БДИНСКИ СБОРНИК
Димитър ЦУХЛЕВ

Цар Йоан Страцимир не притежавал високо образование, като това положително се установява от цитираната по-горе негова грамота, от която вее малограмотност. От нея въобще може да се долови, че в цялото царство образованието е било посредствено. Това лесно се обяснява от големите превратности, с които е изпълнен историческия живот на това царство. Но при всичко това други паметници убедително говорят, че цар Йоан Страцимир е искал да се подобри образователното дело, да се създаде и при двора му царска библиотека, подобна на бащината му в Търново. Възможно е той да е действал в случая по подражание на Търновския двор, който във втората половина на XIV в. е стоял на чело на възродилото се книжовно движение. Това показва, че и тук се е зародило стремление да се създаде и в Бдин втори литературен център, ако и в по-слаби размери. От това литературно движение са се запазили два кодекса, които принадлежали на царската библиотека, а именно:
Едно евангелие, написано “с троудом и вниманием” на грубо обработен пергамент, с грубо и некрасиво писмо и в края с 23 листа, върху които е написано съдържанието и едно послесловие от преписвача. Ръкописът не е пълен. Заглавията на евангелията са направени с краски и с груби червени и жълти окрашения. Правописът му - български, но с много грешки, редакцията - също българска. Евангелието било преписано от роднината на митрополита Даниила още в началото на управлението на цар Йоана Страцимира, когато той бил още съуправител на баща си или “млад цар”. Преписвачът явява, че бил принуден да извърши преписа “по заповед и голямото желание на митрополита господина Даниила” и нарекал себе си недостоен и груб и явява, че се страхувал да се залови за тази работа, която била по-горе от силите му, но я извършил да не изпадне в непослушание към митрополита, за което и молил “четящих и преписващи не злословити…”
Бдинският патерик или съборник, написан с писмо от западна българска редакция в 1360 г. по заповед на бдинската царица Анна, както това се вижда от послесловието на безименния преписвач. Този патерик е един от най-важните датирани паметници за историята на културата на Бдинското царство във втората половина на XIV в., като книга, която задоволявала вкуса и душевните потребности на българската царица и нейния двор, той служи и за прекрасен образец на онези развалени текстове и апокрифически книги, които са били твърде много в България в XIV в. Това ясно се вижда от неговото съдържание, което се състои от жития на преподобни жени или похвали за тях, написано от блаженни Аврамия, четивата за св. Теодора, Фекла, Петка, Вървара, Иулияна, Марина, Тансия, царица Теофана, Ефросиния, Екатерина и Иулияна, Мария Египетска и Евпраксия. Но всичките тези четива, слова, мъчения и похвали са или с чисто апркрифически, или с полуапокрифически характер. Освен това в много случаи текста им е твърде развален.
Този бележит литературен паметник служи за огледало на образователния уровен в Бдинското царство.
От това съдържание на сборника, неговата проста обработка в сравнение с хубавите, луксозни и високо художествени кодекси в Търновската царска библиотека и многото му граматически грешки, ясно може да се види, какъв е бил умствения и литературен уровен на Бдинското царство във втората половина на ХІV в., когато в същото време образователното дело в Търново се намирало в пълния свой разцвет.
И действително, ако митрополит Даниил е възложил преписването на евангелието на такъв неподготвен в книжното дело писец, то неговото провинциално духовенство и монашество несьмнено е стояло на същото, може би и на по-долно равнище. Такъв е бил и царския преписвач на сборника. Но кой е бил той – неизвестно. Може да се каже само с положителност, че е принадлежал към сръбската правописна школа, така наречената от мнозина слависти “сръбска редакция”, това го издава сръбския му правопис, когато преписвачът на първия кодекс – евангелието, принадлежал кьм Търновската школа.
Кога е проникнал този правопис или редакция, представен не само от Бдинския сборник, но и от множество други ръкописи от XIV – XV в., в Бдинското царство и кои фактори са спомогнали за това при наличността на установената в България “търновска редакция” – трудно е да се каже, поради липса на преки сведения.

Из “История на Видин и неговата област”