Аверкий Петрович

Роден в гр. Сопот. Образованието си започва в сопотското килийно, а по – сетне учи в сопотското класно училище. През 1839 – 1845 г. учителства в Габрово. След това учи семинария в Белград (1845-1848 г.), където през май 1846 г. се замонашва.
Още като ученик в Белградската духовна семинария превежда от сръбски език книгата „Цвят милости, или завещание человеколюбиваго отца”. След издаването на тази книга, белградският ученик от Духовната семинария Аверкий Петрович продължава патриотичната си дейност в полза на българското образование и, след като напуска Белград, се завръща в родния си град Сопот, където става учител (1849-50).
През 1852 г. Аверкий Петрович издава още две книги: „Оглашение кратко за българските деца” и „Житие светаго Григория”. И двете книги излизат с благословията на сръбския митрополит Петър.
През 1855 г., заедно с дякон Григорий Гопа, издават „Церковная история”, също с благословията на митрополита на цяла Сърбия Петър.
Престояването на сопотския младеж в Сърбия и учението му в Белградската духовна семинария разширяват несъмнено кръгозора му, а преведените и издадените книги доказват не само неговата патриотична насоченост, но и високо образование и култура. Той превежда и издава още книги в полза на своя български род.
С такава жизнена биография, подготовка и насоченост, през 1857 г. той става учител в гр. Видин. Тук Аверкий Петрович престоява само една учебна година (1857-1858 г.). Негови колеги са пирдопчаните Тодор С. Митов и Лука Павлов, също образовани и подготвени сръбски възпитаници, които дават своя положителен принос в развитието на светското образование във Видин, като внедряват нови педагогически методи в създаващото се взаимно класно училище. За сега не разполагаме с конкретни данни за преподавателската делност на монаха Аверкий Петрович във Видин. Той обаче оставя името си в историята на видинското образование като инициатор за първото честване на празника на Светите братя Кирил и Методий на 11 март 1858 г. На тая дата той пръв от църковния амвон държи слово за славянските просветители и подхвърля идеята за въвеждането му като училищен празник. Тази идея с течение на времето е възприета от видинци и се превръща в празник на всеки българин.
Сведения за първото честване на Св. св. Кирил и Методий във Видин узнаваме от една дописка, писана във Видин на 31 юли 1858 г., отпечатана в бр. 393 на в. „Цариградски вестник” от 23 август 1858 г.
По нататъшните сведения за този високообразован и всеотдаен възрожденец са, че той се посвещава на преподавателското и духовното поприще. След учителтването във Видин Аверакий Петрович заминава за Русия, където през 1859г. постъпва в Киевската духовна академия. Според К. А. Поглубко през 1861 г. той е бил единственият българин в това висше учебно духовно заведение.
След завършването на Киевската духовна академия той слуша лекции в различни европейски университети и най – вече във философския факултет в Дрезден (1862-1864 г.). По – късно става преподавател в Белградската семинария, учителсва още в градовете Зайчар и Крагуевац. Около 1870 г. е учител по български език и история в пансиона на графиня Левашова в Киев. През 1873 г. е ръкоположен за врачански митрополит. Поради несъгласие с местната власт, на 9 ноември 1874 г. Аверкий Петрович си подава оставката и се установява да живее до края на живота си в Цариград, като предстоятел на българската църква „Св. Стефан”. Умира в 1878 г. в Цариград.