НАШАТА ЛЕКА КОЛА

Навярно първото моторно превозно средство в Белоградчик бе нашият лек автомобил "Форд", който Матей Игнатов Иванов бе купил от Видин на 24 май 1921 година. Тогава той бе заплатил половината от стойността му - 24 000 лв, а останалите 24 000 лв бяха дадени от Григор Цветков от с. Мехмедовци, сега с. Карбинци, комуто Матей Игнатов бе кум. Григор Цветков беше заможен човек и имаше авторитет в околията. По това време той беше народен представител и член на Постоянното присъствие на БЗНС. По-късно сметката с него бе уредена и автомобилът остана изцяло в наша собственост.

Пристигането на автомобила в Белоградчик направи силно впечатление. Това беше шестместен американски автомобил с четиритактов бензинов двигател, боядисан във виненочервен цвят. Той пътуваше като отворена кола, но имаше и бризентов гюрук, който обаче ние никога не вдигахме.

По това време собствениците на коли не шофираха автомобилите си. Те наемаха шофьори, които имаха задължението не само да шофират, но и да се грижат за автомобилите - поддържане на двигателя, карусерията и т.н. В замяна на това работодателите им осигуряваха заплата, храна и квартира.

Нашата кола имаше трима шофьори. Най-напред това беше Николаки Абаджиев от Белоградчик, напуснал по-късно града. В края на 1922 и началото на 1923 година шофьор бе Младен, също от Белоградчик. През лятото на 1923 година за шофьор бе нает  Стефан Тодоров от София. Последният след време забогатя и отвори в столицата шоколадова фабрика, която ние по-късно имахме възможност да посетим. В "Търговска книга-дневник" на Матей Игнатов има сведения за суми, изплащани по различно време на шофьорите. Така на стр. 340 чтем, че на 10 март 1923 година шофьорът Младен е получил общо 11 200 лв, а на стр. 338 намираме сметката на Стефан Тодоров от София. Там са записани следните суми: 10 юли 1923 г. броени 320 лв, 20 юли 1923 г. броени 550 лв, 31 юли 1923 г. за храна 406 лв и пари 682 лв или общо 1 958 лв. На същата страница още четем, че този шофьор има заслужени 18 дни по 70 лв надница, което прави 1 260 лв. Това означава, че за посочените дни той е получил повече отколкото му се полага и има да връща 700 лв.

Представлява интерес да сравним тези суми с цените на някои стоки по това време, за да получим реална представа за изразходваните средства. От стр. 334 научаваме, че месечната заплата на един адвокатски писар по това време е 1 000 лв (Тодор Живков, работил в кантората на Х. Ладозов и М. Игнатов), а на стр. 349 намираме сведение за суми, изразходвани за Йосиф Григоров Торопинин през 1923 г. (Йоско от белите руски войски, емигрирали в България, от май 1923 година  постъпи на служба при нас като слуга и такъв беше повече от 25 години). От тези сведения научаваме, че през 1923 г. един мъжки костюм е струвал между 750 и 1 200 лв, цената на обущата е била 500 лв, една шапка е струвала 150 лв, а една вратовръзка - 25 лв.

Службата на Матей Игнатов изискваше често пътуване до селата, Видин, Лом и други градове. При тези пътувания често го придружавах. С колата ходихме до с. Протопопинци, където имахме наследствени имоти. Спомням си много добре едно пътуване до Видин, което съвпадна с Видинския панаир и откриването на Видинската гара - Богородица, 28 август 1923 г.

Железопътната линия София - Видин бе строена на етапи. Участъкът Мездра - Лом (118 км) беше построен през Балканската война (1913 г.), разклонението Бойчиновци - Берковица (36 км) бе пуснато в експлоатация през Европейската война (1916 г.), а първият етап от линията за Видин - Брусарци - Александрово (44 км) влезе в действие през 1918 г. Втората национална катастрофа, последвала Първата световна война, забави завършването на ж.п. линията до Дунава. През земеделското управление на Стамболийски строителството продължи и към 1923 г. железопътната линия бе завършена.

И така ние отивахме с колата за Видин. Минахме през с. Александрово. Там взехме моя братовчед Лило, който по тове време беше ученик и живееше у нас. От Александрово до Видин навсякъде се бяха стекли жители на околните села, които очакваха да мине българския цар Борис III за откриването на Видинската гара. Нашето пътуване, съвпаднало по време с идването на царя, заблуди населението и то ни аплодираше и обсипваше с цветя при преминаването ни през населените места.

В заключение ще приложим сведението, което намираме на стр. 340 на Търговска книга - дневник на Матей Игнатов за разходите по поддържането на колата през периода 10 март - 10 октомври 1923 г.:

10 март 1923 г. На Младена 7 000 лв; На шофьора 4 200 лв; За превоз 3 200 лв; За тенекии и др 563 лв; За ремонт и боядисване 28 700 лв; За гараж 650 лв; За наем 200 лв; За врати 250 лв;

10 юни 1923 г. За бензин 2 300 лв;

27 юни 1923 г. Допълнителни части 7 710 лв; За превоз 3 668 лв; За бензин и масло 3 920 лв; За докарване бензина 260 лв; За поправка 85 лв;

21 юли 1923 г. За поправка гр. Видин 1 000 лв;

16 юли 1923 г. За бензин и масло 470 лв; За вулканизиране гуми 50 лв; За поправка и шофьорите 3 642 лв;

27 юли 1923 г. За бензин 3 611 лв; За навло 205 лв; За докарване 115 лв; За поправка на гуми 150 лв;

1 август 1923 г. За гуми 3 000 лв; В София гуми 4 500 лв;

10 октомври 1923 г. За поправка на ресора и др. 2 500 лв; За наем на гаража 600 лв

ОБЩО ЗА ПЕРИОДА: 75 549 лв.

Вижда се, че поддържането на автомобил през това време е било много трудна задача. Прави впечатление високата цена на бензина - така на стр. 352 оше четем, че от някой си Петко на 27 юли 1921 г. са купени 9 литра бензин по 20 лв литъра, което прави 180 лв.

Източник: М. Игнатов. Търговска книга - дневник (1910 год.), сс. 340, 338, 334, 349 и 352.