През междусъюзническата война Видин бил отново нападнат от Сърбите. Този път те действали с още по-голями сили, а защитата на града била двойно по-слаба срещу цяла сръбкса дивизия градът се е защитавал от 5 опълченски дружини, 1 допълняща дружина, 1 дружина от 17 доростолски полк и 2 роти от 33 Свищовски полк. Артилерията на крепостта е била от 44 оръдия, от които само 5 скорострелни, а другите са били морално остарели някой останали от войната през 1885г., а най-главно, липсвали са снаряди за оръдията.Защитата на крепостта се водела от генерал Кръсто Маринов, които се противопоставил на искането на главната квартира да напусне града.
През вереме на конференцията в Букурещ сръбските делегати, за да могат да подържат претенциите си за Видин, съобщили, че Видин е бил превзет от тяхни войски. Това известие било оспоерно от нашите делегати, поради което на 18 юли били изпратени румънски офицери от Калафат за да проверят кой владее Видин. Румънските офицери намерили генерал Маринов при с.Новоселци да ръководи отбраната. На запитването на пратениците, кога ще падне крепостта, генерал Маринов отговорил: 'Докато съм жив аз и тези инвалиди около мен, Сръбски крак няма да стъпи във Видин. И той удържа на думите си. Защото срещу хилядите гранати, които сърбите хвърляха върху шепата защитници, те противопоставиха най-силното оръжие - своя дух.
Така Видин в новата ни история стои като страж на България в нейната най-западна част. За голямо съжаления нашите държавници, като че ли не съзнават неговото голямо значение и нищо не са направили за неговото културно и икономическо повдигане.
Видин е свързан едва през 1923г. с железница и няма още ни едно държавно обществено здание.

препис от 1927г.