Димитър (Таки) Емануилов Шишманов
Роден е във Видин на 17 ноември 1832 г. като четвърто дете в семейството на влиятелния търговец и видински първенец Емануил Шишманов. Завършва килийното училище при църквата „Свети Панталеймон” във Видин, след което учи в Търговското училище в Темишвар, Румъния.
Участва като доброволец в италианския поход на австрийския генерал Радецки и е награден за проявена храброст в битката при Навара. Раняван е няколко пъти и се връща във Видин като „цесарокралевски” гренадирски фелдфебел. След кратък престой в града, Димитър отива при брат си Александър в Свищов, за да стане като него търговец и комисионер.
Престоят му в Свищов е плодотворен не толкова с участието му в търговията, където той нямал успех колкото братята си. Успехите му са на друго поприще – образованието и културата. През 1867 г. той открива там първото търговско училище в страната и с това оставя името си като родоначалник на българското търговско образование. В училището, наред с търговските науки, учениците му се занимават и с бунтовнически работи, което води до затварянето на школото от турските власти.
В Свищов Димитър Шишманов свързва името си и с развитието на читалищното дело и по-конкретно с откриването на самодеен театър в града.
През цялото време, докато е в Свищов, той не забравя родния си град, поддържа близки връзки и помага на видинското училищно настоятелство за откриване на високообразовани учители, които той препоръчва на училищното настоятелство. Така през 1873 г. той уговаря свищовските учители Петър Ангелов, Димитър Попов и Георги Б. Ненов да станат учители във Видин.
На 20 юли 1875 г. той вече е учител във Видинското класно училище и пред членовете на ученическото дружество учениците от IV-ти клас на класното училище обсъждат въпроса за обявяване на ученическа стачка. Към края на годината той заболява.
Подписът му стои под едно писмо от 2 ноември 1875 г. до училищното настоятелство, в което съобщава, че е болен, но изразява надеждата си да оздравее и да попълни пропуските в знанията на учениците като се занимава с тях допълнително в дома си.
Девет дни по-късно, на 11 ноември 1875 г., умира и бива погребан във Видинските гробища. |