Белоградчик, крепост. Името на града вероятно идва от названията на двете села Бела и Градище, които били насилствено преселени от османците. Първото село се е намирало, според преданието до лятната резиденция на цар Иван Срацимир, а второто е било най-близо до крепостта. В писмо на унгарския крал Лайош І от 2 април 1367 г. до Петър Химфи, кастелан на Оршова, се съдържат благодарности за заслугите му във военните действия срещу българите, явно заради спирането на настъплението им при Белоградчик, по мнението на Хр. Димитров. В унгарски извори се среща като Fejervar, в която е имало унгарски гарнизон през 1368 г. Самата крепост се намира южно от сегашния град, между стръмни и непристъпни скали. От средновековните градежи почти нищо не е останало, само една кръпка в западния край на крепостта. Според местна легенда цар Иван Срацимир е възстановил и разширил крепостта. Тя е контролирала два главни северни пътя за Видин – единия през прохода Свети Никола, другия – през Кадъбоаз. От нея е имало добра видимост към целия северозападен ъгъл на Дунавското крайбрежие, Светиниколските, Чипровските възвишения и други местности, което я превръща в едно от основните звена във военната сигнализация. Около Белоградчик се намират следните местности – “Страшимирица” (до изворите на Белската река и градище “Бела”), където според легендите се е намирала лятната резиденция на цар Иван Срацимир и неговите воденици; “Зелени град”, като се предполага, че така може да се е наричала цялата Белоградчишка крепост (има и друга версия, според която самия град се е наричал Виноградище); “Селище”, за която преданието разказва, че е там е имало средновековно селище, открити са находки, но те не са датирани. В османските регистри от 1454/5 и 1560 г. това селище е описано като село, град, крепост и нахия Белград и като се има предвид приемствеността в административните структури при установяването на османското управление, явно е че Белград е била важна стратегическа крепост и градски център. Изглежда при днешния град Белоградчик през ХІV в. е имало крепост Градище, резиденция на цар Иван Срацимир (?), и поне две села – Бела и Градище.

Литература: Димитров, Хр. Българско-унгарски отношения през Средновековието. С., 1998, с. 236; Сомов, Хр., Н. Александров. Белоградчик. С., 1963, 17-19, 30-31; Попов, Г., Ив. Балкански. Белоградчишките скали. С., 1966, 5-16; Иречек, К. История на българите. С., 1978, с. 379; Заяков, Н. Селищните имена във Видински окръг. – ИМСЗБ, 1982, т. 7, с. 108; Боянич-Лукач, Д. Видин и Видинският санджак през ХV – ХVІ век. С., 1975, с. 188.
Написано от Силвия В. Аризанова