[Щ]е опишем устройството на един такъв малък пост, наречен "Латинското кале", намиращ се в м. "Мъркашница", м лозетона г. Атанас Илиев, на около 4 км източно от града. На един от многото гребени, които се спускат от Столовите планини на запад, към долината на р. Лом, се издига една група от 4 по-големи и 3-4 по-малки скали от характерния за Белоградчишко посивял от времето червен пясъчник, високи до 14 метра над останалата местност. Възкачването на скалите без стълба може да стане само по един тесен проход, между двете най-северни скали, по издълбани в скалата стъпала, до който се идва по много полегато каменно стълбище. Отделни стъпала още се търкалят по гората. Скалите отгоре са изравнени, та са образували площадки. По вътрешните стени на скалите и по краищата на площадките личат, резко очертани - като че ли вчера дълбани - четвъртити изрези и прагове, с размери 15х15х10 см, в които, вероятно, се е опирал дървения скелет на жилищните постройки, а също и мостчетата, които са съединявали отделните скали. По издълбаните в скалата стъпала се изкачваме по една от северните скали. Тя се е пропукала и една част от нея се е откроила, та и на двете части личи един хоризонтален четириъгълен изкоп с размери 3х3 метра и дълбочина 30 см, наричан от населението "Банята", вероятно подът на една от кулите. Че римляните са били много опитни в укрепителното дело се вижда от две подробности в устройството на този стражев укрепен пост: най-северната скала на групата е разцепена отдолу и обрезана, по тоя начин, една полу-пещера, в стената на която са пробити две кръгли амбразури - бойници, от които може да се отбраняват близките подстъпи и мъртвото пространство непосредствено на изток до поста, а така също - да се наблюдава и държи свръзка с ъс стражевите постове към Боровица и Върбово. Още по-интересно е т.н. "Ухо". В скалата, която е наляво на стълбището, е издълбано едно същинско "ухо", от което може да се дават светлинни сигнали по посока на главната Белоградчишка крепост. Формата на "ухото" ми даде основание да се усъмня, че може би то е служело за приемане на звукови сигнали, нещо обикновено при старите римляни. Израстналата гора, обаче, ми попречи да проверя това, тъй като тя поглъща всеки звук. Тоя пост, както и срещуположния, при с. Пролазница, е бил в състава на веригата постове, които са охранявали пътя: Арчар - Бела - Белоградчик - Бостан махле - Върбово - Чупрене - проход Св. Никола - Пирот - Ниш. До 1908 г. още личаха остатъци от стените на това укрепление. Много от основите на вилите в местността "Мъркашница" са изградени от техните камъни. Преди няколко години при риголването на лозето на г. Коста Желев се откри един канал, вкопан в земята на около 70 см, с размери 40х40 см, изграден от четвъртити тухли със същите размери, споени с варов разтвор, идващ от укреплението с посока към дола, вероятно -водоотточен канал. ========================== Източник: Личен архив и военна библиотека на поручик Вълчо Цанов Тошев