Флорентин

Общини - Села Ново село

Florentiana, Florentiniana е била важна част от римските военни съоръжения по южния бряг на река Дунав. Нейното стратегическо значение е било добре оценено по-късно от българи и турци. Името идва от лат. Florentina - прилагателно от Flora "римска богиня на растителността". Запазването на името в сегашната форма Флорентин говори за пряк контакт и продължително съжителство на римските завоеватели със завареното местно тракийско население и придошлите славяни и българи.
Във времето на османското владичество намираме стотици изписи на името в турска редакция - Филурдин, но очевидно, за местното българско население винаги звучало флорентин - от Florentiana. Обръщам внимание на този факт, защото във Видин постоянно турско военно и гражданско присъствие е имало само в крепостта филурдин. Нещо повече - филурдин има статут на град. Споменат е като крепост, варош "стара (укрепена) част на град", касаба "малък град", паланка "малък град" или "голямо село" и рядко е упоменато като село.
През 70-те години на XIX век ф. Каниц посещава флорентин и оставя следната бележка: "Основите на замъка се познават още, но горната му част е изчезнала напълно. Тя, както си спомнят по-стари местни турци, е била съборена преди няколко десетки години и материалът прекаран във Видин за постройка на фортовете Кумбаир и Газибаир… флорентинските турци, които се занимават малко с търговия, риболовство или пък безделничат, се оплакаха от упадъка на благосъстоянието си и наистина, нуждаещата се от поправка стара джамия, един лош хан, развалената баня и още по-жалкото кафене са твърде тъжни илюстрации на упадъка на това най-северно турско-българско селище на Дунава, което някога ще да е било много по-пространно от Видин."
Има основания Каниц да прави такава оценка, защото, например, след Пожаревацкия мир от 1718 г., когато границата с Австроунгария идва на р. Тимок, във флорентин има цял гарнизон от еничари, които не само носят военна служба, но се отдават на търговия, земеделие и скотовъдство. В наследствените описи от това време намираме имена на еничари, оставили големи наследства в къщи, дюкяни, пчелини с над сто броя кошери, рогат добитък, воденици и много други.
За работа в стопанствата си турците използвали християнско население. През 1721/22 г. 38 християни плащат военен данък, а през 1723/24 г.техният брой е 56. Това са постоянно живеещи в селището мъже със семействата си. Не случайно Каниц говори за българска част от филурдин, където "се срещат къщи, които напомнят жилищата на пещерния човек, но се виждат и домове, които издават значително благосъстояние…". Спред един съдебен протокол от 1700 г. селото наброявало само българско население около 130 домакинства.
Според един ферман от 4.07.1698 а., издаден в гр. Одрин и адресиран до военачалниците на Видинската крепост и Видинския кадия, се обръща внимание върху следното: "Сегашният воевода на Влашко - Константин, донася пред високия ми двор, че преди 1-2 месеца няколко души мюсюлмани, живущи в крепостта Флорадин, намираща се на крайбрежието на Дунава, въоръжени с бойно оръжие, преминали във влашка територия. Същите влезли във влашко село (името не е указано) и принудително отвлекли и откарали към страната на Видин няколко души от раята, заедно с домочадията, дрехите и добитъка им, като проявили върху тях насилие и произвол. Същият воевода моли за моята височайша намеса по изтъкнатия случай, по повод на което е постановената моя заповед".
Това е една от обичайните форми за насилствено набиране на работници в личните стопанства на мюсюлманите. Но много изселници отвъд Дунава идват доброволно на работа в именията и чифлиците на местните турци. Около 1800 г. основоположникът на фамилията Чибук - Иван, идва като слуга у турците; Флоря Мърмълък слугува дълги години у турчин, собственик на плаваща воденица на Дунава, който при изселването си в Турция след Освобождението му подарява воденицата си; Добря Лъца идва от с. Опришор, Румъния, около 1830 а., където е осъден на затвор и успява да забегне отсам Дунава.
В селото отсядат още семействата на Ницу, Мъкъу, Гоча, Младен, Клянцъ, Миря, Коточа, Гроза, Бърсану, Труйка и др. Голяма част от тези преселници идват след въстанието във Видинско през 1876 г., когато турците постепенно напускат флорентин.
От старото селище са запазени една чешма, каменни блокове и монети, които се откриват при обработване на земята.
Нинко Заяков в.Видин 2011г. брой 35 16-18 май

Името произлиза от думата Флора – римска богиня на растителния свят. Училището е открито 1878г.
Културни и природни забележителности
с.Флорентин е известно с своята история населявано е от римляни (останки от кастел Флорентиана I - III в. AD ),траки и др. известно е с фолклорните колективи на читалището ръководено от Елита Костова и Любка Константинова . съставите на читалището е многократно награждаван с отличия на наши и международни фестивали за народно творчество разполага с три танцови състава - деца ,младежки и възрастни . приема покани за участие в всякакъв вид фестивали на фолклорна основа / обработен ,автентичен фолклор и модерни танци /
44° 7' 51" N, 22° 50' 44" E
Население: 430
Надм. височина: 72 m Пощ. код: 3778 Тел. код: 09316 МПС код: ВН (Вд)

337 души живеят в село Флорентин (01.02.2011). От 2007г до 2010г. в селото са починали близо 50 човека. Депопулационните процеси са на лице. Голяма част от трудоспособното население напуска селото в посока Видин, София, Гърция и други европейски страни. Селото е населено от власи, говорещи на влашки диалект.

Населението на селото се препитава главно чрез селското стопанство. Повече от половината територия на землището е с лозови масиви. Отглеждат се още зърнени култури и слънчоглед. В градините в и около населеното място се отглеждат зеленчуци и плодове. Животновъдството е представено от овце, кози и кокошки. Стопанският двор се намира на 1 км от центъра на селото в югоизточна посока. В селото е развит риболова и по-малко дърводобива.

Населението изповядва източното православие, съвсем малка част са атеистите. В селото е изграден православния храм Възнесение Господне, с много красив иконостас. Гробището се намира в източна посока непосредствено до главния път 122, в него има и стари кръстове от 19 век.

Стадионът на селото се намира в източна посока непосредствено до главния път 122, заобиколен от Стопанския двор, гробището и река Дунав. Селото няма футболен отбор

Римската крепост ФЛОРЕНТИАНА - - - - - - СНИМКИ НА ФЛОРЕНТИН

Крият зверска катастрофа 40 г. Пиян кмет почернил село Флорентин

Цяло село се кланя на Трифон Зарезан


Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF