ОТ 1870 ГОДИНА ДО ДНЕС
Тодорка ДОНЧЕВА
– директор на Регионална библиотека “Михалаки Георгиев”

Регионална библиотека “Михалаки Георгиев” е наследник на създадената преди 135 години библиотека към читалище “Цвят” във Видин.
По това време градът се развива като земеделски и занаятчийски център на община във Видинския санджак.
Феликс Каниц, посетил Видин в онези години, съобщава: “Напразно ще търсите сенчесто място върху насипите на крепостта и редките площади, изпълнени с безчислено множество кучета...” Дунавският бряг бил най-оживен кът на града. Четири пощенски, един пасажерски и един товарен параходи на привилегированото австрийско параходно общество, поддържали през лятото еженеделната връзка между Видин и другите градове край реката. Търговията била твърде ограничена. Изнасяли се: кожи, вълна, масло, жито, царевица, смрадлика. Вносът бил от колониални стоки, памучни и вълнени стоки, машини, домашни съдове, брашно, желязо, стъкло… Най-оригинално зрелище представлявали турските житни и солни каици с техните пъстри накити по носовете и мачтите.
Във военно отношение Видин запазил първокласното си значение на укрепен град. В него винаги стояли четири канонирски лодки, които носели на кърмата и носа по един топ за военна охрана на крайбрежието, а през зимата се прибирали в канала при Стамбол капия, заедно с турската Дунавска флотилия. Гарнизонът в мирно време се състоял от 3 000 души редовна войска.
През 1870 г. се оформила “Видинска българска община”, която, припозната като юридическо лице, става център и взима живо участие в общоцърковния живот на българското население, грижи се за развоя на учебното дело в град Видин и поддържането на учителите, ангажира се в търсене на източници за собствена издръжка, защото не получавала никакви субсидии от държавата.
Първи данни за съществуването на библиотека в град Видин намираме във втори брой на вестник “Българска пчела” от 7 юни 1863 година, издаван в Цариград. Бележка във вестника сочи, че местното турско началство прибрало книгите на видинското читалище, което поради тази причина преустановява своята дейност. Явно това не е попречило на образованите и прогресивни видински граждани да създадат свое книжовно средище и през пролетта на 1870 година, със съдействието на учителя Костаки Търновски и неговите ученици, то вече е факт. Читалището е наречено “Цветь” и целта му е “да турне видинското училище в по-добър и примерен ред, за възпитанието и изучаването на гражданските деца”, да снабдява бедните деца с книжки и учебни помагала, да ревизира учителите и се грижи за добрата и строга дисциплина в училището.
От ръкописния проектоустав, утвърден от видинската община през август 1870 г., четем, че основателите на читалището са 39 души. На 15 септември с. г. читалището съобщило на Цариградското читалище за своето основание и го замолило да го абонира за всички български вестници и списания, които излизат в Цариград.
Активно участие в работата на читалище “Цветь” взима митрополит Антим I, с чието съдействие и подкрепа, без пречки от турските власти, за късо време се събират 17 294 гроша, внушителна сума за това време. По това време във Видин учителстват Михалаки Георгиев, Димитър Златарев, Димитър Хранов, които също се включват активно в дейността му.
Основа на новоучредената библиотека стават 174 книги, които са дарени от Главното руско консулство в Русе. Голяма част от тези книги са запазени във фонда до днес. Друга част от книгите се изписват от Виена и са на немски и френски, а вестниците и списанията са от Браила и Цариград. Знайни и незнайни родолюбци събират книга по книга от Русе, Пловдив и Букурещ, книги по история, география, естествознание, четива по астрономия, физика, фолклор и много други. Библиотеката при читалището вече има книги от Йоаким Груев, Добри Войников, Васил Друмев, Марин Дринов, издания на Иван Богоров.
В своята доосвобожденска дейност читалище “Цвят” е просветно огнище, което укрепва българския дух и култура и затова в него членуват само българи. След Освобождението пред читалището предстоят нови задачи, които налагат да се привлекат за читалищни членове и други граждани от небългарски произход. Затова през 1902 г. то променя своя устав и дава възможност на гражданите без разлика на вяра, пол и народност да станат читалищни членове. Това изменение на устава /според спомените на Атанас Минков/, предизвиква буря от негодувание в средата на реакционните кръгове. Читалището бива атакувано като “свърталище на социалисти и безотечественици”. Развилнялата се реакция най-брутално пропъжда читалището от сградата, в която се е помещавало – южното крило на старата сграда на театър “Вида”. Един ден пожарникарите на стамболовисткия кмет изхвърлят на улицата читалищната библиотека! На читалищната управа предлагат да измени устава и да изгони от своята среда всички турци и евреи. Но прогресивният й състав отхвърля това искане и наема частна сграда за читалище. Книгите от богатата библиотека нареждат в една от класните стаи на прогимназията “Антим І /дн. ПМГ “Антим I”/, отстъпена от училищното настоятелство, възглавявано от Найчо Цанов и Димитър Балев.
След като общината преминала в ръцете на радикалите, начело с Д. Балев, през 1903 г. читалището отново се връща в помещенията на театъра.
За библиотекари са избрани вече двама души, по един в библиотеката и читалнята.
През 1908 г., по предложение на Димитър Балев и на общинското управление, читалищното настоятелство назначава платен /щатен/ библиотекар, който е помощник на изборните библиотекари. Това се налага от необходимостта библиотеката на читалището да е винаги с отворени врати за обществото, което изборните библиотекари не могат да направят поради това, че са длъжностни лица в други ведомства.
Следващата година е взето решение платеният библиотекар да замине за един месец в библиотеката на град Плевен, “която е известна по своята уредба, да се запознае обстойно с нея и приложи опита и у нас”.
В края на същата година работното време на библиотеката вече е – сутрин от 9 до 12 часа и след обед от 12,30 до 20 часа. За ползване на библиотеката се заплаща месечна такса от 1 лев за възрастни и 0,50 лв. за ученици.
В Протокола на читалищното настоятелство от 11 септември 1913 година четем: “...Затваря се библиотеката и читалнята пред вид, че холерната епидемия застрашава да вземе големи размери и че тук дохождат хора от сички съсловия и места в града...” Това е първото затваряне на библиотеката от основаването й, поради войната и последвалата епидемия.
Когато говорим за историята на библиотеката в град Видин не можем да не отделим специално място на Енчо Константинов Нешев, оставил ярка следа в развитието й. Това е първият платен библиотекар, който постъпва на работа през 1925 година и работи тук повече от 30 години. През 1927 г. се определят задълженията на платения библиотекар:
- грижи се за уредбата и обзавеждането на библиотеката и читалнята;
- завежда библиотечния инвентар, основния, азбучния, систематичния, предметния, проверочния /топографически/ и др. каталози;
- води разписките за взетите за домашно четене книги...
През 1929 година фондът на библиотеката вече е 8 894 тома. Писателят Стилиян Чилингиров изнася две сказки пред видинското гражданство.
От статистиката през следващите години се вижда, че основна грижа на библиотекаря и читалищното настоятелство е увеличаване и обогатяване на книжния фонд. Към 31 декември 1933 година библиотеката има на свободен достъп 9 695 тома. В читалнята се получават 42 списания и 18 вестника, които са изложени за свободно ползване. В края на 1934 година на свободен достъп са 10 239 т., а за домашен прочит са раздадени 9 682 т. – на учители – 239 т., на ученици – 7 290 т., на чиновници – 962 т., на свободни граждани – 1 044 т., на търговци – 60 т., на офицери – 28 т., на лекари – 37 т., на адвокати – 45 т., на работници – 77 т.
Интересно е да прочетем, че 13 години, след като е назначен на работа, през 1938 година, на библиотекаря Енчо Нешев е гласувано да ползва 15 дни домашен отпуск по домашни причини.
През 1940 година по искане на Министерството на народната просвета от библиотеката с протокол са предадени 45 тома стари и ценни книги на Българската народна банка, за да не бъдат унищожени от времето. По това време библиотеката притежава 12 394 тома: на български език 11 509 т., на руски – 427 тома, на немски – 269 тома и на френски – 109 т. Читателите са 318, което ще рече, че на 1 четец се падат по 39 прочетени книги. В читалнята се получават 44 списания и 14 вестници, още 8 френски списания и вестници и немски списания и вестници и т.н., притежавани от френско-български и немско-български дружества.
Следващите години са тежки не само за видинската библиотека, а и за всички видински граждани. На 4 март 1942 година река Дунав залива града. Книгите на библиотеката в коридорите на театър “Вида”, започнали да мухлясват, а библиотеката е необитаема поради голямата влага. За причинените от наводнението щети от държавата на читалищната библиотека е отпусната сумата 1 300 000 лв. Читалищното настоятелство решава: “Горната сума да се употреби за изплащане задълженията на читалището, като гаранционните полици бъдат унищожени, а останалата сума да се употреби за довършване на читалищната сграда.”
През 1943 г. библиотеката е преместена на втория етаж в новата читалищна сграда. Книгите, които са 10 000 тома, са подредени форматно.
От 1946 година датира началото на филиалната система, с център читалищната библиотека. Това е пръв опит в страната за организирано обслужване на населението с книги по местоживеене. Първите филиали са в кварталите Кумбаир, Таш кюприя и болницата. През следващите години мрежата от квартални библиотеки се разраства и през 1951 година те са вече 8, раздадената от тях литература е 22 325 тома. Откриват се летни читални в градската градина и парк “Владикина бахча”. Подвижни библиотеки има открити в МТС – Видин, ТКЗС “Дунав” и за летуващите ученици в средношколските лагери в селата “Св. Петър”, Димово, Белоградчишко.
С писмо № ІІ – 4193 на КНИК – София от 17.10.1953 година и потвърдено с решение на управителния съвет на читалище “Цвят” от 01.01.1954 г. библиотеката става методическа, като от тази дата се назначава библиотекар-методист. На тази длъжност е прехвърлен Асен Бондоков, дотогавашен секретар в Окръжния читалищен съюз. През 1955 г. фондът е подреден триформатно. Заменена е старата белгийска система за класификация на книгите.
От 1 април 1959 година, съгласно новото административно деление на България и създаването на окръзите, въз основа на споразумение между Националния съвет на ОФ и Министерството на просветата и културата, изразено с писмо № IV – 972 от 21. 02.1959 г. библиотеката при читалище “Цвят” е обявена за “Окръжна методическа библиотека”, като издръжката й се поема от окръжен народен съвет. Към читалището остават кварталните библиотеки.
През 1959 година се слага началото на диференцираното обслужване на читателите.

В периода от 1959 – 1988 г. се обособяват и отделите Краезнание и Детски отдел, Читалня – точни, приложни и обществени науки, Изкуство, открита е и Междубиблиотечна заемна служба към Заемна за възрастни.
Разширяването на библиотеката и увеличаването на книжния фонд създават трудности поради липса на необходимите помещения. Новоразкритите отдели са настанени в две – три различни сгради в центъра на града, което затруднява ежедневната работа на библиотекари и читатели. От 1981 г. в сградата на читалището остават отделите “Комплектуване и обработка”, “Заемна за възрастни”, както и основното книгохранилище. В сградата на бившия Народен съвет са “Методичен отдел”, “Изкуство”, “Читални”, “Детски отдел”, “Справочно-библиографски и Краезнание” и Дирекция.
Работата не спира и по повод 25-та годишнина от обособяването на библиотеката като самостоятелен културен институт, за активна културно-просветна дейност тя е наградена с високо държавно отличие – орден “Кирил и Методий” – I степен.
След новото териториално деление през 1988 г. и създаването на областите, библиотеката става общинска и е на издръжка на общински съвет.
С ПМС № 23/1991 г. се дава възможност за самофинансиране на библиотеките и някои видове услуги се заплащат.
През месец май същата година, след обединените усилия на много общественици, политически партии и видински граждани, библиотеката получава свое място в сградата на бившия партиен дом. Това става с решение № 82 от 6.05.1991 г. на Временния изпълнителен комитет на общински народен съвет – Видин. Библиотеката е настанена на три етажа от източното крило на сградата. На едно място са вече всички отдели на библиотеката и книгохранилището. Следващите три години бяха трудни за служителите на библиотеката, защото фондът, наброяващ в края на 1990 година 333 589 тома, трябваше да бъде пренесен, реорганизиран и подреден на ново място и същевременно много бързо да започне работата с читатели. Максимално бързо бяха прехвърлени подръчните фондове, за да могат обслужващите звена да отворят врати. По-продължителна беше работата по прочистване, пренасяне и подреждане систематично-азбучно на основното книгохранилище. Оформени бяха фонд “Редки и ценни книги” и фонд “Библиографска рядкост”, които са подредени форматно.
С протокол №10 от 21 май 1992 г. общинският съвет взема решение за даване име на библиотеката. Тя получава името на видния наш съгражданин, общественик и книжовен деец – Михалаки Георгиев.
През изминалите години в библиотеката са проведени стотици срещи с различни автори, представяния на нови книги, рецитали, викторини, изложби и много други. Гости на библиотеката още от 1956 г. са били Асен Босев, Ангел Каралийчев, Атанас Душков, Камен Калчев, Никола Фурнаджиев, Боян Болгар, Емил Манов, Димитър Мантов, Иван Рудников. В по-ново време са гостували – Николай Хайтов, Георги Константинов, Дончо Цончев, акад. Антон Дончев, Валери Петров, Иван Гранитски и много други.
Последните години на XX век за библиотеката са свързани с поставяне на началото на автоматизацията. Началото е поставено с едно дарение на модерна копирна техника от фондация “Отворено общество” през 1992 година, одобрен проект за автоматизация на библиотечно-информационните процеси пред същата фондация /1999 г./, закупуването на 4 компютъра и изграждането на локална мрежа, автоматизирането на обработката и каталогизирането, справочно-библиографската и информационна работа, обслужването на читателите, краеведската дейност и работата с нетрадиционни носители на информация. Днес, с помощта на Министерството на културата, локалната мрежа разполага с 15 компютърни станции и постоянна връзка с Интернет. През 1999 г. е основан отдел “Автоматизация”, който организира и поддържа цялата база данни на библиотеката. Поддържат се 9 бази данни – електронен каталог, обслужване на читателите, електронни картотеки, информационно търсене, обща краеведска картотека и персоналия, информационна изкуствоведска картотека, УДК.
След Постановление № 153/27.07.2000 г. библиотеката във Видин става регионална /зонална/ и методически център за библиотеките в Северозападна България в областите – Видин, Монтана и Враца.
През 2001 година към библиотеката е учреден обществен съвет, в който са включени 16 известни видински граждани – юристи, художници, учители, видински творци. Приет е устав. За председател е избран инж. Красимир Паскалев – търговец и предприемач. За секретар – Елисавета Минкова, известен видински адвокат.
От основаването на библиотеката през годините не са малко хората, които са пожелали да дарят книги и средства. Списъкът на дарителите на библиотеката нараства и все повече видински граждани се интересуват от развитието й. С помощта на обществения съвет, Съюзът на юристите – дружество Видин, специалната помощ на адвокатите Ели Минкова и Анжела Милева и под патронажа на кмета на града д-р Иван Ценов, беше организиран благотворителен виенски бал. Събраните от него средства са предоставени на библиотеката за техническо оборудване.
Откриването на чуждоезикова читалня през 2002 г. става благодарение на няколко големи дарения от Британския съвет и фондация “Отворено общество”.
В края на 2004 година фондът на Регионална библиотека “Михалаки Георгиев” разполага с 287 617 библиотечни единици – книги, периодични издания, нотни и графични издания, аудио и видеокасети, СD, грамофонни плочи, карти и др. Разполага със съвременна копирна техника, мощни компютри, лазерни и мастилено-струйни принтери, скенери, телевизор, видеотехника, музикална техника, климатик-колона.
Специално място искам да отделя на поколенията библиотекари. Началото, поставено от Енчо Нешев, продължено от жена му София Нешева и дъщеря им Елена Ставрева, следват Надежда Кръстева, Цветана Иванова. Валентина Йонова, Савина Илиева, Стефка Щипкова, Савина Димитрова, методистите – Боян Захариев, Стоян Ивков, Милко Ангелов, Цветана Божкова. Кварталните библиотекари, оставили следа, са Цветана Дакова, Юла Каменова, Иркиян Мехмедова и много други, свързали своя живот с библиотеката в град Видин.
Безспорна е заслугата на директорите на библиотеката Асен Бондоков, Янаки Георгиев, Севда Рускова, оставила двадесетгодишна следа в библиотеката и от която сме се учили и продължаваме да се учим

/със съкращения/

Из книгата “135 години регионална библиотека “Михалаки Георгиев” – Видин”, летопис, 2005 г.

РАЗВИТИЕ НА ВИДИН
Емил МАРИНОВ

След освобождението от турско владичество през 1878 г. започва бързото и демократично развитие на Видин. Феодалните турски пречки са премахнати. Започва развитие по пътя на капитализма и буржоазната демокрация. Преобладаващо става дребното стоково производство. От разоряващите се градски занаятчии и дребни селски стопани се формират работническата класа и буржоазията. Видин се развива като занаятчийски, дребно буржоазен град.
Видин е един от първите губернски градове в княжество България. Първият губернатор е руският генерал Л. Ф. Тухолка. Генерал Боревски свиква първия военен набор и сформира шест дружини. През 1883 г. е образуван Трети пехотен бдински полк с командир руския подполковник Масларов.
Учредени са окръжен съд, с председател Петър Дамянов; апелативен съд, с председател Илия Цанов; окръжен съвет, с председател Димитър Златарев; градски съвет, с председател Ванко Нешев и административен съвет, с представители на останалите учреждения.
Според първото преброяване в Княжество България през 1880 г. Видин има 13 714 жители, от които 8 020 българи, 3 487 турци, 1 323 евреи, 329 цигани, 125 сърби, 114 немци, 36 гърци, 23 руси и др.
В крепостта “Калето” има 15 махали с 1 330 къщи, а във външния град – 1 700 къщи.
В политическия живот първоначално има Либерална партия, изразителка на интересите на дребните стокопроизводители и Консервативна – на лихвари, чорбаджии и др. През 1883 г. видинските либерали, водени от Найчо Цанов, се обявяват в защита на демократичната Търновска конституция и започват да издават вестник “Свобода”. За обединяването на Княжество България с Източна Румелия във Видин е основан комитет “Единство”. През Сръбско-българската война /1885 г./ видинчани храбро отстояват Съединението на България.
С развитието на капитализма настъпват промени в социално-класовата структура и в съотношението на политическите сили. Консервативната партия изчезва, а от Либералната се появяват нови партии. През 1893 година Гаврил Георгиев създава социалдемократическата организация във Видин. Силно влияние в града имат Народно-либералната /Стамболова/ партия, Радикалдемократическата, водена от Найчо Цанов, Социалистическата, представена от Тодор Петров, Хаим Пизанти и др., Демократическата партия с Найчо Цанов и др.
Франция, Австрия, Гърция, Турция, а по-късно и Румъния имат свои консули във Видин.
Развива се леката хранителна промишленост. Появяват се фабрики за барут, фосфор и туткал /1890 г./, тютюневи фабрики, парна дъскорезница, парна валцова мелница, керамична фабрика, маслобойна, содово-лимонадени работилници, дараци, порцеланова фабрика и др.
Поради западната конкуренция занаятите бързо опадат. Запазват се някои чаршии, като тези на папукчиите, златарите, бакърджиите и др. В търговско отношение Видин също запада. Липсват широките пазари на Турската империя. Като търговски център се издига Лом.
Видин получава мрачно наследство от турското владичество – няколко стари обществени сгради, глинени и фахверови къщи, улици без настилка и канализация. Общинското управление започва да събаря старите и полурухнали къщи и дюкяни, да настила улиците със сгурия, да поставя улични газови фенери. През 1899 г. е утвърден план за застрояване на кварталите. Предприемат се мерки за засипване на блатата.
Започва ускорено обществено и жилищно строителство. Изградени са винарското училище с изба, театър “Вида”, търговски дом, катедрален храм “Св. Димитър”, хотел “Поща”, типови училища и др.
Видинската архитектура се развива под влияние на утвърдилите се през втората половина на XIX в. стилове, “Необарок”, “Еклектика”, “Сецесион”, “Неоромански” и др. В строителството се използуват готови каменни и керамични архитектурни форми, като метални колони и полуколони, гирлянди, капители, статуи, бюстове, внасяни от Виена и Буда Пеща. Дървен материал се доставя от Трансилвания, мрамори от Италия, метални решетки от Румъния.
Характерно за архитектурата във Видин е нейното ансамблово изграждане. В стилно единство са ул. “Александровска”, ул. “Цар Симеон Велики”, площад “Таш кюприя”, площад “Бдинци” и др.
Освобождението от турско владичество поставя нов етап в развитието на българската просвета и култура. Демократичните свободи в българската държава стават основа за техния подем и развитие. Продължават традициите от Възрожденската епоха.
Стремежът към образование се засилва сред българите и отделните етноси в града. Във видинските училища работят чужденците Иван Марек и Бенеш – чехи, обществените деятели Димитър Благоев, Антон Страшимиров, Никола Бобчев, Никола Пушкаров и др. Откриват се детски градини, професионални училища, уреждат се специализирани курсове. Силно развитие получава периодичният печат.
Средище на културния живот продължава да е читалище “Цвят”. Учредяват се археологическо, лекарско, журналистическо, музикално дружество “Китара”, създават се духови, певчески, симфонични състави. Петко Атанасов организира “Общодостъпен театър” във Видин. В областта на живописта се изявяват Никола Петров, Жул Паскин – световно известен художник. От Видин са академик Стефан Младенов, Михалаки Георгиев, Асен Ненов – Бдинец, Димитър Мишев и други обществени деятели и публицисти.

Из “Видин след Освобождението”