П]оследната, шеста жертва от страна на
офицерите на 15-и пехотен Ломски полк в боя
на 2 октомври 1915 г. беше поручик Цолов Христо,
родом от гр. Белоградчик през 1885 год.
Твърд и опитен ротен командир и достоен войн,
поручикът поведе ротата си срещу зайчарските
твърдини и със своя пример насърчи войниците.
Така ротата му напредна сплотена, самоуверена.
И когато трябваше да се хвърли в атака, той
излезе напред с извадена сабя и пистолет в
другата ръка и като извика "напред на нож"
сам пръв се понесе срещу окопите на противника.
И пред примера на този офицер, намиращ сили
не само да води ротата си, но и да я
държи здраво в ръцете си, войниците се дигнаха
като един и като страшна чиличена стена се
понесоха към телената мрежа на противника. Но
когато ротата стигна препятствието, попадна под
убийствения огън на сърбите. Потече юнашка кръв.
Една от първите жертви беше самият поручик. Два
куршума едновременно пронизаха тялото му. Едната
рана беше в главата, а другата в крака.
Смъртта, обаче, на поручик Цолов не спря ротата
му. Примерът на ротния командир беше още пресен.
Войниците още като че ли чуваха командите му.
Те си припомниха думите му, че да се лежи
пред телената мрежа е все едно да се обречеш
сам на смърт и затова скоро се дигнаха и
само с един скок тържествуващи се намериха в
окопите на противника, където отмъстиха за смъртта
на своя командир.
Поручик Цолов Христо умря, но делото му остава
и до днес [1939]. То е в сърцата на Ломци.
Източник: военна библиотека и архив на поручик
Вълчо Цанов Тошев.
|
|
Untitled Document
Untitled Document
Untitled Document
Untitled Document
Untitled Document
|