Историята на една етажерка - Ботевите Венета, Иванка и Димитър във Видин

История - Видински истории

Венета, Иванка, Димитър Ботеви, д-р Христо Аджаров и Стоян Христов в Белоградчик, 8 май 1901 г. (Снимката е от семейния албум на уважаваната белоградчишка фамилия Савчеви)
Венета, Иванка, Димитър Ботеви, д-р Христо Аджаров и Стоян Христов в Белоградчик, 8 май 1901 г. (Снимката е от семейния албум на уважаваната белоградчишка фамилия Савчеви)

Нинко ЗаяковСлучи се една вечер през късната есен на 1956 г. От Народната библиотека по ул. "Оборище" се прибирах към студентската ми квартира в кв. "Подуяне". Уличните лампи мижаво гледаха през тънката пелена на ситния като мъгла ръмеж, който вледеняваше улици и тротоари. Беше студено и хлъзгаво. Малко след "Докторската градина" настигнах мъж, който буташе нещо пред себе си с бързината на охлюв. Не стъпваше, а влачеше краката си сантиметър по сантиметър и зад него оставаха две тънки пътеки от размразена поледица. Поздравих. Той спря. Подпря се на рамото ми и с уморен глас каза: "Ех, младо, младо, да знаеш есен и старост си приличат - да им нямаш вяра... Тръгнах по слънце - топло, хубаво, а сега - зима.!" И докато си почиваше, разказа, че бомба ударила къщата му през 1944 г. От развалините тогава изровил оцелели вещи, между тях била и тази етажерка. Оставил ги в мазето на свои близки и сега, когато има вече нов дом, малко по-малко пренася. Нямало да му трябват, но не можел да ги изостави.
"Вещите хранят и пазят човешката памет... Ето, етажерка, нищо работа, но кол-ко спомени пази тя!" Беше по-висок. Прегърна ме през раменете и тръгнахме. Крепяхме се един друг по ледената пързалка. Мълчахме. С всяка стъпка търсехме сигурност.
Мокри и леко заскрежени влязохме в партера на нова жилищна сграда. Пред вратата на левия апартамент, завита през глава и рамене с кафяв вълнен шал, чакаше възрастна жена. Дълго било чакането, защото трепереше от студ, плачеше от преживяната уплаха и всичката тревога, укор, дори видима радост изказваше с дълго повтаряне на: "Стоене...Стоене...Стоене..."
Мъжът я успокояваше. Всичко минало добре. Поледицата го забавила малко, но момчето (посочи мен) помогнало и не само той, а нещо много важно се е върнало у дома.
Преди да влезем, той реши да почисти етажерката вън, пред входа. Види се, да разсее тревогата, със завидна за възрастта си подвижност, внесе етажерката и я поднесе като дар на жената.
Изненадата беше голяма. Тя прокара длани по заледените полици, с пръсти погали всички гънки на стругованите крака и зарида на умряло. Редеше нещо, но аз чувах ясно само: "Иванке!.. Иванке!.."
Старецът плачеше. Стана ми мъчно. Исках да оставя тия хора на воля с мъката им. Те разбраха. Обсипаха ме с благодарности и молеха да им гостувам. Обещах. Оказа се, че в тази късна есенна вечер, аз срещнах Стоян Христов Милчев (съпруг на Иванка Христова Ботева) и неговата втора жена (след смъртта на Иванка), дъщеря на Никола Симов - Куруто - знаменосецът на Ботевата чета.
Посещавах ги по големите християнски празници. Бяха много мили и сърдечни хора. Жената беше достолепна и мълчалива. Сядаше на стола, отпускаше ръце в скута и слушаше, а чичо Стоян (така искаше да го наричам) разказваше, разказваше неуморим и неизчерпаем... Беше сух, кокалест, снажен. От него научих за целебната сила на росата и ползата от фрикцията със студена вода сутрин и вечер върху горната половина на тялото. Тези практики бил усвоил от монасите в един манастир по време на студентстването му в чужбина. В ежедневните разтривки с вода намираше тайната на своето здраве - физическо и духовно, бистра памет, добър слух и зрение (тогава Стоян Христов беше на 83 години). Обичаше да разказва и разпитваше за Видин. Градът с голямата река, калдаръмени улици, много капии и джамии, крепостта "Баба Вида", седмичния пазар - богат, пъстър и шумен... У него живееше Видин такъв, какъвто го беше видял на границата между ХІХ и ХХ век, когато оглавявал видинскя клон на Земеделска кооперативна банка. По същото време (от септември 1899 до юни 1901 г.) д-р Димитър Рашев (доведен син на Христо Ботев) преподава френски език във Видинската мъжка гимназия. Сприятеляват се и заживят в една голяма група от образовани млади хора, които работели за издигането и развитието на града. Д-р Рашев става председател, а Ст. Христов- зам.-председател на местното дружество "Юнак". Тук млади бдинци получавали уроци по патриотизъм, нравствено и физическо възпитание...
1899 г. - д-р Димитър Рашев (доведен син на Христо Ботев) е учител по френски език във Видинската мъжка гимназия и учас- тник в първия смесен черковен хор с диригент Руси Коджаманов.
1899 г. - д-р Димитър Рашев (доведен син на Христо Ботев) е учител по френски език във Видинската мъжка гимназия и участник в първия смесен черковен хор с диригент Руси Коджаманов.(Най-горен ред втория от дясно на ляво)

Във Видин Стоян Христов вижда за пръв път Иванка Хр. Ботева. Венета и Иванка Ботеви били поканени да гостуват в Белград на вдовицата на Любен Каравелов Наталия. На път за Сърбия през май 1901 г.  пристигат във Видин. Димитър запознава скъпите майка и сестра с близките си приятели: Михаил Арнаудов (учител по български език, по-късно академик),Руси Коджаманов - учител по пеене, диригент на хорове, композитор и събирач на народни песни, учителят Петко Гъбьов, калоферецът - д-р Христо Аджаров (директор на Видинската първостепенна болница, специализирал хирургия във Виена) и др. На обеди, вечери и разходки красивият, но скромен и културен д-р Аджаров пленил сърцето на Иванка. Майката и братът одобрили избора и влюбените се сгодили. Събитието било почетено с излет до Белоградчик и Магурата. Венета, Иванка, Димитър и Аджаров пътували с файтон, а Стоян Христов - с кола. В Белоградчик гражданството посрещнало с уважение и любопитство Ботевото семейство...
Очевидно сватбата била уговорена за близко време, щом, вместо за Белград, майката и дъщерята отпътували за Букурещ, за да поръчват булчинската рокля.
Уговорката била младото семейство да живее в Търново. Д-р Аджаров прави искане пред Дирекцията на на- родното здраве в София в тази посока, но получава назначение в Пловдив. С оглед на неговата специализация и възможност за развитие, градът под тепетата чертаел широк хоризонт.
Венета отказва да напусне родното Търново и да заживее с младите в Пловдив.
Иванка, при мисълтта, че от четиридесетдневно бебе майка й посвещава живота си на нея, не може да я остави сама. Между годениците започва дълга кореспонденция с обяснения и горещи чувства. С времето писмата оредяват... Последното писмо от д-р Аджаров носи на Иванка всичките й писма до него и годежния пръстен...
Във Видин Стоян Христов (директор на видинския клон на Земеделска кооперативна банка) вижда за пръв път Иванка Хр. Ботева. Венчават се на 8 януари 1906 г. в София - на снимката.
Във Видин Стоян Христов (директор на видинския клон на Земеделска кооперативна банка) вижда за пръв път Иванка Хр. Ботева. Венчават се на 8 януари 1906 г. в София - на снимката.

След доктора Видин напускат и Рашев, и Христов. Първият се връща учител в Търново, а Христов заминава за Белгия и записва икономика в Брюкселския университет. След защита на дисертация "Кредитът в Бългрия" през 1905 г. се завръща в София и постъпва на работа в Българската земеделска банка.
От учебната 1902/1903 г. в столицата вече работи и Д.Рашев (една година в Първа мъжка, а от следващата, до пенсионирането си през 1933 г., във Втора мъжка гимназия).
Приятелството заживява с нова сила. Христов е желан гост в семейството на женения вече стар приятел. Съпругата на Рашев, съученичка и състудентка на Иванка, често говорела с възхищение за нея. Младата жена доловила нескритото любопитство и интерес на госта към многообичаната от нея зълва. Писмата й до Търново, пълни с високи оценки за богатата култура, начетеност, авторитет на доктора по икономика, приятно откъсвали и разсейвали Иванка от многостранната й обществена деятелност.
Така работата стигнала до срещи, годеж и сватба.
Баба Венета харесала зетя, защото сам спечелил парите, с които завършил образованието си в чужбина. Била сигурна, че обичаната дъщеря ще бъде щастлива с този човек и дала благословията си. След сватбата младите заживяват в София. Ботевото семейство е спокойно и щастливо.
Иванка пристъпва към осъществяване на една отдавнашна мечта - пълно издание на съчиненията на баща си. Съпругът се оказва неуморен помощник в трудното начинание. Живеят на хотел. От богатата си библиотека пренася само издания и материали от и за Ботев. Всичко нарежда в една етажерка (верна спътница от студентските години, казано пред мен (Нинко Заяков) от Ст.Христов).
След много труд и неприятности (дори и финансови) излизат от печат първите коли на така желаното издание. Иванка е неизказано щастлива - ще става майка.
В тези, изпълнени с толкова радост дни, я връхлита лошата болест "синя пъпка" (антракс). Въпреки усилията на лекарите на 7 ноември 1907 г. Иванка умира. Угасват два живота...
Пътят ми за университета минаваше през Докторската градина. Там често виждах да се разхожда или да почива на някоя пейка моят "чичо Стоян". Винаги сам... с мислите си. Спирах, сядах до него и той почваше да разказва... Беше намерил (мисля си) добър слушател...
Когато завърших следването в университета отидох за "Сбогом!" с тия невероятни хора. Целунах им ръце. Беше им драго и... мъчно. Сигурно отдавна били решили, защото на лично място в стаята стоеше етажерката, която ни събра в онази нощ... Подариха ми я... Шестдесет години тя е свещена вещ в моя дом... Стоян Христов починал през 1961 г. на 88-годишна възраст. Аз гоня неговите години и трябва да мисля и за бъдещето на тази ценна реликва. Реших да я подаря на музея в гр. Враца. Свързах се с колежката Валерия Тарашоева. Тя ме помоли да напиша как тази вещ, свързана с дъщерята на Христо Ботев, е стигнала до мен. Така и трябва. Знаех това, което чичо Стоян ми е разказал. Все пак, за себе си, реших да проверя поне това, което ми е достъпно, без много време и усилия. Бях видял снимки от посещението на семейството в Белоградчик и Магурата. От 1961 г. следя местния печат. Интересувам се (в рамките на възможностите) от всичко, което е писано и се пише за Видин и Видинско. Като музеен работник поне знам как и къде да търся. Прегледах справочници, каталози, библиографии, книги, сборници, юбилейни издания, алманаси и пр. Нищо! Волю-неволю трябваше да търся във фондовете на Регионалния архив. Там намерих повече, отколкото очаквах... Потърсих изследвания, мемоари, публикувани документи и стигнах до извода, че Видин е достатъчно дълбоко и трайно свързан със семейството на Христо Ботев и че тази скъпоценна вещ трябва да остане завинаги във Видин, на място, където ще се пази за поколенията, за да напомня на днешните млади видинци как предците им ходели по чужбина да трупат знания и се връщали в татковината да работят "на ползу роду"
НИНКО ЗАЯКОВ в.Видин брой 19 14-16 март


Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF