Михаил Димитров Дафинкичев

История - Граждани

Михаил Димитров Дафинкичев Михаил Димитров Дафинкичев е роден на 30 септември (ст. ст) 1881 г. в с. Чупрене, Белоградчишка околия. През 1902 г. е завършил педагогическото училище в гр. Лом. Следвал е философия (три семестъра) в Загреб, (две семестъра) в Берн и три семестъра в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където се е дипломирал през 1908. От 4 април 1921 г. е асистент по експеримантална психология на Историко-филологическия факултет на Университета. През този период на бавно кариерно развития Димитров е публикувал следните трудове:
М. Димитров. Смехът (Физиологичен очерк). Естествознание 1, 274-284; 347-359 (1910).
М. Димитров. Гъделичкането (Психо-физиологичен очерк). Естествознание 2, 150-166; 215-224; 393-411 (1911).
М. Димитров. Христо Ботев - идеи, личност, творчество. София, 1919.
М. Димитров. Биография на Христо Ботев. София, 1924.
М. Димитров. Психо-физиология на смеха. Годишник Ист. Фил. фак. 21, 1-264 (1925).
М. Димитров. Психология на спонтанния ейдетизъм. Годишник Ист. Фил. фак. 27, 1-150 (1930/1931).
М. Димитров. Движение на цветовете при спонтанния ейдетизъм. Годишник Ист. Фил. фак. 30, 1-128 (1933/1934).
М. Димитров. Просветяване и затъмняване на спонтанните ейдетични образи. Годишник Ист. Фил. фак. 33, 1-146 (1936/1937).
M. Dimitroff. Oscillations dans la saturation des couleurs eidetiques. J. Psychologie 34, 632-641 (1937).
М. Димитров. Личността на Ботева. Критически преглед. София, 1938.
М. Димитров. Опит да се обясни колебанието на наситеността на ейдетичните цветове. Годишник Ист. Фил. фак. 35, 1-120 (1938/1939).
През този период Михаил Димитров има публиквани популярни и публистични статии в: Философски преглед (7 статии), Училищен преглед (2 статии), Просвета (3 статии), Отец Паисий (1 статия). Редактирал е: Научно-философска библиотека; Ботеви страници (1938); Избрани страници от Ботева в изд. Хемус (1925). Има и два превода на Ал. Рачински по въпроси на българското възраждане, издадени в Българска историческа библиотека.
С установяването на комунистическия режим в България кариерата на Михаил Димитров се развива стремглаво, поради заяването му членство в Комунистическата партия от 1920 г.: През 1946 г. става професор в Софийския университет, същата година е избран е за академик на Българската академия на науките, чийто подпрдседател е в периода 1949-1956, след като е бил секретар на Философския и Правно-стопанския клон на Академията (1947-1949). Директор е на Института "Ботев - Левски" на Българската академия на науките (1956-1959).
През този период М. Димитров е публикувал:
М. Димитров. Поява, развитие и идеология на фашизма в България. Изд. БРП(к), София, 1947.
М. Димитров. Христо Ботев (Биография). София, 1948.
М. Димитров. Публицистиката на Любен Каравелов. Т. 1 и 2, София, 1957-1965.
М. Димитров. Академик Тодор Павлов за идеологията на Любен Каравелов. Исторически преглед , кн. 3, 67-85, 1963.
М. Димитров. Публицистичното наследство на наши възрожденци в чуждия печат. Списание БАН кн. 1-2, 89-95 (1964).
Пълна библиография и биобиблиография на трудовете на акад. М. Димитров е публикувана: З. Белева, И. Унджиев. Михаил Димитров. Биобилиография. София, 1958.
Михаил Димитров е признат за АБПФК (активен борец против фащизма и капитализма). За дейността си е получил най-високите партийно-правителствени награди: Лауреат на Димитровска награда (първа степен) (1950), Заслужил деятел на науката (1956), Народен деятел на науката (1963), орден "Георги Димитров - първа степен) (1951), орден "Народна Република България - първа степен" (1959), медал "За наука и изкуство (златен) (1949).
Май няма улица в Белоградчик на името на акад. Михаил Димитров, но основното училище в с. Чупрене сега носи ниговото име - ОУ "Акад. Михаил Димитров).
Борислав Тошев

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF