Арихтектурата на Видин

История - Сгради

Арихтектурата на Видин

Осман Пазвантоглу полага значителни усилия да придаде малко по-европейски облик на Видин. От негово време са „Кръстатата казарма", джамията (1802 г.) и библиотеката му (1803 г.), тюрбето (покрит гроб) на Салахаддин баба. Той прави и нови улици, а тъй като при строителството на видинското кале се прекъсва водоснабдяването на града, съществуващо още от Античността, построява мослук (леденица) и много чешми. Уличната мрежа във Видин започва да се оформя още към средата на XVII в. и е съобразена с три от капиите откъм сушата: Стамбол, Пазар, Еничер. Окончателен вид тя добива по времето на Осман Пазбантоглу. Във видинското кале се развиват два вида улици: главни артерии, които са с посока юг-север, и напречни, които са почти винаги с посока изток-запад. В укрепената част на града се оформят 3 главни обществени места: Мослукът, където се събират 5 улици; Неготинската чаршия, където се събират 8 улици; Административният център, който се намира около джамията на Пазбантоглу. От многото сгради (часовникова кула, затвор, работилница към затвора, сараи и конаци), които съществуват, е запазена единствената в България турска поща (1858 г.), в 1859 г. градът вече има телеграф. През XVIII в. се оформят и още два центъра, но във вароша. Единият е българският около митрополитската църкба „Св. Димитър", край която се намират училището, кафенето, българската църковна община, по-късно и читалището. Другият център във вароша е мюсюлмански и се оформя край джамията „Мустафа паша" (в родната махала на Осман Пазбантоглу). Около нея се намират чешма, керван-сарай и малко пристанище.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF