Видинско въстание
В края на 1849г. по-видните първенци от Видинския край се събрали в дома на Белоградчишкия кнез Цоло Тодоров от село Толовица и решават да се повдигне възстание.
на 1 юни 1850г. било обявено възстанието и всички възстаници били по своите пунктове.
на 3 юни Ломските възстаници били посрещнати от турски войски и в няколко часово сражение били разбити. Видинските възстаници, около 3500 души, потеглили от своите пунктове към Видин. На 3 юни те били посрещнати от турците при село Гръци (Градец). Сражението траяло цял ден. Паднали убити около 217 възстаници. На другия ден разпръснатите възстаници от ломско и Видинско се събират и по командата на Иван Кунин от с.Медковец се отправят за Белоградчик. Тук, след няколко дневно сражение турците успяли с обещания да разколебаят много от възстаниците, за да си отидат по домовете, а останалите били нападнати и избити.Тук са убити около 279 души.
След възстанието Видинчани не се отчаяли, о още същата година поискали от Цариградската патриаршия да определи, съгласно Хати-Шерифа, заплата на владиката и да се ръкоположи за митрополит на Видин българин.
През 1868г. патриаршията изпраща за митрополит във Видин Антим I.Отначало българите не искали да го приемат , понеже бил изпратен от патриарха. На 6 XII с.г., той минал на страната на борците за независима иерархия и бил признат от местното население. На 16 II 1872г. Видинският митрополит бил избран за пръв български екзарх на новоучредената българска екзархия под името Антим I.