Лука Павлов

Роден на 11 юни 1828 г. в гр. Пирдоп в будно българско семейство. Баща му се занимавал със земеделие и с малкото ниви, които има, изхранва семейството си. Малкият Лукан помага на баща си в кърската работа, въпреки че имал голямо желание да се изучи на четмо и писмо. Липсата на средства препятсвало. До 1847 г. Лука оре, копае и сее, а през зимата сече дърва и помага на баща си да ги продават на пазара. Един ден на пазара му открадват дърварския ремък и за да избегне гнева на баща си, избягва в Пловдив и става ратай при тогавашния руски консул Найден Геров, родом от Копривщица. Геров забелязва в него склонност към науката и, вместо да се отнася с него като със слуга, той го приема за свой възпитаник и му дава възможност да учи в тоговошното гръцко училище в Пловдив. Същевременно учи и български език, в което занимание младият пирдотчанин проявява голямо старание.
В края на Кримската война в 1856 г. Найден Геров напуска работата си в руското консулство в Пловдив и с това се прекратява учението на Лука Павлов. Той обаче е усвоил необходимите знания и бива „условен” за учител в българското училище в квартал „Мараша” в Пловдив. Наред с учителсването си, той е и певец в Църквата „Свети Георги”. Един ден, когато донесли в църквато иконата на „Свети Лука” и Лука Павлов я надписва на гърба на български език. Гърците го наклеветяват пред турските власти като руски шпионин и бунтовник. Потърсен от властите, за да бъде арестуван през 1855 г., той избягва в Сърбия.
Там се озовава в Белград и със събраните малко средства от слугуването и учителстването си, се записва ученик в Белградската гимназия, където учи до 1858 г. и завършва с отличен успех.
От една дописка от Видин с дата 8 юни 1858 г., печатана във вестник „Цариградски вестник”, узнаваме, че Лука Павлов е главен учител във Видин. Наред с учителстването си във Видин той се занимава и с издателска дейност, която е имала за цел да въоръжи българския учител с липсващите тогава помагала и учебници, които той съставя и печати в Белград.
От Видин Лука Павлов често отива в Белград, за да отпечатва своите книги: „Кратка граматика на началните ученици” в 2 000 екземпляра и „Кратък писмовник”, 1858 г.
Според едни извори Лука Павлов учителсва във Видин до 1863 г., а според други – до 1864 г.
След напускането на Видин, до Освобождението, Лука Павлов се занимава с търговия. Като търговец той замогва и дейно подпомага българските училища със значителни средства.
Взема участие в подготовката на Априлското въстание в 1876 г.
Умира на 17 март 1884 г. на 54-годишна възраст.