Вълчо Пуев Вълчев

Роден е около 1815 година в с. Бойница, бивша Кулска околия, дн. област Монтана, в семейството на известния Пуйо войвода. Прадядо му Арсо е преселник от Македония.
Началното си образование той получава в Бойнишкото килийно училище. Дванадесетгодишен, баща му го отвежда да учи в гр. Неготин, в Сърбия. По – късно любознателният юноша заминава за Белград, където баща му работи като главен тютюнджия в княжеския двор на княз Милош. Там Вълчко Пуев продължава образованието си в най – солидното и най – реномираното учебно заведение в Сърбия – Белградската висока школа (Белградската гимназия).
Със своите проявени способности и прилежание, общителност и други свои качества той спечелва симпатиите и уважението на съучениците си и най – вече привързаността на младия сръбски претолонаследник Михаил Обренович. Двамата младежи до толкова се сприятеляват, че стават неразделни другари в игрите и учението. По настояване на младия княз Вълчко Пуев е настанен да живее в сръбския княжески двор. Съпругата на княза, княгиня Наталия, също го обиква и се отнася към него като към свой син.
След четири-пет годишно учение в Белград Вълчо Пуев завършва гимназията и се завръща ва родното си село Бойница и не иска да се върне вече в Белград, въпреки височайшата покана.
През 1835 г. открива училище в дома на баща си.
Освен малките си ученици от Бойница и от съседните села Големаново и Шишенци, Кула, Старопатица и др., той учел и влияел положително на връстниците си, дори и на по – възрастните от него.
По врема на Нишкото въстание в 1841 г. от Видински санджак въстават само българите от с. Бойница под ръководството на баща му Пуйо войвода. Редом с бащата е и сина, който подготвя селяните за участието им в бунта.
През 1846 – 1848 г. в Бойница се създава таен революционен комитет, в който са привлечени от него и баща му, поп Владислав, Стоян Пейов, Цоко Ненчов, Найден Чукнийски и др. Глава на комитета е Пуйо войвода, а главен организатор – синът му даскал Вълчо Пуев.
В понеделник на 26 април 1849 г. бунта пламва. Въстаниците превземат турския конак, но силите им били слаби, за да надвият силите на видинските властници. Въстаналите трябвало да отстъпят към с. Големаново, където запалват „каракола” (пограничния пост). Въстанието обхваща съседните села Халово, Бракевци, Черномашница (сега в Сърбия).
Пуйо войвода, синът му Вълчо и най – близките им съратници, избягват в съседна братска Сърбия, но там сръбските власти ги залавят и предават на турците.
След известно престояване във Видинския затвор заловените главатари на „размирицата, известна сред населението като Пуйковата размирица” биват пуснати на свобода, а в зандана остава само баща му Пуйо войвода, като на 1 май следващата 1850 г. издъхва.
Завръщайки се в Бойница, даскал Вълчо Пуев продължава просветната си дейност като учител на млади и стари до 1876 г.
Тогава в селото пристига Кел Хасан Хайри с голям турски отряд, който от Кула идва в Бойница в края на м. юни, по време на Сръбско-турската война.
Под предлог, че търси укрили се в селото български доброволци от учасвалите във войната срещу турците, Кел Хасан заповядва да обградят селото и заплашва, че ще го изгори и срине до основи, ако не му предадат укритите бунтовници.
По негова заповед в конака са събрани селските първенци и Кел Хасан настоява да доведат даскала. Бойнишките първенци му посочват младия даскал Цанко Нинов. Това вбесява Кел Хасан и той настоява да му доведат стария даскал, който е сред присъстващите.
Даскал Вълчо Пуев, прежълтял, с пукнати и кървящи от притеснение устни, възрастен и съсипан човек, излиза пред останалите присъстващи и казва: „Аз съм стария даскал!” Кел Хасан, добре известен за бунтовническата му дейност, изревава: „Аз съм запалил и изгорил Перущица и Батак. На парчета ще те насека и, мръвка по мръвка, ще те окача на тоя дуд ...”
Междувременно пристига ново нареждане от по – горното началство и запалването на Бойница се разминава, както и сеченето на даскал Вълчо на парчета. Кел Хасан обаче заповядва да доведат свирджиите и да се събират селяните на хоро по случай избавлението. Свирачите дошли и засвирили, дошли и селяните и се наловили на хорото. Тогава турските войници, по даден от Кел Хасан знак, се нахвърлят на играещите и навързват на въжета 40 души, в това число и стария даскал Вълчо Пуйов, и ги подкарват пеша за Видин, конвоирани.
Там Вълчо Пуев бива хвърлен във влажния зандан. Подложен на изтезания, той заболява и по нечие висше застъпничество разрешават на близките му да си го приберат в Бойница, за да умре в дома си. Пашата обаче нарежда през цялото време, докато лежи болен, да бъде пазен от двама турски пазванти. Така мъченически завършва живота си тоя пръв истински народен учител в края на трагичната за българския народ 1876 г.
Благодарение на неговата блестяща учителска дейност и на неговите ученици в Кулска кааза, през 1873 г. в българските училища е имало 385 ученика, а в турските – 413 ученика, при положение, че последните са се ползвали от закрилата и улесненията от страна на турските власти.
Затова и оставената следа от учителя от най – голямото български село в Кулско тогава – Бойница е неизлечима и неподвластна на времето.