Белоградчишките скали

История - Белогрaдчик

Белоградчишките скали (Вместо предговор)

Величествена и дивна каменна симфония - това са Белоградчишките скали. Както слухът се изостря и поглъща нежните тонове на някакъв вълшебен симфоничен оркестър, така и окото се гали и поглъща симфонията, с която природата е изрязала, обагрила и декорирала картината на Белоградчишките скали. Колко мисъл и колко почуда! Какво величество и каква красота на камък и простор, на безмълвност, смиреност и мистицизъм. Фантастичен каменен свят, със свой живот, със свои капризи. Планински хаос бих казал, всред който се ражда най-дивната природна симфония на красота, живописност, простор, ред и хармония.

Само онзи, койно не е спирал занемял пред въплотената фантазия на божествената и природна игра, само той не може да долови песента и художеството на най-хубавия планински пейзаж от българската земя. Без чувство и без душа да се роди човек, тук всред тази безкрайна шир на блестяща прелест, безумство във величието и могъществото на илюзията, би открил душата и почувствал сърцето си. И тук само човек би повярвал, че футуризмът наистина може да бъде изкуство. Всред хаоса да откриеш Бога и на крилете на одухотвореността безкрайно мъничък, да се чувстваш великан всред величието и реалната фантастика на скалния мир.

Всред царството на скалите е толкова хубаво, че човек се чунства отпаднал и изморен от силата на впечатленията и от могъществото на фантастиката. Силните изживявания изморяват духа, така  както и усилената работа сломява тялото.

И нека да не бъде пресилено, но никога не мислех, че това е панорама, която не се поддава на описание, нито на четка, нито на слово или фотографическа снимка. Всичко трябва да се изживее и почувства, а изразът, той остава в душата затворен и погребан, и занемял човек чувства безсилието си, лишен от тържеството на тази списобност да превъплоти художеството и величието на панорамата.

В Пенинските Алпи има един висок връх, възпят от поетите, който стърчи като скална пирамида над Цирманската долина. Това е Алпийският връх Матернхорн. Така величествен и недостъпен, като Белоградчишкия скален масив, и той е свързан с най-чудновати легенди и романтични истории. Тук откриваме неговият лик, тук виждаме Белоградчишкият Матерхорн, подобен и вълшебен, дигнал челото си в облаците, прототип на Алпийския Матерхорн.

Когато се изкачите на някоя от околните височини, градът се вижда като на длан непосредствено до скалите, пред който боровата гора - творба на заслужили дейци, живописно закръглява картината. Пред вас се диплят веригите на Стария Балкан и планинските хребети, накичени със зеленина и селища, събрани в пазвата на планината, ярко изпъкващи със своя керемиден тон. А разхвърляните скални небостъргачи, изникнали сякаш с буковата и дъбова гора, стърчат мълчаливо и високо като минарета.

Белоградчик вечерно време става величествен. Всред онази тъмна обстановка на скалния масив и веригата на Венеца, със своите електрически лампиони напомня красотата на оазис всред безбрежната пустиня.

Красив град с още по-красива природа и достойно бъдеще, достатъчно е да се обхване от здрави ръце и желязна творческа воля, за да се издигне като курортен град с всичките му особености и необходимости.

Красивата природа ще съдейства на такъв творец, защото околността на всякъде дава условия за наслада и почивка.

Вечерната гледка е неописуема. Навсякъде тайственост и вълшебство, където във всяка скала можеш да видиш Бог, сатана, идол и икона, царе и велможи, лъвове и всевъзможни зверове, параходи, титани и мъдреци и всички възможни игри на въображението.

"Човешката фантазия е ограбена тук, ограбена абсолютно с всичките си капризи".

Тук ще видите Мадона, коленичила да се моли за греховете на целия град; там незнаен войн в предсмъртна агония с раница на гърба. Адам и Ева цивилизовани - тук и те са вкаменени по повелята на Бога за сластни грехове и простъпки в Рая.

Силуети на крале и царе, змейове крилати, дервиши засмени, дракони озлобени, готови да вършат сплетни и петнят хубавия свят. Защото и на онзи безмълвен свят са необходими същества за сплетни, низости и подлости. Иначе светът би бил лишен от положителното, ако липсваше отрицателното, с което да се съпостави. По-нататък ще видите монаси прегърбени, вървят из долината на мълчанието, наредени молитвено, сякаш унесени в тъпия звън на манастирското клепало, вървят така в безкрая на нощта. Отсреща свинскове  със замръзнали лица, с египетска гордост и осанка, сякаш крият тайната на битието и мировъзрението. И какъв ли не още фантастичен свят изкован под капризното длето на най-великия скулптор - времето и гения на гениите - играта на природата.

А когато луната затрепти и облее с меката си светлина тази необятност от скали, мъртвата природа се събужда. Легендарната песен се понася от скала на скала, минава над града и почва да шепти за минали борби и победи, за историите на един народ, годен за по-щастливи дни.

[И] картините се менят. Въображението е изострено, а фигурите почват да танцуват своя мъртвешки танц. Природата се събужда. И при всяка крачка, всичко мени своята форма, своя образ и почва да върви с Вас. Идолът става Бог, Богът изчезва в безкрая, титаните стават нищожества, невидимото става величаво, зверът приема човешки образ, човешкият образ става мъртва скала и всичко се мени като в живота - слабо, нетрайно, относително. Тръпки полазват по снагата Ви, когато чувствате, че мъртвата природа възкръсва.

В подножието на тази скална маса, по дефилето е пътят за Лом и Фердинанд, който допълва картината на един истински лабиринт. С една остра варианта вие своя стан, като сива змия, обляна от лунната светлина, губейки се в завоите на Субашин.

Тази тайнствена и величествена галерия на фантастите се покрива с въображаемата картина на Ада от Данте, където по мъртвите скали са разхвърляни небрежно и хаотично гърчещите се души на грешниците и където пътищата са безкрайни лабиринти на неземния свят. Такъв фантастичен и неземен свят се разкрива пред погледа ви при лунната светлина.

Има една картина от Бьоклин "Островът на мъртвите". Това е фантастична творба на богато художествено въображение. Елате обаче тук, за да видите къде е нейният реален образ, бих казал за да видите от къде е черпил сюжета си Бьоклин. Този остров с много по-тайнствена сюжировка е непосредствено над дефилето в дясно. Скалите са заградили една полянка. Същите стърчат отстрани като сводове и зидове на старинен замък. И това в цялостна картина дава пълната идея на изострената фантазия за "Островът на мъртвите".

А каква дивна песен представлява околността, когато мъглите са паднали ниско. Всичко изменя своята физиономия. Вие с вълшебството на приказките се пренасяте в друга страна. В някаква арктическа област, неизвестна и непозната, където приказната царица на вечните снегове Хелли гради своите ледени палати, осветени от слънчево сияние и лунен блясък. Дълбоко под вас се разстиля широко море от мъгли, пробити тук там с тъмни острови и дълги ивици от върхове и чела на гордите вкаменелости. Във вечерния сумрак окото бива завлядано от истинска оптическа измама и илюзията за фиорди за скална и нарязана Норвегия се набива във вашата представа с пълната халюцинация за някакъв друг мир.

А ако застанете на "Мислен камък" и хвърлите поглед в подножието му и далеч, където се губи хоризонта, падналите мъгли представляват широко изравнено море, навлязло в долините и очертало острови, ръкави, полуострови и върхове, между които всеки момент очаквате да чуете сирената на параход или да видите тъмните силуети на рибарски лодки и платноходки. Тук таме случайни светлини ви дават представата за морски фарове, за параходни сигнали и указатели.

И вие пред тази картина се пренасяте в друг свят, пред друга чужда и непозната панорама.

Колкото дни имаме през годината, толкова нови изненади и толкова различни картини се представят пред вас.

Такова разнообразие на художество, природна игра, вълшебство и романтизъм!

Но още по-дивна е картината през светлите зимни нощи.

Зимата обикновено започва със сух студ, ясно време или мъгли. По-късно пада дълбок сняг и чак до пролетта покрива красивата околност, като дава редки условия по наклон и простор за ски спорта. Началото на зимата е твърде живописно. Всичко се оскрежава: поляни, дървета и височини. Всичко намята една дебела сребриста мантия, а дървета същинска коледна елха, окичват клоновете си със сребристи ламета и гирлянди, които снежно блестят по заскрежените вейки. Боровата гора мълчи.  Потънала в скреж, из която се подава нейната вечна зеленина в контраст с бялата покривка, придава свежест и красота. Всичко е оръсено със снежинки, наподобяващи хиляди малки огледалца, които при слънчев лъч, трептят като перли и диадеми, наредени по косата на някоя красавица.

При такива зими чудна и вълшебна е вечерната гледка. Небето е ясно и обсипано със звезди, сякаш заледено от студа. Луната с хладна светлина се показва над боровата гора, а в далечината се синеят очертанията на планините и предпланините, покрити със сняг. Скалите мъртви студени, облени с лунна светлина, стават по-тайствени със своята неподвижност и губят погледа на човека в недоловими миражи и мистериозни загадки. Небосводът е рязко очертан над скалите, начупен и нарязан сякаш с нож от мрачните силуети на назъбените чукари.

Каква тъга и какво чувство на смирение пред тези гиганти, дигнали чела на небостъргачи, недостъпни, мълчаливо горди и властни с вековете. И когато тяхната снага се поръси с бялата покривка на снега, под лунния блясък трептят сребристо накичени със сърма и сребро, прошарени с тъмните места от пропасти, където снегът не се задържа.

Няма израз за тази картина. Тя е по-силна от тъгата и по-властна от тайната на смъртта и затова човек занемява като бездушен и единствената сила в него остава безмълвно да съзерзава и наблюдава.

И в тази тиха обстановка, вечер след залез слънце, от казармения двор, тайнствено засвирва войнишката тръба за проверка. Нейният металически глас прозвучава над града. Ехото й се понася и оттеква в канарите, минава границите и напомня оттатък на своите поробени синове за войнишката клетва, за техния отечествен дълг и за величието на своя народ.

А градът, в подножието на скалите, мълчи заринат под дебелата снежна покривка. Отрупан със сняг, само ивицата пушек, който се подава из комините, напомня, че и тук живот кипи и тук се води съществувание.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF