Известно е името на един от Бдинските владици - Константин (XI-XIIв.).
При освобождението на България от византийско иго бдинският кириарх(грък), с още двама епископи, ръкополага свещеника Василий за търновски предстоятел в 1185г. и коронясва Асен I за български цар. По-късно този бдински митрополит прави опит да избяга във Византия, но е убит. Наследява го Стефан, който възстановява българския облик на Видинската епархия.
След смъртта на Стефан той е наследен от Климент (1204). При цар Иван Асен II (1218 - 1241) служат бдинските митрополити Йосиф и Харитон.
Около 1348 г. Бдинската епархия управлява ученолюбивият Данаил.
При цар Иван Срацимир (1356 - 1396) Бдин в църковно отношение остава под оморфа на Търновския патриарх. След унгарското владичество над Бдин и областта му (1365 - 1369) Срацимир възстановява църковното единение с Търново и публично се отказва от католицизма, натрапен му по време на пленичеството. През 1381г. той започва военни действия, с брат си търновския цар Иван Шишман сваля бдинския митрополит и за негов заместник константинополският патриарх хиротонисва йеромонах Касиан. Наскоро Касиан е уличен в убийството на един монах и успява да избяга. Въпреки протестите на търновския патриарх Евтимий, на мястото на Касиан патриарх Антоний поставя в Бдин йеромонах Йоасаф (1392), начетен йерарх. През 1395г. Йоасаф пренася мощите на св. Филотея от търново в Бдин и написва похвално слово за нея.