Какъ биде спасенъ Видинъ презъ 1913г

История - Войни

Пристигането на трети пехотен бдински полк след войната през 1912-1913Генерал Маринов из града през време на обсадата през 1913
Това е оригиналното заглавие на публикувания спомен на Велизари Антонов, видински адвокат, ветеран от войната. Този материал е публикуван за пръв път на страниците на "Видински общински вестник", год. VIII, бр. 199, 1936 г. Тогава е имало една добра традиция ветераните от войните да се ползват с особено голяма почит и уважение. Имало е тържества и чествания в театър Вида", вълнуващи срещи на млади хора със славните бойци от Трети пехотен Бдински полк. По-възрастните пазят незабравим спомен от тържествените зари, паради и манифестации, когато под бойните знамена, зова на бойната тръба и бодрия военен марш на "Бдинци, лъвове, титани..." се събуждаха патриотичните чувства на гражданите.

С особено вълнение съм се докосвал до личното бойно оръжие - пистолети барабанлии, саби и щитове, до ордените за храброст на ветераните, слушал съм развълнуваните им разкази, взирал съм се в старите, пожълтели снимки, надписани с неравен мъжки почерк. Дати, имена, кратки бележки, пестелива нежност към близък човек...
Всичко това ме подтикна да се върна към спомените на Вeлизари Антонов, не намерили до днес място във видинския печат.

Сега пред вас, на страниците на възстановения "Видински общински вестник" отново можете да прочетете* вълнуващите слова за подвига на бдинци през 1913 г.:
"След голяма слава и величие, изведнъж падение и катастрофа. Тъй съдбата подлага на изпитание един народ, когато е решила да го води към по-честити бъднини...

Събитията се развиха с главоломна бързина и никой нищо не можеше да предвиди. Тогава тревожни дни преживяваше цяла България.
Видин беше в обсада. Сърбите настъпваха към града с големи сили, като се движеха все по направление на Кулското шосе. Критично положение. Решаваше се съдбата на историческата Видинска крепост. Но какво да се прави? Помощ не можехме да очакваме от никъде. Съвсем сами - изоставени на собствените си сили и на съдбата...
Набързо се организирват наличните сили в града. А какво представляваха те? - Остатъци от няколко дружини, дали вече своята дан на отечеството и повечето от тях настанени в тукашната болница, за да лекуват своите рани получени неотдавна по разните бойни полета.
Злощастна излезе тяхната съдба. И тук ги намери войната... Повикът тогава: "На оръжие!" за отбрана на града ги доведе отново пред изпълнение на отечествения дълг
И хроми, и сакати, и недъгави, минали вече в опълчението, те се наредиха пред огнената линия, за да дадат отпор срещу сърбите и да спасяват града. Но те изпълниха своя дълг. И градът биде спасен. Как стана това? Историята тръпне пред техния подвиг.
Величието на делото плете и легенди ...

Живи ратоборници от тогава разказват:
Сърбите настъпват с големи сили и бърже се приближават към Видин. А тук е генерал Маринов - смел воин, който е решен да брани града до край. Но време няма. Изненадани от събитията, българите тепърва трябва да организират своите сили за отбраната на града.
И тогава хрумва една спасителна мисъл. Трябва да се направи нещо, за да се забави ходът на събитията към града и да се спечели време. Генерал Маринов и генерал Тепавичаров последният още пребиваващ в града, сами обмислят и сами решават. Те избират 20 души български войници и им възлагат трудната задача. Едно изпитание, на което се решават само най-смелите. И ето, тези 20 български войници полагат клетва пред двамата български генерали за вярност към дълга и към родината.
Настъпват върховни моменти. Дълг и отечество зоват.
Но те са верни синове - ще умрат и клетвопрестъпници няма да бъдат. Двамата генерали целуват по челата тези смели български храбреци и ги изпращат... на подвиг.
Сърбите още не са стигнали село Войница, а там чакат вече тези 20 български войници.
Изпълнявайки нарежданията на. своите - верни на клетвата и на дълга, те се скриват като в крепост в една крайна къща на селото. И когато сърбите минават през селото с усилен марш към града, тези смели български войници откриват стрелба по тях и вземат много жертви от неприятеля. Настъпва безредие и суматоха. Започва се цяло сражение, което продължава, докато вече припадва мрак.
Сърбите отначало не могат да се окопитят. Те са страшно разярени. И за отмъщение подпалват цялото село. Запалена е и къщата, в която са скрити смелите български войници. От 20 души 19 намират там смъртта си. А един само от тях, като по чудо, успява да избяга с тежки рани от този ужасен плен на огъня и смъртта.
Какъв голям подвиг!... Но целта е постигната. Походът на сърбите е забавен с цял ден.  В това време при Видин е пусната водата от Дунава в рова, който обикаля отвред града. Водата скоро излиза от рова и в един ден залива цялото видинско поле на длъж и на шир.
Така градът намери една естествена защита срещу неприятеля. И сърбите, не можейки да преминат това естествено препятствие, спряха своя ход само на няколко километра от града.
Последваха отпосле няколко отчаяни пристъпи от сърбите, но те бяха отблъснати с много жертви за тях.
Така ни свари примирието. Видин беше спасен.
Подвигът на 20-тях трябва да се помни на вечни времена. С тяхната кръв е изкупена свободата на нашия град.
А кой знае днес къде се намират техните гробове? Скоро забравата ще покрие и спомена за техния голям подвиг. Но историята ще ни съди...
Там, при село Войница, още витае техният дух.
Няма ли кой да вземе инициативата да се издигне един скромен паметник на тези светци-герои?
Това ще бъде нашата най-малка отплата. Да увековечим тяхната памет и техния велик подвиг за пример и назидание на поколенията.
Поклон пред вас, достойни чада на Родината!

Тези редове са писани през 1936 г. "Забравата е покрила и спомена за техния голям подвиг...
Преосмисляйки историята, един някогашен спомен ни връща към размисъл за подвизите на мнозина български войници, дали живота си за Родината. Почитта не бива да им бъде отказвана от страх пред заблудите за криворазбрани шовинистични залитания или разпалване на никому ненужни недобросъвестни балкански отношения. Нека намерят в историята на Видин своето достойно място и дните на изпитания, спомените за подвизите на незнайните и знайни бдинци, които през 1913 г. извършиха своя велик подвиг, спасявайки със своя живот столетния ни град.
Христо Лишков - Из старите видински хроники

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF