Георги Драгошинов Славчев

Георги Драгошинов е роден през 1862 г. в гр. Севлиево в семейството на Драгошин Славчев и Мария Гергева (Георгиева).
Осемгодишен Георги постъпва в училище при даскал Георги Иванов Гайдарджиоглу в Севлиево. През 1853 г. умира бащата на момчето и то трябвало да напусне училището, за да помага на майка си за издръжката на осиротялото семейство, състоящо се от още 6 деца. Георги Драгошинов учи занаят и се самообразова. След три-четиригодишно слугуване при майстора, той успява да отвори малко дюкянче, но това не го удовлетворява и решава, заедно с приятеля си Стойчо Христов, завършил Габровската гимназия, да заминат за Цариград, снабдени с препоръчителни писма от местните първенци, за да постъпят в Медицинското училище. Там приятелят му Христо Стойчев е приет, а Георги Драгошинов не успява да се запише. В продължение на две-три години скита из столичния град и се учи от живота и попадналите му книги. Успява да постъпи на работа в една печатница като ученик-словослагател. През 1865 г. решава да се завърне отново в родния си град. Там в 1866 г. училищните настоятели оценяват учеността му и го уславят за учител в горните класове (на калфите) на училището.
В работата си младият майстор и не много добре подготвен учител се отличава от колегите си. Особено голямо внимание обръща на отношенията си с учениците и успява да спечели благоразположението и на родителите
Неговото преподаване се отличавало с реализъм и прагматичност. Широко застъпва принципа за нагледност в обучението. Всички уроци, които могъл да проведе вън от класната стая, ги провежда на открито. Въвежда екскурзията като метод на обучение. В отношенията си с учениците се отличава с изключителна толерантност и изобщо избягвал насилието.
Поради това, че искал да изкорени предразсъдъците и суеверията, си навлякъл неприязънта на някои от влиятелните си съграждани, заради което трябвало да напусне родния си град. През учебната 1867/68 г. учителства в Плевен, където се обявява против пиянството на поповете в църквата и за това пак е трябвало да си търси друго място. На следната година учителства една година във Враца, след което е назначен за учебната 1869/70 година за учител в класното училище във Видин.
По времето, когато Г. Драгошинов учителства във Видин, пред образованието са поставени от времето за разрешение важни задачи, свързани с развитието на учебното дело. В центъра на изпълнението е поставено видинското читалище „Цвят”, на което, е даден статут то българската община на ръководещ и управляващ фактор. Усилията на читалищното настоятелство са били насочени най-напред към разкриването на нови училища в по-малките села на казата. За целта във Видин е открит селски пансион – за подготовка на селски младежи за учители по селата.
Читалищното настоятелство води упорита борба за изграждането на нов тип селски училища, отговарящи на нарасналите изисквания на живота. Във връзка с това Георги Драгошинов предлага въвеждането на единна учебна програма на обучение в целия Видински край. В доклада си до училищната комисия той предлага да се изработи час по-скоро „Закон за изучението на цялата видинска околност, защото учението в града, без учението по селата, е половин работа”.
В своя доклад „За наредбата на училищата видински” от 1 ноември 1870 г. Георги Драгошинов изказва мнение за уредбата на тукашното българско училище.
Според него първото дело на комисията е тя да нареди Закон, в който добре да се определя „Сичко, що се отнася до длъжностите на тия, що си пращат децата в училището, длъжностите на учители и ученици и длъжностите на училищната комисия. Такъв закон е най-главното в уреждането на училището”.
По чия инициатива е изготвен докладът не е известно. Липсват документи, от които да се вижда, че се правят опити за разрешаването на поставените от него задачи.
От последващото развитие на образованието във Видин и Видинския край се вижда, че неговите идеи намират превъплъщение в дейността на видинското читалище „Цвят”, което след 1870 г. и до Освобождението играе роля на ръководещ и направляващ орган на училищата не само във Видин, но и в останалите селища от Видинския край.
Интересна и богата със събития и прояви е и неговата по-нататъшна биография след напускането на Видин. Георги Драгошинов се завръща в родния си град и пак бива назначен там за учител. Учителства в класното училище в продължение на две години.
През 1873 г. Георги Драгошинов създава работилница за изработване на столове тип виенски от слама, които сполучливо конкурират европейските образци по здравина и качество на изработка. Отначало в работилницата му работят само сестра му и зет му, а по-късно привлича и наемни работници и работилницата прераства във фабрика за столове. Той сам обучава работниците и по този начин им дава занаят и хляб.
В началото на 1876 г. открива още една такава работилница в гр. Калофер, която изгаря при опожаряването на града през Освободителната Руско-турска война в 1877 г.
На стари години, постигнат от толкова смърти на децата си, той живее сам в богатата си къща. Сам обработва градината на пространния си двор, подрежда овощните дървета и лозови асми. До края на живота си той остава със запазен разсъдък и бистър ум. На 21 април 1926 г. на 84 годишна възраст той умира от апоплектичен удар, предизвикан от спомена за непрежалимия си син Драгошин.