Градината - Бисерната огърлица на града

История - Паркове

Градската градина във Видин
Създадена с вдъхновение, професионализъм и огромни грижи от първите видински градинари, считани за истински художници. Наричаха я "оазисът на Видин", "бисерът на видинската огърлица", "величието на видинския бряг". Гражданите от по-старите поколения си спомнят с признателност за Сашо Градинаря, един истински творец и създател на градската градина, но малцина са тези, които знаят нещо повече за миналото на градската градина, за "Владикина бахча", кокетните градинки в близост да катедралния храм "Св. Димитър" и "Под кестените на Видин" (алеята от театър "Вида" до пристанището).
Градската градина във Видин
Още през турско време във Видин е съществувала малка градина в близост до видинското скеле (пристанище). Феликс Каниц в книгата "Дунавска България и Балканът" пише: "Аз няма да описвам предишния изглед на Видин. Пъргави туристи, които са слизали надолу по Дунав, отдавна са сторили това, особено що се отнася до биещите на очи лоши страни. Аз си спомням само колко живо порицава Ханс Вахензуен калта на видинските улици, изкривените лица на зданията, отвратителните кървави локви в месарската махала, заразителните блата на площадите, разкъсващото ушите скърцане на грубите биволски коли, опасния калдъръм на тесните неосветени улички, пълната липса на места за разходки, на хотели и на каквито и да са удобства, богато изобилие на нахални просяци, цигани и друга мръсна сган. Но защо да се прави упрек само на Видин за онова, което е характерно за чисто турските градове, та дори и за мюсюлманските квартали в Цариград? Аз предпочитам да посоча някои светли страни. Сенките, които се явяват тук-там, ще направят картината по-жива. Близо до митницата една малка градина с малко казино образува един охотно посещаван оазис на видинското общество. Това е малка озеленена площ с различни плодни и декоративни дръвчета".

По онова време градината се е намирала в близост до пристанището и се е наричала "Карантин бахча" (място, където са били спирани пасажерите от корабите, идващи от места, където е имало холера).
Старото пристанище във Видин
След Освобождението Феликс Каниц отново посещава Видин и разказва: "Многобройните руски офицери посещаваха хотел "Белвюе" и "Жарден пюблик" заради градината, гдето под звуковете на полковата музика или някой пътуващ дамски оркестър, устройваха бляскави банкети, при които (във всеки случай голяма новост) се явяват понякога и жените на българските първенци. Влезеш ли в такова осветено в пъстри лампиони весело общество, неволно се питаш дали това всъщност е старият Видин".

На 29 и 30 октомври 1878 г. във Видин гостува княз Дондуков, за което също се споменава в пътеписа на Каниц. Разглеждайки крепостта "Баба Вида", Дондуков съветва придружаващите го административни управници: "Площадът около крепостта да се изравни към Дунава и да се посадят дръвчета, та да се направи обществена градина, която поради благоприятното положение ще бъде сигурно голяма благодат".

Любопитни факти са поместени в бр. 7 на някогашния в. "Видин" от 29 август 1893 г.: "По разпореждането на заместник на кмета К. С. Иванов заграждането на градската градина се почна. Не ще е зле да се загради градината и откъм Дунава, защото сега му е времето догдето водата не е придошла"

В първия "Пътеводител на Видин", издаден през 1927 г., поместено интригуващо съобщение със следното съдържани • "На брега на Дунав е разположена малка, но китна градина^ След като бъдат запълнени ниските места, градинатаi бъде продължена до "Баба Вида" и ще се получи един голям парк, който ще бъде пръв по долното течение на Дунав". Става въпрос за т. н. стара градска градина, оформена от австрийския възпитаник Георги Петров, постъпил като общински градинар през 1903 г. Той създал първите зелени площи в строго геометричен стил с чемшири по типа на дворците в Шьонбрюн и Белведере.

В бр. 175 на "Видински общински вестник" д-р Бончев пише: "Нека всички млади знаят, че настоящата градинка на Видин израсна върху старите развалини и буренясали блата, които носеха само смрад, болести и нещастния на жителите. И онова, което никой не допускаше, стана. Успя да се реши запълването на блатата от Военния клуб (днес Художествена галерия) до "Телеграф капия".

На мястото на насипания и подравнен терен вещата ръка на градинаря Георги Петров оформя алеите на градината. В бр. 163 на същия вестник се съобщава за "голямата умелост и преданост към Видин на пенсионера Георги Петров", който се счита за творец на видинските паркове. В негова чест е организирано общоградско честване в театър "Вида", в което са взели участие много граждани.

Достоен негов ученик и заместник е Александър Спасов Ангелов или както го знаеха всички видинлии бай Сашо Градинаря.

През 1977 г. го интервюираха и той каза: "Градската градина е дело на мнозина предани на града хора - кметове, общински съветници, лекари, адвокати, инженери, архитекти, банкови служители, учители, ученици, офицери, войници и почти цялото видинско гражданство. Примери в това отношение има много - Видинската популярна банка подари пейките, известният видински търговец Христо Цеков предостави огромни средства и дървен материал за построяване на безопасна плуваща дунавска къпалня край пристана на "Морски сговор", в края на градината, до "Телеграф капия".

И още от интервюто: „Христо Цеков отдели пак средства за построяване на игрището на Спортен клуб "Виктория 23" Мебелистът Банци направи кокетна гондола - огромна саксия за цветя пред клуба "Морски сговор", военният инвалид Панайот Халачев построи чешма пред новата градска баня. Гражданите оценяваха грижите на общинското управление и не допускаха повреждането на цветната градина и проявяваха огромна гражданска съзнателност, като порицаваха неволните нарушители.

Иван МарекГоляма заслуга има също Иван Марек, учител, чех, който навремето достави от Прага диви кестени и бе оформена алеята до пристанището, той достави от Чехия и различни видове цветя и декоративни дръвчета.

Иван Марек е основоположник на Ловния парк край Видин, за което признателното видинско гражданство му издигна паметник. Огромни са заслугите най-вече на Георги Петров, който навремето завършва цветно градинарство във Виена".

За себе си той скромно каза, че е работил колкото знае и колкото може. След 1932 г. той организира запълването на рова до "Телеграф капия" и създаването на "новата градска градина". Имал съм възможността десетки пъти да се срещам и разговарям с Бай Сашо - Александър Спасов Хаджиангелов, често пъти в компанията на Бай Стефан Тодоров, основоположник на видинската Художествена галерия. Очевидец съм бил на майсторлъка на Бай Сашо, който цели 35 години ръководеше парковото и градинарското стопанство на града, грижеше се за парника на градската градина, както и за спазване на реда в нея. Той бе истинско страшилище за нарушителите и пакостниците, посегнали да откъснат цветче или чемширче, или да карат велосипед по алеите. С огромна обич към професията си и неизтощима енергия, той създаде голяма част от днешното занемарено зелено богатство на града. Той ръководи също залесяването на парк "Нора Пизанти" и "Майски лес", както и посаждането на стотици липи, акации и кестени по видинските улици. Насища тревните пространства с цветни картини и художествено оформени символи - гербът на Видин, картата на Обединена България, Златната лира (значката на Симеон Търновски), значката на "Морски сговор" и др. Всичко, сътворено от уважавания наш съгражданин, правеше неотразимо впечатление.

В началото споменахме за грозния вид на града, описан от Феликс Каниц, но ето, че през 1940 г. друг унгарски пътешественик, журналистът Геза Кофар, пише във в. "Пеща напло", че Видин със своето крайбрежие е най-красивият град на река Дунав.: "От никой друг град не се откриват такива картини. Малка, спретната, с буйна растителност и големи дървета градина се харесва на всички. Два моста над канала я свързват с една обширна градинка с водоскок и паметник. В градинката е построен Военният клуб, където хубави дами и елегантни кавалери танцуват модерни танци под звуците на дисциплиниран военен джаз Особено впечатление преви изработената с живи цветя карта на България.
Видин. Градската градина
Такава е накратко историята на видинската градска градина А да сравняваме бай Сашо Градинаря с днешните "озеленители*, все едно да приравняваме вдъхновен майстор с бездарни чираци Оправданието, че няма пари, само засилва впечатлението от липсата на инициативност и всеобща немарливост Иначе как да се обясни, че преди две години* тревата бе оставена да изсъхне, въпреки че реката е на няколко крачки и може да се черпи вода от нея чрез съществуващата от години помпена водоснабдителна система. Занемарени са също парк "Владикина бахча", градинките пред черквата, "Ташкюприя", цветните насаждения по бул. "Панония"... А буренясалите, засипани с тонове боклуци тревни площи около жилищните блокове са достойни за перото на някой наследник на Феликс Каниц...

Днес повече се политиканства, дърдори и недоволства, никнат като гъби всевъзможни кафенета, капанчета и кръчми и никой не мисли за прелестното място за отдих на видинлии, превърнато вече в градски кучкарник. Тъпчат се безнаказано зелените площи, унищожават се редки дървета и храсти, а из алеите кръстосват луксозните автомобили на самонадеяните новобога-таши... И се питам накъде сме тръгнали - към Европа, където ни е мястото, или към Анадола. Ако ще се връщаме назад, по-добре да се спрем до времето на истинските видински европейци, сред които се откроява незабравимият ентусиаст, романтик и творец бай Сашо градинаря.

Христо Лишков - Из старите видински хроники

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF