Първият български екзарх. Роден в Лозенград. Приема монашество в Хилендарския манастир (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата гръцка народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на о. Халки (1848), а по-късно с магистърска степен по богословие - и Московската духовна академия (1856). След завръщането си от Русия е преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит, през 1868 г. - за Видински. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в църковно-народния събор от 1871 г. На 16 февруари 1872 г. е утвърден за български екзарх. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието. През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. Участва в политическия живот на новата българска държава. Председателства Учредителното събрание през 1879 г. и Първото велико народно събрание (1879). Умира в гр. Видин.

Екзарх Антим І е роден през 1816 г. в гр. Лозенград. Мирското му име е Атанас Михайлов Чалъков. Родът му е от с. Татарларе, Одринско. Завършва Халкинското богословско училище, Одеската семинария и Московската духовна академия, която завършва с блестящ успех и получава титлата “кандидат по богословие”.

            Служи като духовник в Руското посолство в Цариград и със своето рядко красноречие, печели симпатиите на всички, включително и на генерал граф Игнатиев. В духовната семинария на остров Халки, като професор, а по-късно ректор на богословското училище, той преподава църковна история, руски и славянски. Има големи успехи в църковните проповеди и против инославянските пропаганди в Малкотърновско, Кукушка епархия, Видинско и Мала Азия. През 1868 г. в разгара на борбите по българския църковен въпрос, е назначен за митрополит в гр. Видин. Там той се отказва от гръцката патриаршия и заема видно място между българските владици. Пътува из Тракия, Мизия и голяма част от Македония. Навсякъде държи пламенни проповеди и направо от паството възприема решението за отделяне на българската църква от Гръцката патриаршия.

            На 28 февруари 1870 г. излиза султанския ферман, с който са признати за действителни исканията на българите за учредяване на самостоятелна българска църква. Дейците на църковното-национално движение, Висшият църковен клир и Смесеният съвет организират провеждането на Български народен събор, открит на 28 февруари 1871 г. Съборът взема решение за бъдещото управление на Екзархията и избира за екзарх Ловченския митрополит Иларион. След неговата оставка за първи всебългарски екзарх е избран видинският митрополит под името Антим І. Разбира се, за да бъде признат и избран за български екзарх, спомагат и руският посланик Граф Игнатиев, Гавраил Кръстевич и  други видни лица.

            В деня на българския народен празник “Св. Св. Кирил и Методий” на 11 май 1872 г., Антим отслужва в Цариград тържествена литургия, на която прочита султанския берет за утвърждаването му като екзарх, т.е. духовен началник и представител на българите в Мизия, Тракия, Македонско и Моравско. Гневът си гръцкият патриарх излива с отлъчването от църквата на Антим и всички български владици и схизмата на народа ни. Екзарх Антим повежда смела борба за избавлението на народа ни не само от гърци, но и от турци. Той води активна борба и против униатското движение по българските земи, което настоява Екзархията да премине под владичеството на Римокатолическата църква. По време и след Априлското въстание, той събира и изпраща сведения за баташките кланета пред цивилизования свят в защита на българския народ и прави изложение пред Европейската комисия в Цариград за българска автономия. Лично пише до Петроградския митрополит Исидор за застъпничество пред руския император, върху което Александър ІІ написва думите: “Да се освободи!”

            На 17 април 1877 г. Високата порта сваля Антим от екзархийския престол и на 17 юли го изпраща на заточение в Мала Азия. Наскоро, обаче се обявява Руско-турската война. Идва освобождението на България и Антим се завръща от заточение. След освобождението той председателства Първото Велико народно събрание в гр. Велико Търново и избирането на първия княз Александър Батенберг. Умира през 1888 г.



Втора кратка Биография е взета от meridian27.com