Белоградчишкият метеорит

История - Белогрaдчик

Б.В. ТОШЕВ

Увод
Метеоритът, паднал в района на Белоградчик2) (с. Върба, 43о32’ N 22o38’ E), присъства във всички престижни метеоритни колекции, но днес той не е представен в България. Най-голям къс от него (3040 g) се пази в Музея по естествена история в Будапеща, къс от 104 g може да се види в Музея по естествена история във Виена, 74 g се намират в Музея по естествена история в Париж, три къса с общо тегло 38 g могат да се видят в Британския музей. Малки образци с тегло 1,5 g, 4,5 g и 1,8 g се намират съответно в Музея по естествена история в Берлин, Колекцията от метеорити във Ватикана и в Музея по естествена история в Чикаго.
Метеоритът е паднал с ужасяващ шум в една дъбова гора, забивайки се на 1 м дълбочина, и бил с тегло 3,6 kg. Това се е случило в годината 1291 по турски, на 20 май, стар стил, или на 1 юни (нов стил) 1874 г. Събитието е станало на място, отдалечено на ¼ час от малкото белоградчишко селце Върба, което, дори 10 години по-късно, е имало едва 15 къщи (Коцев, 1884) Днес в световните метеоритни каталози този метеорит най-често се означава с името Virba, но други използвани синоними са Urba, Belgradjek, Belgrade Djik, Wirba (Prior, 1923; Grady & Graham, 2000).
Първа публикация за белоградчишкия метеорит
Първата публикация за белоградчишкия матеорит е на Г.-О. Добре [Gabriel-August Daubrée] (1874) в Comptes rendus de l’Academie des Sciences (Фиг. 2). Това съобщение веднага е било реферирано в прочутите тогава и сега Nature [13 август 1874 г.] (1874) и Chemical News [25 септември 1874 г.] (1874).
Comptes Rendus от 1874 г.
По-долу за пръв път се представя български превод3) на това научно съобщение, чийто оригинал е показан на Фиг. 3.
КОСМОЛОГИЯ. Бележка върху метеорит, паднал на 20 май 1874 г. в Турция, в село Вирба до Видин; от г-н Добре
Имам честта да представя на Академията парче от метеорит, паднал на 20 май 1874 г. в Турция, в село Вирба до Видин. Парчето ми беше изпратено от Негово Превъзходителство Сафвет паша, министър на образованието.
Както обикновено, падането е било съпроводено от силен шум. Тялото, чието тегло е само 3,600 кг, е проникнало в почвата на дълбочина 1 метър. То е покрито изцяло с черна матова кора. Формата му е фрагментарна, както се вижда от една снимка. На мястото на отчупването се наблюдава светлосиво вещество с вид на камък (литоидно), много дребнозърнесто, грапаво на пипане, в което са разпръснати многобройни зрънца с метален блясък. В някои части се вижда глобуларна структура. При изучаването под микроскоп върху тънка плака се наблюдава, че почти всички каменни зрънца са прозрачни, почти безцветни, много напукани и реагират на поляризирана светлина.
Металната част се състои главно от зрънца с неправилна форма, със сивия цвят на желязо и състоящи се от никелирано желязо. Както показва обработката с киселина, има примеси от железен сулфид, които най-често може и да не са видими. Многобройни, но изключително малки, черни зрънца, състоящи се от хромирано желязо, са разпръснати сред каменната маса. Въпреки разликата в плътността, те така са разпръснати, че е много трудно да се разделят чрез промиване.
След като частта, привличаща се от магнит, се отдели колкото е възможно по-добре, оставащото неметално вещество се атакува от разредена солна киселина. Образува се желе, подобно на перидот (разновидност на минерала оливин). Има нереагирал остатък, който съставлява по-малко от половината от общото тегло и който вероятно съдържа енстатит (безводен магнезиев силикат MgSiO3).
Метеоритът от Вирба принадлежи към групата на sporadosideres, от раздел oligosideres. Той се отнася към най-разпространения вид, като метеорита от Люсе (Сарт, департамент в северозападна Франция) или луцеит. Неговият изглед го доближава до много метеорити от този вид, между които ще спомена следните:
Daubrée [oригинал]
Daubrée [oригинал]
-------------
Meunier [оригинал]
Meunier [оригинал]
Деветнадесет години по-късно
Следващата публикация за белоградчишкия метеорит (Meunier, 1893) се появава в същото списание в 1893 г. Ето нейният български превод,3) а нейният оригинал е показан на Фиг. 4. Автор на тази статия е Станислас Мение (Stanislas Etienne Meunier):
СРАВНИТЕЛНА ГЕОЛОГИЯ. За два турски метеорита, получени неотдавна в Музея за естествена история. Бележка от Станислав Мение
Неотдавна получих, чрез посредничеството на г-н Ле Мел, две проби от метеорити, подарени на музейната сбирка от г-н Халид Едем бей, в памет на баща му, покойния Едем паша. Камъните не са били досега обект на публикация, доколкото знам.
Първият камък е паднал близо до Търново, в Румелия, неизвестно кога, а е бил намерен през 1873 г. Част от повърхността на пробата, която е пред очите ми, е обвита с черна матова коричка с дебелина най-малко 1 милиметър. Мястото на отчупването е светлосиво, забележително преди всичко с кластичната си или фрагментарна структура. Плътността е 3,690. Сравнението с изследвани вече образци показва, че това е литологичен тип, известен от 1870 г. в колекцията на музея, под името месминит (mesminite). Различават се лесно два скални пласта, смесени под формата на фрагменти: тези два пласта проявяват съответно отличителните черти на два типа, наречени луцеит и лимерикит, всеки от които е представен от многобройни различни метеорити1.
(1 Интересно е, че се откриват отличителни черти на значително сложни по състав и структура маси, паднали в доста различни региони: новият Търновски метеорит във всяко отношение е идентичен на тези от Mooza-Khoorna (Индия) 23 май 1865, Свети)
Казват, че кластичните метеорити съдържат в хетерогенната си структура едно от най-чистите доказателства за старите стратиграфски взаимовръзки на различни типове метеоритни скални отломъци.
Вторият метеорит е паднал на 2 юни 1883 г. в една гора до село Юрба (Urba) в района на Белоградчик (Belgrad Djik). Той е равномерно бял и възпроизвежда всички черти на луцеита, скален пласт, който, както току-що беше споменато, влиза в състава на метеорита от Търново и който е съставна част на повече от 60 метеорита, намерени в цялата страна от 1768 година до днес.
Камъкът от Юрба (Urba) има плътност 3,427. Той е много фино зърнест, а под микроскоп се разкрива, че е почти изцяло кристален. Все пак тук-там се наблюдават стъкловидни участъци. Силикатите, предимно магнезиеви, и частично атакуеми от киселини, са свързани с изключително разклонени зрънца (сачмички) от никелирано желязо и пиротин (минерал железен сулфид, pyrrhotine).
Кои са Добре и Мeние?
Сравняването на двете публикации разкрива някои съдържателни различия и голяма разлика в датировката на падането на метеорита в Белоградчик – при Добре това се е случило през 1874 г., а при Мeние събитието е станало през 1883 г. Не е изключено това да е печатна грешка, защото в статията на Мeние се говори за турски метеорити, а през 1883 г. Белоградчик вече е в територията на Княжество България. „Камъните не са били досега обект на публикация, доколкото знам” – пише Мание, а това е особенно странно, защото, както ще се види от следващото изложение, Мeние е бил дълги години (от 1864 до 1892 г.) помощник на Добре и едва след смъртта на Добре през 1892 г. той е заел
(Месмин (Aube) 30 март 1866, Кангас де Онис (Испания) 6 декември 1866, Бандонг (Ява) 10 декември 1871, Тисн (Норвегия) 20 май 1884 и др.)
мястото му в Лабораторията по геология в Париж, като тогава е получил и званието професор (Caillet Komorowwski, 2006).
Огюст Добре (Caillet Komorowski, 2006)
Габриел-Огюст Добре(1814 – 1892) e прочут за времето си минералог и геохимик, член на Академията на науките и професор по геология в Националния музей по естествена история в Париж. Образованието и научната си подготовка Добре е получил в особено престижното и сега Политехническо училище – Училище по науки и инженерство (École Polytechnique) и в Минното училище (École des Mines). Оглавяването на Лабораторията по Минералогия към Националния музей по естествена история е дало възможност на Добре да проведе широки проучвания на огромен брой минерални образци, между които и метеорити. Това е довело до сериозно разширение на съществуващата вече метеоритна колекция. Може да се каже, че тази колекция в научния си вид е дело на Добре и годината на нейното раждане е 1861. Плод на проучванията на Добре в геохимията на минералите и метеоритите са над 1 400 публикации в изданията на Френската академия на науките. Всичко това е намерило широко научно и обществено признание – Добре е кавалер на най-големите френски научни и граждански отличия. Затова една година преди смъртта си той е имал основанията да каже (цитира се по [8]): „Постигнах всичко, което поисках”. А прочутият френски химик Марслен Бертло (Marcellin Berthelot (1827 – 1907)), секретар на Академията на науките в Париж, определя живота на Добре така (Berthelot. 1905): „Добре израсна в богато семейство, имаше лесен живот и плодоносна и много успешна кариера”.
Станислас Етиен Мение (1843 – 1925) от 1864 до 1892 е бил помощник на Добре в Лабораторията по геология на Националния музей по естествена история в Париж. Поради голямата обществена заетост на
Станислас Мение (Caillet Komorowski, 2006)
Добре, Мение е реалният организатор и куратор на колекциите на Лабораторията. След смъртта на Добре Мение е получил званието професор и титуляр на Катедрата по геология. Геологията на метеоритите е неговата научна област. Смята се, че след него експерименталната геология е получила статут на самостоятелна научна област. Подобно на Добре и Мение има богато научно творчество – той е автор на повече от 600 публикации, между които са 30 книги. Като професор е известен със живото си въображение и младежкия си устрем в преподаването; проницателен, добронамерен и учтив – така е приеман Мение от студентите си. Мение е помощник на директора на Музея от 1910 до 1919 г., когато се е пенсионирал на 75 годишна възраст, без обаче да прекъсва научната си работа чак до смъртта си 6 години по-късно.
Заключение
С природните си забележителности и в много други отношения Белоградчик е познат на културния свят от столетия: „Нито теснините на Ollioules в Прованс, нито дефилето на Pancorbo в Испания, нито Алпите, нито Пиринеите, нито най-дивните планини на Тирол и Швейцария, биха могли да се сравнят с това, което видях при Белоградчик” (Blanqui, 1845)4) – е едно от многото свидетелства за това. Белоградчишкият метеорит внася един нов и непознат досега (поне на широката публика) щрих в историята на този български град.
БЕЛЕЖКИ
1. Версия на тази статия вече е публикувана: Тошев, Б.В. (2009). Химия, 18, 143-153.
2. Белоградчик (Фиг. 1) е град в Северозападна България, тогава с една от най-големите турски крепости, запазена почти напълно и сега. Районът на Белоградчик е между най-красивите в България с прочутите Белоградчишки скали, разположени на голяма площ, пещерата Магура, пещерата Козарника и много други природни и културни забележителности. Нищо чудно, че сега Белоградчишките скали намират достойно място в световното състезание за новите седем световни природни чудеса.
3. Преводът от френски е на доц. д-р Адриана Тафрова-Григорова.
4. Българският превод на този пасаж се цитира по (Савчев, 1928; Панов, 1938).
ЛИТЕРАТУРА
Коцов, Д.Ц. (1884). Описание на Видинския окръг. Русе.
Панов, К. (1938). Белоградчик (минало и настояще). Белоградчик: Стамен Каменов.
Савчев, Н. (1928). Пътеводител на гр. Белоградчик. София: Белоградчишка популярна банка.
Berthelot, M. (1905). Notice historique sur la vie et les travaux de M. Daubrée, membre de l’Academie. Review Scientifique Ser. 5, 3, 33-38; 65-71.
Blanqui, A.-J. (1845). Voyage en Bulgarie. Paris: W. Coquebert.
Caillet Komarowski, C.L.V. (2006). The meteorite collection of the national museum of natural history in Paris, France (pp. 163-204). In.: Bowden, G.J.H & Howarth, R.J. (Eds.). The history of meteorites and key meteorite collections: fireballs, falls and finds. London: Geoloical Society.
Chemical notices from foreign sources. (1874). Chemical News, September 25, 155.
Daubrée, G.-A. Note sur une meteorite tombée, le 20 mai 1874, en Turquie, à Virba prés Vidin. Comptes Rendus Acad. Sci. Paris, 79, 276-277.
Grady, M.M. & Graham, A.L. (2000). Catalogue of meteorites: with special reference to those represented in the collection of natural history museum. London: Cambridge University Press.
Meunier, S. (1893). Sur deux meteorites torques récemment parvenus au museum d’histoire naturelle. Comptes Rendus Acad. Sci. Paris, 97, 257-258.
Prior, G.T. (1923). Catalogue of meteorites with special reference to those represented in the collection of the British Museum (natural history). London: British Museum.
Societies and academies: Academy of Sciences, Paris. (1874). Nature, August 13, 298.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF