Недалеч от голямата белоградчишка крепост има едно малко укрепление, което по-старите белоградчичани наричат "Латинското кале". То, обаче, няма нищо общо с латините, както се вижда от изложението по-долу:

[Н]а около 150 метра югозопадно от крепостта се издигат няколко големи канари, които закриват обзора и обстрела на западния бастион и капонира към югозапад. От тях обаче се открива една обширна гледка към юг и запад - чак до сръбската граница. Понеже включването на тези канари в крепостната стена се е видяло неудобно на турците, те ги използвали като преден пункт: изравнили горните площадки на двете най-високи канари, изградили стени с бойници за стрелба стоешком, а така също и две амбразури за оръдия с посока на стрелбата към юг и запад и съединили двете канари с дървено мостче. До горните площадки се е отивало по каменна стълба от 80 стъпала, изградена между канарите. Тая стълба, както и стените, съществуваха до към 1920 г. Сега от стълбата и помен няма - камъните ги отмъкна населението за градивен материал, като че ли в Белоградчик няма камъни. За подслон на гарнизона е имало леки постройки.Източник. С. Ванков. Белоградчишката крепост (Военно-исторически очерк). Военноисторически сборник. 19(59), 83-104 (1946), с. 101

(Личен архив и библиотека на поручик Вълчо Цанов Тошев