Римляните се настаняват в земите на траките между Стара планина и река Дунав и в 15-тата година създават провинция Мизия. Настояват големи социално-политически промени.
От средата на I век зпочва изграждането на т.нар. Дунавски лимес, укрепена граница по река Дунав от лагер, пътища, кастели.Организирана е речна флотилия.През 86г.по стратегически причини провинцията е разделена на Горна и Долна Мизия.
Преломен момент са войните с даките, които завършват успешно за РИМ (II в.).Границата на империята се премества на север от Дунави и настъпва период на относителна мирна стабилност, известен като "Pax romana" (римски мир), който продължава до средата на III в. Започват варварските нашествия. Рим е в невъзможност да отбранява земите на север от Дунав и при император Аврелиан (272г) Римляните загубват Дакия. Границата се премества отново по река Дунав и при император Диоклециан(284-305) извършва военноадминистративна реформа.Една от новообразуваните провинции е Дакия Рипензис(Крайбрежна Дакия) с главен град Рациария при с.Арчар, Видинско. Провинцията е обширна: на север до река Дунав, като включва и областта на Дробета(Турну Северин); на юг Стара планина; на запад до вододела на Морава и Тимок и на изток до р.Вит. В Крайбрежна Дакия са настанени значителни войскови части, а дунавската военна флотилия е реорганизирана.
Според Нотиция Дигнитатум ( разпределение на длъжностите) крепостите Бонония(Видин) и Дортикум (с.Връв) са постоянен лагер на кавалерийски части. Една от силните крепости в провинцията е Бонония.
През 295г. Римската империя е раделена на Западна и Източна(Византия).Взетите от централната власт мерки за защита на дунавските земи довеждат до известна стабилизация.Видинският край става житница на империята.По времето на император Проб(276-282г.) се възтановяват лозята.Многобройните монетни находки свидетелстват за активизиране на търговията.
Въпреки относителното стопанско оживление в дунавските земи през IV в. все повече се задълбочават процесите на разложение на робоваделска система.
Мизия е включена в сферата на римско-елинистическият свят. В градовете се заселват преселници от Дакия и римските източни провинции, италийци, свързани с администрацията и войската.Появяват се едри земевладения. Романизованите преселници допринасят за културния обмен и формирането на местната култура.От II в. има данни за местни работилници за скулптура и произведения на приложните изкуства.Латинският език ес налага писмено и говоримо като официален език сред градското образовано общество.Античната литература прониква в него.
Мизийските градове не се отличават от градовете в източните провинции.монументалната скулптура добива разпространение, заможните ги погребват в богато украсени саркофази.Декоративната живопис и мозайката намират приложение в сградите и крайградските вили.Керамичното производство започва да измества вноса.Изящните произведения на златарите и бронзолеярите задоволяват все повече вкуса на местната робовладелска аристокрация.
За развитие на античното изкуствои култура решаващо влияние започва да оказва християнството, което обхваща все по-широки слоеве от гражданите.
Божествата на римския гръцкия пантеон навлизат в провинцията. Проникват и някой източни божества.Тракийското население обаче продължава да почита своите божества, сред които много разпространен е култът на Тракийския конник.Траките запазват обичая на мъртвите да се погребват под насип от земя.Подобно е откритото край Видин могилно погребение на жена.
През късната античност ( IV-VI в. ) много племена преминават река Дунав. Започват нашествия на готите. Съкрушителни за Византийската империя са хунските нападения през първата половина на IV в. В тях се включват и славяните, които по-късно се установяват отсам Дунав.
Опитите на император Юстиниан I (527-565 г.) да ги спре чрез възстановяване на разрушените крепости по границата се оказват неуспешни. През 586-587 г. аварите опустошават земите в Крайбрежна Дакия и разрушават много крепости, между които са Рациария и Бонония.