КРАТКА БЕЛЕЖКА ЗА УЧИТЕЛИТЕ В ГР. БЕЛОГРАДЧИК ПРЕЗ XIX ВЕК

по разкази на Дафина Матей Игнатова (р. 25 август 1893 г. в гр. Белоградчик - п. 18 август 1983 г. в гр. Белоградчик)

Наша задача в тази бележка ще бъде да запишем и да запазим за поколенията имената на учителите, които  са ни известни и които са изиграли огромна роля за културното издигане на белоградчишкия край и чиито имена сега за голямо съжаление тънат в забрава и ще изчезнат след като последните стари коренни белоградчичани свършат земния си път.

В края на XVIII и началото на XIX век в града е учителствувал "Гърбавия даскал". Името му не е достигнало до нас. Знае се само, че е имал физически недъг - бил гърбав. Неговите ученици са хвърлили първите искри на знанието във Видинския санджак.

Към 1820 - 1830 година учител в Белоградчик е бил поп Иоаники. Той за времето си е бил много добър педагог. В тези далечни времена той преподавал положителни и точни науки - география, геометрия и др. Да отбележим, че по това време "Рибният буквар" на д-р Петър Берон още не е бил издаден. Много от учениците на поп Иоаники продължили неговата народополезна дейност. От тях ще отбележим даскал Петър Златков.

Даскал Петър Златков учителствувал дълги години в града. Със своята дейност той повдигнал националното съзнание на народа. Тази му дейност не останала скрита от турската власт. Той бил обвинен в противодържавна и революционна дейност и трябвало да емигрира в Русия. Там продълл учителствуването по селата на българските колоности на полуостров Крим. Починал е в с. Новоцарицино, Бердянски уезд.

От учениците на Петър Златков, продължили неговия път, по-известни са двама - Пунчо Цолов и даскал Иван Кръстев. И двамата дълги години били учители в Белоградчик.

В 1874-1875 година градът има ново просторно двуетажно училище, носещо имената на Св.Св. Кирил и Методий. След 1900 г., когато е построено масивното здание на новото училище на площада, в сградата на старото училище се нанесе общинското управление. Общината бе там и след 9 септември 1944 г. Едва преди десетина-петнадесет години тази сграда бе съборена и на нейно място сега се намира представителния хотел-ресторант "Белоградчишки скали" [днес запустяла постройка на пл. "Георги Бенковски"].

В училището "Св.Св. Кирил и Методий" до Освобождението са преподавали: Васил Тодоров, даскал Симеон (по-късно известен като Ерей Симеон), Петър Лефтеров Арнаудов, Иван Велков и др.

Петър Лефтеров Арнаудов е свършил Болградската гимназия. Той е единственият белоградчишки учител, който е учил децата на турски език. Иван Велков е имал солидно образование и след Освобождението е станал учител в I-ва Софийска гимназия.

Забележително е, че в белоградчишкото училище и черква се е учило и служило само на български език. Гръцко писмо и четмо никога не се учило в града. Ето защо първият български екзарх Антим I Видински митрополит като заел екзархския пост и оставил за свой заместник Архимандрит Кирил, при ръкополагането му в епископски сан, оценявайки високо делата на белоградчишките българи, му дал титлата Епископ Белоградчишки, "при все, че в епархията му имало много по-големи градове от Белоградчик" (К. Панов, 1938).

След Освобождението в Белоградчик е създадено Белоградчишкото трикласно окръжно училище, което приемало ученици от цялата околност. От това време по известни учители са следните:

Н. Паунов е преподавал аритметика, закон божий, краснописание и гимнастика.

Христо Н. Мутафчиев преподаваше български език, всеобща история, география и рисувание. Той бе от гр. Видин. Съпругата на Мутафчиев бе акушерка и отдавна вече е покойница. Имаха две деца.

Н. Янев преподаваше геометрия с чертание, аритметика, алгебра и пение.

Директор на училището бе Александър Петров. Той преподаваше всеобща история и български език. Той бе коренен жител на Белоградчик и е от голямата Петрова фамилия. Той бе женен, но поколение след себе си не остави.

Д. Влахов и Константинов преподаваха естествена история, химия, физика, а М. Узунов бе учител по пение.

В края на XIX век започна учителската си дейност в Белоградчик и Димитър Петров. Той е роден в с. Салаш. Жена му Гинка бе от Видин и също бе учителка. Имаха трима синове - Георги, сего професор в Държавната консерватория, композитор, Петър (Печо), учител по музика и Александър (Сашо) - зъболекар, известен комунистически деец в Белоградчик около деветосептемврийската смяна на правителството и идването на власт на Отечествения фронт.

Накрая ще отбележим и името на бащата на Матей Игнатов - Игнат Иванов. Той е учителствувал и в някои околни села. Починал е в 1894 г. в с. Протопопинци, където няколко години е бил кмет. Той е бил от заможните хора на селото - имал е доста имот, а е притежавал и кръчма. Жена му Младена почина през 1940 г. Народополезната дейност на Игнат Иванов бе отбелязана наскоро в статия в окръжния вестник "Червено знаме".

Накрая още веднъж ще подчертаем високото ниво на обучение и преподаване в Белоградчик. От това време (1893 г.) се е запазила книгата на П. Касабов "Методика на училищната дисциплина" с много ценния предговор на В. Фармаковский "Исторически очерк на училищната дисциплина". Тази книга е толкова интересна, че заслужава внимателно проучване. Има податки, че тя е била настолна книга на белоградчишките учители. Запазени са в добро състояние три учебника: "Кратка нова история" (1894) от Г. Дерманчев, "Латинска граматика" (1896) от И. Коривек в превод на Иван Брожка и "Учебник по минералогията" (1894) от Хр. Яръмов.

Други източници: Личен архив на Матей Игнатов, част I: 1918-1944 (Матей Игнатов Иванов е б. жител на гр. Белоградчик, р. 4 август 1885 г. - п. 12 май 1957 г.).