, общински съветници и кметство са загрижени за нормалното протичане на учебния процес. Читалище “Цвят” е наше видинско читалище и то се нуждае от осезателна подкрепа, която трябва да бъде дадена от сърце и душа в името на нашите деца и внуци. В името на повдигане на културния живот на град Видин.

Из вестник “Старият Видин”, бр. 72, 20 септември