Белоградчик
Пещера Магурата

Някои наричат Магурата осмото чудо на света, а други твърдят, че влизайки в нея, човек попада в долното царство от приказките. И действително, когато се влезе в пещерата времето губи своя смисъл сред величествената красота на сътвореното от природата в продължение на 15 милиона години.

Магурата е сред най-големите пещери в Бълагиря - с дължина почти 3 километра и площ от 30 000 кв.м. Намира се в южния склон на Рабишката могила, на около 25 км северозападно от Белоградчик.

Пещерата има няколко входа, като най-големият, висок 2,80 м и широк 6 м, е в южния склон на могилата. Изходът на пещерата води към Рабишкото езеро - единственото тектонско в страната с дълбочина до 40 метра.

Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения, разположени наляво. Основните зали са: Галерията с рисунките, Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Залата на падналия бор, Тържествената зала, Тронната зала, Залата на тополата.

Някои от залите са с колосални размери, като на-голямата от тях е Триумфалната зала, дълга 128 м, широка 58 м, висока 28 м и обща площ 5 720 кв.м

Фантастичният подземен свят с фигури от сталактити, сталагмити и сталактони поразява и най-богатото човешко въображение. В Магурата е най-големият сталагмит в България Падналият бор, висок над 11 м и широк н основата си 6 м. Другата естествена украса са синтровите езерца и джобчета, пещерни бисери и пещерно мляко (мека варовита колоидална маса, която по-късно се втвърдява).

В една от залите на пещерата се произвежда единственото българско естествено шампанизирано вино, което се произвежда по класически френски метод Шампаноаз и отлежава в естествени условия, идентични с тези, при които отлежава френското шампанско.

Всяка бутилка е произведена ръчно и индивидуално. Виното отлежава в бутилките 3 години в пещера Магура, в естествени климатични условия - постоянна температура 12 градуса.

Загадките
В една от нишите на Слънчевата зала са скрити по-различни от останалите скални рисунки, които поставят въпроси, които все още не са получили еднозначен отговор. Върху скалния склон са изрисувани няколко тела с крушовидна форма, със силно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави. В горната част има кълбовидно тяло, наподобяващо летящ обект или звезда. Тези рисунки са от по-късен етап, защото са изобразени върху ловна сцена на мъж с лък, преследващ елен. Смисълът на изображението върху скалите може да се разшифрова, като се знае, че първобитните хора са рисували реално съществуващи неща. Една от най-смелите, но и най-трудно доказуемите хипотези е, че на обитателите на Магурата, които са нарисували необичайните същества, се е случило нещо и те са го отразили върху скалата. Възможно е те да са се срещнали с пришълци от космоса, които след това са обожествили. Поддръжниците на тази хипотеза обясняват, че на рисунката има ясно разграничение между земно и небесно, между зримо и незримо и че ясно се вижда, че тези същества са свързани с небесното.

Сред рисунките има още една доста любопитна група от няколко взаимно свързани сцени. На първата сцена има танцуваща двойка мъж и жена в характерни пози - жената е по-голяма и вдигнати над главата ръце, а мъжът е схематичен и по-малък. Интересното е, че между тази сцена и съседната, на нивото на главите им е нарисувана гъба, а на следващата сцена мъжът вече е в еротична поза, а на неговата глава и над жената има ореол. Най-правдоподобното тълкуване е, че вероятно първобитните са използвали гъба с психотропно въздействие, от която са изпадали в транс.

Рисунките
Галерията с уникалните праисторически скални рисунки е в левия клон на пещерата, на 200 м от входа й. В тази част постоянната температура е по-висока с 1 градус от температурата в останалати галерии и е 13 градуса. Там се събират колониите прилепи и подът е покрит с прилепно гуано (тор).

Първобитните хора, обитавали пещерата, са изрисували по стените 700 рисунки с култови и ловни сцени, най-старите от които са на възраст 7000 г. Рисунките са правени в различни периоди и древните са добавяли нови изображения между по-старите сцени там, където е имало място. Голяма част от рисунките са от времето на матриархата и жените са видимо по-големи, а мъжете са нарисувани схематично с чертички. В Слънчевата зала с голяма точност е изрисуван слънчев годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което отговаря на една година по Григорианския календар). Той отбелязва зимното и лятното слънцестоене, пролетното и лятното равноденствие и др.

Обитателите
Археологическите проучвания започват през 1927 г. от учените Лазар Филков и Бърни Бончев продължават до 1996 г. Първите следи от човешки живот в пещерата са от преди 12 хил.години, но все още не са проучени всички културни пластове. В проучените пластове се разграничават няколко наслоени селища с останки от жилища, огнища, пещи, оръдия от камък и кости, керамични съдове. Намерени са около 40 черепа от пещерни мечки.

През I - IV в., когато районът е в пределите на Римската империя, пещерата вероятно е използвана за пренощуване на роби и се предполага, че те са извършвали жертвоприношения. Това де потвърждава от намерен в ниша в една от залите женски скелет без глава, на чиито ръце имало златни гривни с формата на две змии, взаимно захапали опашките си.

- Снимки от Магурата

- Видеоклип от Магурата

ПЕЩЕРНИЯТ ЛАБИРИНТ В “МОГУРАТА”
Д-Р Бърни БОНЧЕВ

Край село Рабиша, Белоградчишка околия, се таи една уникална пещера, която е уникум в страната ни. Тя е едно от най-вълшебните творения на природата. Това е пещерата на Могурата. Тя представлява една варовита грамада, непосредствено на север от село Рабиша. Който има случая да кръстоса Видинската, Кулската или Белоградчишката околии има случая да я види и да й се любува. От гдето и да се надзърне, Могурата стърчи гордо като един отломък от старопланинските предпланини, захвърлен и повален по земята.
Голата гръд на Могурата, надиплена и съставена от грамадни варовни блокове, се различава ярко от зелената растителност, която покрива цялата останала околност.
На изток, непосредствено до полите на Могурата, се очертават бреговете на малко, кръгло езеро с вечно бистри и кристални води. Това е Рабишкото езеро.
Погледната откъм страната на Белоградчишките висоти, по южната пола на Могурата се очертава ясно кръгла падина. Обаче, когато се прекрачи полата на Могурата и се застане срещу падината, на мястото й изпъква огромна каменна яма, в дъното на която зее пропаст. Това е входа на пещерата на Могурата.
Ниският, неравен и скалист вход не дава никакъв повод на пътника да мисли, че зад него се крият велики творения и изненади. Почти нищо не издава даже, че тук е стъпвал човешки крак.
Цялото долнище на грамадната яма е постлано с мека, едвам започнала да се жълтее под палещите лъчи на юлското слънце, зелена трева, равно остригана от постоянно сновящите стада. По нея не се виждат никакви следи от човешки останки. Но когато погледът на пътника се стрелне право към възхода на ямата, който се спуща от север, като същинска завеса, множество разноформени лаконически надписи и подписи дават да се разбере, че не един пътник, а много групи и туристи тук са бродили безспир.
Видът на ямата с входното отверстие на Могурата в нейното дъно навяват такова равнодушие и монотонност, щото първият посетител, който не е имал още случая да посети пещерата, остава в недоумение от желанието на преминалите пътници да издълбаят непременно имената си и да гравират датата на посещението си в тази скалиста грамада.
Интереса и любопитството обаче се увеличават пред вида на лудата надпревара да се дълбаят подписите все по-нависоко и по-нависоко, все по на стръмни и опасни спусъци.
Явно личат импулсивните чувства, които са тласкали мнозина посетители, даже с риск на живота си, да се изкатерят като скални орли по стръмните спусъци и с неспокойна ръка да покажат на поколенията, че тук нявга не само орли, но и буйната кръв на немирни туристи е бродила.
Тези мисли и съждения овладяват човека, особено след посещението на пещерата. Тогаз, тогаз главно човек разгатва ясно и разбира чувствата и силата, които са тласкали туриста да превъзмогне невъзможното, за да прокопае нощната гръд на скалата и да остави по нея следите от своето посещение.
Обхванат от тези размишления, неспокойният пътник, горящ от желание да надникне час по-скоро в непрогледния мрак на бездната, чувствува, че една вълшебна сила го притеглюва към входа на подземния свят.
За щастие такъв не закъснява да се намери. На това место те не са рядкост.
Неведнъж, прекарали цели зимни нощи в пещерата, за да дирят закопаните съкровища на техните прадеди, тук броят на познавачите на всичките кътове на лабиринта не е малък.

В ЦАРСТВОТО НА МРАКА

Прочие снабден със силни рефлектори и добре облечен, с водача начело, всеки бърза да отърси праха на обущата си и с притаен дъх и силно туптящо сърце иска да прекрачи прага на подземието.
След ниския вход на пещерата, който позволява свободното преминаване на 3 – 4 души едновременно, се навлиза в едно огромно, тъмно подземие.
С навлизане по стръмния и скалист спусък на подземието мракът и обемът на пещерата се увеличават.
Една влажна, земна хлад обхваща цялото тяло. Несвикнали още на непрогледния мрак, зениците, свити под влиянието на ярките слънчеви лъчи, не разпознават очертанията на пещерните предели.
Това положение, обаче, не трае дълго време. С помощта на силни рефлектори непрогледния пещерен мрак е бързо раздран и скоро цялото подземие е феерично осветено.
Пред вида на видяното всички изпадат в екстаз: огромни куполи, надвиснали над главите, висят като облаци във висините и с изваяните си дипли и колони напомнюват чистилището на Данте. Тук всичко е ново и интересно за човека. Всяка гънка, всяка скала и колона са изваяни по особен начин и строго определен план, за да предадат една феерична и странна представа на странника.
С навлизане в дълбините на пещерата формите, размерите и очертанията на глъбините започват да се изменяват.
Едвам отдалечени на около 100 крачки от входа, стръмният скалист спусък, се превръща на мек хоризонтален, глинест коридор, по който движението представлява цяло удоволствие. Когато се обърнете инстинктивно към входа, там блещука слаба светлинна, която ви сочи пътя към земния мир.
Следвайки водача, който напредва безмълвно с отмерени крачки към длъбинето, от всички страни се редят безбройни подземия с неясни очертания. Свикнали със земната влага и температура, с тъмнината и с неравното дъно на пещерата, движението ни напред към неизвестното става без никаква мъка.
Обрадвани от широките подземни простори, които създават илюзията в човека, че се движи в безкрайните коридори на подземните дворци на фантастични царе и велможи, една тъмна завеса прегражда пътя ви и вий се чувствувате пред края на подземието.
Всеки посетител в екстаз адмирира отделни вълшебни кътове под необятните куполи.
Тук е края на чистилището. И когато всички мислят, че са на края на подземието ето, че водата ни показва една скрита гънка по неравните стени на чистилището.
Близко един зад друг, всички любители се изтеглюват бавно през тъмната теснина, за да навлязат в едно ново подземие, което крие в себе си още по-големи изненади.
Равнината, глинеста почва на чистилището, тук вече се сменява с неравна, скалиста. Всички стени и тавани са съставени от бледожълта тебеширена материя, изящно изваяни. Тук-таме по тях висят малки сталактити, а шепота на постоянно капещите водни капки дава илюзията, че се преминават бански отделения.
Нахълтва се в нескончаеми теснини, които ту намаляват, ту се увеличават.
Чрез постоянни спусъци надолу или чрез слаби възходи, теснините, криволичещи вдясно или наляво, стават все по интересни и красиви. Всяка гънка и дупка носят нови изненади за посетителите.
Тук сгушила се малка статуйка стои смирено между диплите на стените, там изящно изваяни колонади образуват подпорни стени на чаровни къщурки.
Неуспели още да се изтеглят от змиеобразната теснина, ето че се озовават в ново разширение, след което следват второ, трето и пето с разни големини и форми.
За разлика от всички преминати подземия, тези нови подземия се отличават от досегашните с фантастичните си форми и вътрешни украшения.
Там творческата сила на природата е сътворила такива изящни форми и фигури, щото подробното им описание би изискало време и труд.
Тук всеки присъстващ, подпомогнат от силата на собствените си фантазия и въображение, ясно налучква очертанията на образите и силуетите на всички нему познати лица и животни, а формата на всяко сериозно помещение му напомнюва ту царски палати, ту тъмните манастирски килии, ту чаровната хижа с божествените ясли на рождението на спасителя Христа, ту настоящи паркове, гори и градини.
Всеки насочил рефлектора си по разните направления, пръснатите посетители из разните отделения на подземията предават една особена фееричност на цялата обстановка, която докарва всички до екстаз.
Тук времето не лети, както на повърхността на земята, тук никой не мисли за лъжовния мир там горе на земята, а всеки, опулил поглед, се стреми само да обхване и да погълне жадно всичко, без да изпусне нищо от безкрайната чаровна панорама.
Тук няма глад, нито умора. Великият творец, творил божествените си творения с векове, необезпокояван от земните съблазни, е имал само една цел: да създаде най-великото си творение, за да вдъхне страх и смирение на простия смъртен.
Силата на вкаменения свят е велика и чаровна. Пред нея всичко бледнее и замира. Тук всеки чувствува как неволно всичко трябва да занемее, за да допълни незавършеното творение на вековете.
Залисано от шеметни творби, всичко занемява и не намирайки изрази за възклицания, всеки стои като ням пред избраната си картина. Неподвижни и вкаменени, пътниците допълват дивната картина на глухите чертози.
Една тайнствена и тиха, безмълвна глухота цари навред и пази телата на вкаменените твари, за да не наруши вечният им покой.
Иманярите тук не са рядкост. Те са свикнали толкова много с пещерния живот, че дълбокият мрак не им пречи да се движат свободно и през най-опасните места на пещерата. Макар още нищо не намерили от богатите съкровища, те не губят кураж. Такава е психологията на иманяря: той живота и имота си ще загуби, но не вярата си в успеха на иманярството.

ПРЕД ВРАТИТЕ НА АДА

Всички, предполагайки да са навестили най-чаровните и тайнствени подземия на природното съкровище, инстинктивно желаят да отнесат със себе си, ако е възможно, всички видени вкаменелости, когато водачът, изпушил вече цигарата си, спокойно добавя: “Господа, сега да продължим и да отидем при писаните животни.”
Следваме нашия добросъвестен водач през множество теснини и разширения, които се редуват едни след други като в калейдоскоп.
Тук стените и покривите на ущелията в разширенията стават още по-грандиозни и вълшебни. Всяка премината дипла, всеки прескочен праг или слезнато стъпало заслужават внимание и адмирации.
Но въпреки, че следващите картини стават все по-красиви и чаровни и откриват пред погледите ни все по-нови релефи, фигури, фризи и дантели с ярки форми и контури, умората на зрението явно се чете по лицата на всички. С втренчени очи и с отворени уста, от гърдите на всички се лее само една непрестанна гама от възклицания, която нарушава нощния покой на теснините.
Интересът към тайнственото не само че не отслабва, а напротив, расте все повече и повече.
Едва магнитна сила притеглюва всички все по-надълбоко и по-надълбоко в нескончаемия лабиринт, без някой да си задава въпроса дали още един път ще се възвърне по същия път.
Инстинктивният страх и особеното чувство на безпокойствие, които овладяват всички пътници при входа на подземието, са изчезнали съвършено.
Пред грамадна зееща пропаст в огромно подземие водачът се спира и сочи безкрайна бездна.
Това е входа на ада. Само пред мисълта, че ще трябва да се спуска в шеметни мрачни пропасти и дълбини, неволно нещо кара всеки да насочи рефлекторите си в безкрайната бездна и да вгорчи широко разтворените си зеници. Ярката светлина открива грамадни куполи на величествени храмове, които се губят в дълбокия, непрогледен мрак. Огромни колонади, с най-разноформени релефи и барелефи по тях, подпират тайнствените куполи, които нямат начало, ни край. С хиляди висящи полюлеи и канделабри се спускат от всички страни. Милион свещици, кандилца и звездици блещят и отражават светлината на рефлекторите и я разливат по всички направления. Това огромно подземие неволно напомнюва тайнствените храмове на преследваните първи християни, издълбани дълбоко под недрата на жестокия старинен Рим.
Увлечени и зашеметени от грандиозната гледка на тези катакомби, всички желаят по-бързо да нахълтат в дълбокия мрак. Добродушният водач обаче не мисли така. Той умее да запази най-грандиозните природни творения за последния момент. И само като раздразни любопитството на всички, бавно закрачи по продължението на начертания път. Чрез един стръмен, скалист възход, след като се достигне до неравна площадка, настава ново разширение – настояща театрална сцена, съградена специално за съзерцание входа на ада. От тази тераса гледката става още по внушителна, чаровна и ненаситна. Тук на пътника е резервирана нова изненада. В дъното на сцената ни се сочи микроскопически вход с размери едвам 50 – 60 см., през когото трябва всеки да се провлачи като змия, за да може да продължи пътя си.
Неволно всеки се сепва и запитва какво да прави.
В този момент, пъргавият като сърна водач, без помощта на светлината, с едно ловко движение, се хлъзва и изчезва зад входа.
Бързо окопитени и ободрени от ловкото и безстрашно движение на водача, всички се надпреварват, след като са свалили от себе си световните суети, бързо коленичат, а след това простират се по корем по неравната земя, насочвайки главата и ръцете си право в тъмната пропаст и всички нахълтват в новия подземен мир, откъснати съвършено от лъжовния свят.

В ЧАРОВНИЯТ МИР НА ПОДЗЕМИЕТО

Още не успели да се изтеглим през изпитателната теснина, ето че над главите на всички се спущат грамадни, заканителни мечове – едни през други по-остри, по-дълги и по-разнообразни. Със страхопочитание, всички свели глави надолу, коленопреклонно и смирено кретат напред. Не минава много време и ето, че от всички страни почват да се чуват охкания, които се сливат в цял хор.
За да накажат смелите туристи, които нарушават покоя на вкаменените чудовища, последните си отмъщават като им нанасят удари ту по главите, ту по лицата, раменете или коленете. Единствен невинен и праведен остана деветгодишният смел турист, който излезе пощаден и невредим.
Проправяйки си път през скалисто нанагорнище, чрез който се преминават десетки богато гарнирани галерии, се достига пред малка тераса, надясно от която води обширна галерия. Осеяна с хиляди пирамиди, статуи и цял арсенал фарфарови изделия, по средата й се издига зловещата глава на гигантска смъртоносна усойница, наклонена върху тлъстото си туловище, готова всеки момент да забие отровните си зъби в телата на посетителите. Един смъртен ужас обхваща всеки изолиран пътник пред вида на зловещото животно и макар че всеки схваща безопасността, бърза да я прекрачи и я замине, за да заличи неприятните спомени от хладното влечуго.
Тъкмо успокоен и ободрен, ето че пътникът е посрещнат от благородната фигура на кроткия старец, който замислен стои вкаменен, с образ, обърнат към простора. Той наблюдава спокойно целия окаменен около него мир, съставен от ясните очертания и релефи на млади и стари хора и чудовища, от прозрачни завеси и гирлянди, от тънки драперии и от най-нежни дантели.

***
Безспорно в тази част подземията на Могурата са най-грандиозните и фантастичните.
Тук всичко, сломено от величието и гения на световния творец, чувствува своето нищожество.
Нито устата, нито перото, нито чувствителните плаки на апарата са в състояние да предадат последното грандиозно творение на вселената.
Редом с обширни църкви и богато украсени манастирски килии, изваяни от белоснежен креден масив, там се простират настоящи зимни градини и пространни художествени и геологически музеи с хиляди завършени скулптурни творения на най-изтънчени малери. Поставени върху артистични пиедестали, всички започнати и завършени бюстове са така вярно и грациозно разположени на отмерени разстояния и площадки, щото и най-взискателният и най-претенциозният художник не би могъл да ги упрекне в нещо.
Грамадни колонади с милион гънки, извивки и украшения подпират с гърдите си масивните туловища на грамадни куполи, осеяни с безбройни звездички, свещици, нежни снежинки, между които се спускат грандиозни свещници и цели полюлеи, украсени с хиляди светила.
Тук са група статуи като току що изкопани от Помпея, там стърчат саркофазите и надгробните камъни на знатни велможи, а сред необятния музей – настоящ аквариум с кристална животворна вода, в която се плискат студените тела на нимфите.
Безброй мумии стоят приковани на неподвижни пиедестали, тъй съвършено запазени, като че ли току що пренесени от меморията.
За да се допълни картината, ето ви и златнострунна арфа, която акомпанира вечния покой на подземния мир.
Тук, в тези свещени чертози, художникът ще намери богати форми и идеи, поетът – вдъхновение, натуралистът – обширен материал и простосмъртни фантастични видения, каквито ничия фантазия не е в състояние да представи.
В едно глухо и самотно разширение на пещерата погледите се спират върху множество рисунки на разни животни и йероглифи.
Тук ясно личи творческата ръка на изкусен художник, който, за да подведе хората на науката, е написал с охра, взета от самата пещера, разни фигури, като се е стремил да замаскира всичко това с грубостта, за да ги представи като творения на първобитни, пещерни хора. Две латински букви обаче, както и самите рисунки, издават фалшификаторската ръка на съвременния човек, а и обстоятелството, че преди 30 години тук не е имало никакви следи от подобни рисунки, говорят най-добре, че те са плод на фантазията на хора на нашата епоха.
И добрият водач бърза да успокои всички, че това не е най-хубавото и интересното и подканва групата да побърза да навлезе в царството на най-вълшебното.
Силата на вкаменения свят тук е тъй привлекателна, щото изминатите часове в съзерцанието минават като миг и никой не иска да се раздели и лиши от изпитаната наслада.
Повторното напомняне на водача да заповядаме да видим най-красивото в пещерата като че ли разбуди и съживи всички ни.
През хиляди теснини, гдето се подлагаха на изпитание греховните души на верующите спътници, се минават грамадни, зеещи бездънни пропасти, за да се премине край “турските гробища”, осеяни с безбройни надгробни камъни, с гъжви и чалми, безмълвно стърчащи по скалистата плоскост.
Там, сред огромно подземие с неравен и скалист под, границите на което се губят в непрогледния далечен мрак, се открива грандиозен самотен обелиск с такова богатство и съвършенство, които не се подават на описание.
Само той, дивно творение на вековете, заслужава да бъдат превъзмогнати всички житейски пречки, за да бъде посетена пещерата.
Никое световно човешко творение не може да се сравни с величието, нежността, изяществото и богатството на този обелиск. Египетската пирамида на Place de la Concorde; Вандолската колона в Париж и Траяновата кула всред древния Рим изглеждат само нищожни и жалки творения на земята.
Чаровен кръщелен купел, изпълнен с кристални, скални води, пои с вечен живот изморените пътници, а вековни кипараси и лиандри, потънали във вечен скреж, нежно свеждат вледенясалите си клони.
По-нататък препречва пътя на пътниците художествено изработена католическа капела с разпятието на Спасителя, в нозете на когото е плачещата Мадона, свела глава над кристално блюдо, изпълнено с невинните сълзи на божа матер.
Тази капела, нарочно съградена грандиозно пред входните двери на свещените и тайнствените обители на подземните светила, е предвестника и пазителя на свещените творения на Безсмъртния.
Всички, сбрани и групирани около водача, се приближават към последните дълбини на безкрайния лабиринт. Нескончаемите спусъци, непрестанните гънки на входовете създават илюзията, че движението е насочено към извора на подземния мир. Тук тайнственият мрак и подземната хлад се увеличават. Покоят е пълен.
Със смирение и божествено почитание крачим в лоното на свещената обител, за да влеем своята плът в тази на тайнствения мир.

В СЕЛЕНИЯТА НА ЖИВОТА ВЕЧЕН

Пристигането на всички пътници осветява цялото подземие, в което блясват всички творения. Всеки, без да продума ни дума, разбира защо водачът е говорил, че тук е най-тайнственото и чудесно място в пещерата!
Багри, форми, релефи, сюжети, колонади, драпировки, мобили и всички украшения тук са тъй подбрани, изваяни, поставени и приплетени, щото най-живата фантазия не е в състояние да си ги представи, без да ги види. Тук ясно личат божествените творения на вековете, създадени по повелията на духовете.
В огромната, божествена манастирска катедрала, подпряна на безбройни колонади с мраморно - бляскави хиляди гравюри, надвесени блещят чаровните куполи, осеяни с милион божествени светила, обвити в нежни бисерни и диамантени частици, и прашинки като коледни градини през лют зимен мраз.
Там са маса жертвеници, симетрично разхвърлени по равния, каменен под, постлан с нежната покривка на вековния свещен прах.
Безбройни ангелски творения, надвесени в небесните простори, надникват и бързат да възвестят мира на земята, а вляво цяла процесия на католически монаси и монахини със свещените хоругви, следва пътя си към манастирския възход.
Сюрпризирани в тяхното тайнствено свещенодействие, те за миг остават вкаменени и само гледат бездушни, без да продумат.
Там, в дъното на олтара, върху мраморна площадка, блещят свещените треби, а в низките анекси, свели бледи и неподвижни чела, стоят безмълвно мастити светии.
Огромни, масивни, тънки и прозрачни гирлянди, дантели и драперии нежно покриват хладните масиви и допълват нежността и топлотата на вечния покой.
Тук няма следи от греховен надземен живот, но въпреки това всичко е тъй живо, топло и любящо.
Пътникът тук не се чувствува странник. Всеки чувства, че е попаднал в жилището на вечния покой и желае да види и си осигури мястото във вечните селения на Твореца.
Там, там е живот вечен. Към тоз мир е насочен целия поток на живота.

***
Всред брилянтни сводове, осеяни с безброй диаманти се открива последната галерия, която нявга е представлявала chef d‘oreuvr‘а на подземните творения, а сега е превърната на гробища и арена на безумни и варварски инстинкти на самозабравили се земни същества. Там всичко е повалено по земята. Една жестока и варварска, безумна ръка, размахала смъртоносната си коса в момент на самозабрава или престъпна лудост, е повалила всичко по земята и от място на истински творения на вселената е превърнала този кът в настояща долина на разрушенията и смъртта.
Печален край. Всички, натъжени и погнусени от жестокостта и варварството на разрушителя, си дадохме тържествен обет да възстановим поруганото и да вразумим всички бъдещи посетители, като поставим пред входа на пещерата следното предупреждение:
“Пътниче, пази старателно свещените покои и техните мощи като зеницата на очите си; пази ненарушим покоя на вкаменените твари, които са ценни и чаровни само в подземните усои; не се опитвай да изнасилваш волята на твореца и да правиш опит да ги отнасяш тук, горе на земята. Лишени от земната хлад и дълбокия мрак, те губят своята прелест и носят само разочарования и беди; постарай се да поправиш пакостите на твоите предшественици.”

Видин, 1927 г. Из “Недрата на Магурата”