Изпрати стари снимки от Видин и областта

Банки и банково дело

История - Икономика

БАНКИ И БАНКОВО ДЕЛО

 

Още по времето на Птоломеите в древен Египет (52-47 г. пр. Христа), се появяват първите търговци на пари - сарафите и лихварите. Производството на материални блага е основната за съществуването на всяко общество. Затова още тогава нуждата от пари е била актуална, както във всички обществено - икономически формации.
Египетския цар Птолемей XIV, който бил съюзник с Гай Юлий Цезар, и разбил Помпей при фарсала край р. Нил, бил крупен робовладелец и лихвар. Той отпуснал пари с лихва на по-дребните робовладелци за разширение на плантациите, за покупка на роби или доставка на кораби, като така ги държал в покорство и признателност към династията.
Може би от него Цезар е пренесъл лихварството като поминък в Европа, за да се развият по-късно кредитно - паричните отношения до съвършенство в специални институции. Дълги години в Европа се е ширило лихварството, което нямало нищо общо с нормалната банкова дейност. Даваните в заем пари са били капитал само за кредитора, но не и за длъжника. Той ги е използвал предимно като покупателно и платежно средство. Често пъти лихвите са били умопомрачително високи и са довеждали длъжниците до пълно разорение.
Краят на процъфтяващото лихварство настъпва към залеза на 15 век, когато в град Сиена, провинция Тоскана, близо до Флоренция, отворила врати първата банка - „Монте дел Паски ди Сиена" през 1472 г. По-късно възникват „Банко ди Наполи" и „Банко ди Сичилия", съответно в Неапол и Сицилия. След това възникват банки в цяла Европа, но лихварството си остава и до днес една от формите за регламентирано или нерегламентирано отпускане на пари в кредитната система на всяка държава. Дори френските крале - както пише Морис Дрюон - са ползвали кредити с лихва от просъществувалата много векове фамилия на Птоломеите, пренесла своята дейност и в Европа.
В родината на банковото дело Италия са създадени почти всички съвременни основни банкови понятия и правила като -дебит, кредит, капитал, актив, пасив, конто, полица, сконто, нос-тро, лоро и много други. Прецизността в работата на банковата институция е извикала на живот съответна система на отчитане и контрол на постъпващите, съхранявани и опериращи парични средства в техния кръгооборот. Така Лука Пачиоли създал счетоводната отчетност, която отразявала точно стопанските операции чрез двойните записвания (двойно счетоводство - б.а.). резултатът от всяка стопанска дейност се оформял със счетоводен баланс със задължително равенство в Актива и Пасива. Балансите завършвали със уточняващото „SЕЕО"! - „Salvo Еrore et Omisione"! („изключая грешки и опущения"!).
В България също прониква западноевропейското влияние и което е интересно, че макар и поробена страна, първата банка в българските земи, от съвременен тип, е основана през последните години на робството и то не от турци, а от българи. Втората също истинска банка, преди Освобождението, е създадена в сърцето на тогавашна Турция - столицата Цариград, също от българи.
През 1864 г. турското правителство създава Дунавския вилает - той обхващал Видински, Русенски и Силистренски санджаци. За управител на Дунавския вилает бил назначен държавникът-реформатор Митхад паша32. Той заварил във Видин и Силистра изградени занаятчийски каси за взаимопомощ, които се попълвали от членски внос, печалби от дейността, дарения и др. С него се подпомагали членовете на сдруженията и техните семейства при затруднено положение, при нещастни случаи (пожар, продължително боледуване, смърт, обири и пр.)"... или се отпущали на самите членове при нужда парични средства за упражняване на занаята им, дадени във форма на лихвени заеми или пък се авансирали суми при общите доставки на сурови материали и инструменти от страна на самото еснафско сдружение и т.н."(Лазаров Н., „Банковото дело в България", 1997г., стр. 31).
След Кримскат война положението на Турция в стопанско отношение било плачевно. Митхад паша, за да запази турското господство на Балканите решил по икономически път да привърже раята по силно към империята. Той реорганизирал съществуващите български „занаятчийски каси", като ги преименувал в „Общополезни каси" (Менефи умунесандъклъра) като ги съсредоточил в градовете, макар че били предназначени за кредитиране предимно на селяните. Само че поставил в управлението на касите мюсюлмани. Той отменил доброволните вноски (кой когато има и колкото пожелае - б.а.) и въвел задължителни вноски от определено количество зърнени храни от всеки селянин - българин или турчин. Получените от продажбата пари увеличавали капитала на касите. Така Митхад паша искал да се покаже като благодетел на българите. В същност целта му била - от една страна да се осигуряват с кредити както българите, така и турските селяни, а от друга - да подобри платежоспособността на селяните, за да могат като данъкоплатци да пълнят държавната хазна. Съществуващите във Видин занаятчийски каси (обущари, сарачи, златари, медникари, терзии, бъчвари и др. - б.а.) прераснали в една - „Общополезна каса", наречена така от Митхад паша, защото се ползвала по равно от българските и турските селяни.
Именно тази каса след Освобождението, става основа за възникването на Българска земеделска банка.
Както посочихме по-горе първата българска банка е основана на 1.11.1869 г. във Варна под името „Българско търговско дружество". С него започва банковото дело в България. Документът за създаването на това дружество и неговия устав са публикувани във българския вестник „Турция", излизащ в Цариград (год. VI, бр. 41 от 28.Х1.1870г).
Дейността на тази банка е чисто кредитна дейност от съвременен тип и поставя началото на организираното банково дело на територията на не съществуваща все още българска държава.
Видин не остава встрани от общия стопански подем в държавата. В града не е имало клон на Отоманската банка и не е имало натрупан опит за банкиране и осъществяване на разплащателни операции от съвременен тип. Затова след Освобождението за нуждите на руските окупационни войски във Видин е създадено казначейство, което изпълнява банкови функции до създаването на първото българско правителство.

 

 

БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА
През 1893 г. в София се създава Българска народна банка, която открива агентство и във Видин, прерастващо през 1906 г. в клон на БНБ. Банката е активен съконтрагент в индустриалното и инвестиционното развитие на региона. Тя осигурява кредити за построяването на Барутната фабрика на Т Лозанов и В. Джонов, на Спиртната фабрика, Дъсчена фабрика за бичене на трупи, Бирената фабрика в с. Кошава и др. С банков кредит е довършено изграждането на първия театър в България - „Вида". Бил е отпуснат заем от 23 000 златни лева, който не е бил погасен навреме и сградата е била изнесена на публичен търг. Спечелил го бащата на Жул Паскин, Марко Пинкас - едър търговец на зърнени храни, който искал да го превърне в силоз за съхраняване на изкупеното жито, тъй като сградата е до Дунава и лесно ще става натоварването на шлеповете с реализирана продукция. Само енергичната намеса на Централното управление на БНБ, което отнесло неплатения кредит в загуба и така спасило сградата, за да бъде и до днес храм на Мелпомена във Видин.
През 1897 г. БНБ отпуска заем за изграждане на подпорната стена след опустошителното наводнение през март същата година. През 1901 г. е отпуснат заем за благоустрояване на улиците -80 000 лв., а през 1922 г. кредит от 2 000 000 лв. за строителството на училище „Найчо Цанов" в кв. „Калето" (днешния Държавен архив - Видин - б.а.).
В периода 1912- 1918 г. във Видин се появяват много частни банки, някои от които са били акционерни дружества на лихвари, създадени с цел да прикрият спекулативната лихварска дейност.
По известните банки възникнали през този период са: Видинска търговска банка, Банка „Богатство", Видинска банка, Видинска популярна банка, Народна кооперативна банка, Банка „Гуе-ла" (еврейска), Балканска банка, Българска земеделска банка и др. С изключение на кооперативните банки, поддържани от Българска земеделска и Кооперативна банка, всички останали са били акционерни дружества с приоритет към лихварството. Обикновеният лихвен процент е бил 24 % и всеки заемоискател е бил длъжен да сключи лична застраховка до размера на отпуснатия заем и да стане акционер! Първата вноска от застраховката е оставала в полза на банката или на служителя действащ като агент на застрахователното дружество - обикновено директора на банката.
Голямата стопанска криза през 30-те години на миналия век довежда до ликвидирането почти на всички съществуващи банки във Видин. Оцеляват само Видинска търговска банка, като корекция на финансовата група Буров- Губиделников чрез Българска търговска банка - София. Популярната банка се слива със занаятчийската търговска банка и еврейската каса „Гуела" от Българска земеделска кооперативна банка.
Голямото разнообразие от банкови институции с различна насоченост, с неточно установени капитали и цели, бяха санирани с 218 Постановление на МС от 1 март 1948 г, като БНБ пое активите и пасивите на всички съществуващи банки в страната и чрез т.нар. „контрол чрез лева", наложи тотално господство на цялостния стопански, политически, културен и военен потенциал в страната. Без право на частна инициатива и без съблюдаване на принципите на конкуренцията и пазарната икономика...
БЪЛГАРСКА ЗЕМЕДЕЛСКА И КООПЕРАТИВНА БАНКА
През 1902 г. лихварството в България и специално във Видин, придобило такива размери, че станало истинска заплаха за развитието на селското стопанство. Много дребни селски стопани, взели заеми от лихварските къщи не били в състояние да погасят задълженията си и били напълно разорявани. Селяните оставали без земя, дори и без дом и почти цели села ставали собственост на лихварите. Държавата била изправена пред дилемата, да не може да събира данъците си, защото много от селяните са останали без земя и поминък. Това принудило Правителството и Народното събрание през 1903 г. да приемат закон за създаване на нов държавен банков институт - БЪЛГАРСКА ЗЕМЕДЕЛСКА БАНКА.
Приетият закон влиза в сила от 1 януари 1904 г, а нейния клон във Видин, до тази дата съществувал чрез т.нар. „земеделски каси", които се влели в нея. Видинският клон на банката се помещавал в красивата сграда на площада, подарена от Тома Лозанов, която по помпозност и архитектура била най-хубавата в България, дори и от Централното управление в София.
Основният капитал на банката възлизал на 35 милд. лева и основната и задача била да кредитира само селските стопани. Друго улеснение за БЗБ било даденото й разрешение да купува и продава валута, полици и чекове, макар че това било монопол само на БНБ. Освен това тя е извоювала правото да се занимава и със стопански операции - построява или кредитира построяването на стопански сгради, закупувала имоти, спасявала е от разорение бедни и малоимотни селяни от съдията - изпълнител и е закупувала имотите на изселниците, като е оземлявала безимотните селяни от Видинския край.
Видинският клон на земеделската банка е съществувал от 1903 г. до 1934 г, когато се извършило сливането й с Българска кооперативна банка. Нейната дейност е изцяло позитивна, а видинския клон ръководен от Георги Панчев Тодоров е бил един от водещите в страната. Клонът е развивал една мащабна и модерна банкова политика като:
• Силно развито влогонабиране, осигурявайки висока лихва на вложителите. Това е основната причина тя да разполага със стабилен ресурс дори и през годините на световната криза;
• Ръководела и контролирала всички потребителни, земеделски и занаятчийски кооперации в района, не допускайки срив във финансовата им дейност;
• Отпускала нисколихвени и безлихвени заеми на отделни земеделски стопани за покупка на семена, добитък, тютюн, ориз, розов цвят, подпомагала градинарството и др.;
• Осигурявала заеми за жилищни и стопански нужди на населението в региона;
• Отпуснала специален безлихвен кредит в размер на 500 000 лв. за построяване на обществена кооперативна фурна, комбинирана с баня, перална и сушилна на кредитна кооперация „Сила" - с. Видбол (днес гр. Дунавци - б.а.);
През 1942 г. отпуска заем от 616 х. лв. за откупуването на аптека „Лиджи" (известната аптека с големия и единствен в града термометър на „Байер", който в продължение на 30 години показваше на видинчани t° в студ и зной, поставен на челната фасада на аптеката - б.а.).
За обезпечаване на отпуснатите кредити, служили полиците на застрахованите земеделски култури.
От архивите е видно, че отчетността в банковия клон била перфектна, по подобие на „Банко италиано" и „Банко ди Рома", които са били тогава образец на банкирането и отчетността. Изобщо клонът на БЗБ - Видин е бил един изключителен помощник и насърчител за развитието на селскостопанската, занаятчийската и кооперативната дейност в региона.
Банката е ликвидирана със Закона за банките през 1947 г. и целия й капитал се влива в Министерството на финансите, а от там е преразпределен от правоимащите...

 

 

ВИДИНСКА ПОПУЛЯРНА БАНКА
Това е била най-обичаната от населението банка, защото е била на бедните и средни собственици от градския еснаф и селската беднота.
След Освобождението и последвалото бурно развитие на икономиката, съпътствано с т.нар. „първоначално натрупване на капитала", поставя в бедствено положение средните и бедните слоеве от обществото. За да се спасят от безмилостните условия на лихварите, те се обединяват в организация за взаимопомощ от вложители със слаби капитали, но за получаване на евтин и леснодостъпен кредит за стопанствата си.
Родоначалник на Популярната банка е Софийската популярна банка основана през 1903 г. с началото на градския кооперативен кредит. По късно през 1909/1910 г. се създават клонове във Враца, Берковица, Самоков, Радомир, Панагюрище и Разград. На 2 май 1910 г. директорът на видинския клон на БЗК Христо Цинцаров свиква учредително събрание на което присъстват търговци, еснафи и служители и основават - Кооперативно дружество за откриване на кредит с непостоянен капитал, която наричат „Видинска популярна банка" (ДВ бр. 109 от 24 май 1910 г). тя е регистрирана във Видинския окръжен съд - № 677 от 12 май 1910 г. и е вписана в търговския регистър под № 165. на 28 май с. г. е конструиран управителния съвет на банката с председател Христо Цинцаров, подпредседател Иван Михайлов, секретар Владимир Павлов и членове Хараламби Вълчев, Сулиман Али и Мехмед Ахмедов. В приетия Устав е записана основната дейност на банката: „кредитиране на своите членове и поощряване на чувствата за спестовност у тях"! В Устава се уточнява, че учреждението се основава „...за срок от 101 години при неограничен дялов капитал и членство". Всеки новопостъпил член може да внесе най-малко три дяла, като стойността на един дял е 100 лв. Най-привлекателното в популярната банка е, че съотноше-» нието между използвания кредит и дяловия капитал е било 1 : 10, което наистина я прави популярна и обичана от гражданите.
Видинският клон на банката работи с пълен успех от 1940 г. до 1940 г, в които 30 години е кодиран просперитета на Видинската популярна банка дори и през годините на всеобщата световна икономическа криза.
Дейността на банката се разделя на три периода, които показват във възходяща степен нейния виталитет.
Първият етап обхваща времето от 1910 г. до края на Първата световна война през 1918 г. Той се характеризира с организационното й управление чрез набиране на голям брой членове и макар със скромни суми е набран солиден капитал. Първата година банката приключва със скромно чиста печалба едва 217 лева. На следващата година оборотът нараства на 612 647 лв., а печалбата на 1100 лв. Следващите години, въпреки войните (1913, 1915, 1918 г. - б.а.) банковия капитал е нараснал до 723 287 лв., а ползваните кредити са в размер на 2 188 789 лв.
Вторият период е времето от 1919 г. до втората половина на 1932 г. Войната е завършила, от фронта се завръщат много дребни стопани (населението тогава е 82 % селско и 18 % градско -б.а.) и нуждата от кредити за възстановяване на стопанството са огромни. Банката става член на Съюза на популярните банки през месец април 1919 г. и Правителството отпуска на банката заем от 20 милиона лева. Така популярността на Популярна банка става изключително голяма, притокът на нови членове се увеличава десетократно, а с това идват и големите финансови резултати.
Управителният съвет решава да задоволи нарасналите потребности на банката (в унисон с нарасналата печалба - б.а.) и закупува двуетажната сграда на турското читалище „Шевкат" на ул. „Александровска".
От 20 април 1926 г. Видинската популярна банка започва да издава периодичен „Вестник на Видинската популярна банка", за да бъде в постоянен контакт чрез обмен на информация със своите близо 1 000 организирани членове.
През времето на кризата, когато много предприятия фалират, а влоговете на много вложители в частните банки пропадат, само Видинската популярна банка продължава да бъде в помощ на своите вложители, осигурявайки им облекчени условия за кредитиране.
Нещо повече, банката подпомага неритмичното изплащане на заплатите на държавните чиновници и парите за пенсионерите.
През 1923 г. Популярната банка дори кредитира Видинската община, като и отпуска заем в размер на 300 000 лв. за неотложни общински нужди. Членовете на банката нарастват до 1 500 души, влоговете и спестяванията достигат до 42 335 737 лв., а използваните кредити 99 483 609 лв.
Третият и последен етап от народополезната дейност на Видинската популярна банка започва от втората половина на 1932 г. Това е период на стабилно и спокойно развитие на една утвърдена банкова институция, ползваща се с огромно доверие сред населението на Видинския регион и голям авторитет сред банковите институции в държавата. В банката са застъпени всички форми на банкирането:
• Кредитиране-лични, вариантни и ипотечни кредити, ипотечни заеми, текущи сметки, сконто и др.;
• Комисионни служби и операции - инкасо, акредитиви, гаранции;
Влогове-срочни, спестовни, търговски, седмични, гаранционни и др.
Банката развива и благотворителна дейност, като още през 1912 г. отпуска 100 златни лева за подпомагане на македоно -одринските бежанци.
След това банката започва да раздава помощи и дарения чрез благотворителните и културни дружества и организации в града като: - на дружеството от ослепелите от войните, на червенок-ръстки организации за подпомагане на бедни ученици, на ученическите православни дружества в гимназията и прогимназията, на Видинското църковно настоятелство при храм „Св. Димитрий", за строежа на паметника на Бдинци, за изграждане на храма „Св. Николай", за засилване храната на старческия приют, за занаятчийски и търговски курсове, на археологическото дружество, за подпомагане на бедни граждани, за новата читалищна сграда „Цвят" и др. на стойност 355 977 лв.
Заедно с това Видинската популярна банка развива и богато културно - стопанска и просветна дейност, като се позовава на алинеи 9 и 11 от чл. 2 на Устава, където е отбелязано, че ще полага грижи в устройване на сказки, вечеринки, утра, разпространяване в позиви и афиши, обяви плакати, календари отчети и др. Всичко това може да се обедини в четири направления - просветно въздействие върху кооператорите, кооперативна просвета и пропаганди извън кооперацията, въздействие върху общественото мнение върху младите хора.
Дейността на перфектната Видинска популярна банка приключвала всеки месец със счетоводен баланс в Актива на който са показвани средствата, а в Пасива - източниците на тези средства с характерния за приключването по италиански образец уточняващ девиз: „ЗЕЕО"! Видинската популярна банка, приключва своята съзидателна и народополезна дейност през 1947 г. при всеобщата реорганизация на всички държавни структури и институции, подчинени на настъпилата в продължение на половин век пълна дехуманиза-ция в обществено - политическия, стопански и културен живот в държавата...

 

 

ВИДИНСКА ТЪРГОВСКА БАНКА
На 2.11.1921 г. се основава акционерно дружество със седалище гр. Видин под наименование Видинска търговска банка и клонове в България и странство. Видински окръжен съд е зарегис-трирал фирмата му под № 322 /1921 г. въз основа на протоколно определение на съда под № 125/1921 г. Публикуван в ДВ бр. 56 /1921 г. Банката се е помещавала на ул. „Йосиф" 1.
Дружеството се е занимавало с всякакъв вид банкерски, финансови, кредитни операции и представителство. Основният капитал на дружеството е бил 2 000 000 златни лева разпределен на 2 000 акции от по 100 лв. Акциите са били безименни на преносител.
Дружеството се управлявало от управителен и проверителен съвет. Управителният съвет се състоял от 5 - 9 члена, а проверителния от 3 - 5 члена.
Мандата на управителния съвет траял 3 години след което членовете му излизали по жребие първите двама на две години, а третия 3 години.
Избирането става от общото събрание на акционерите. Състава на управителния съвет е: Георги Губцделников, Иван Д. Буров, Георги Н. Недков, симеон Арнаудов, Стоян Задгорски, Арон Ис. Лиджи, Стефан Димитров и Петър Н. Иванов. Избрания управителен и проверителен съвет избират изпомежду си председател и подпредседател. Председателя и подпредседателя са били оперативните работници. Те са назначавали и уволнявали административния персонал и другите служители, грижели се за управлението на дружеството и дружествените дела. Председателят извършва всичко, което е нужно за постигане целта на дружеството и решава всичките му въпроси, с изключение на онези, които по закон са от изключителна компетентност на общото събрание.
Всеки акционер, който притежава 20 акции, може да бъде представен в годишното събрание. Общото събрание става през 1-та половина на всяка година. Решенията на общото събрание са задължителни за всички членове (акционери). За успешното начало на тази банка свидетелства отчетът, даден от управителния съвет на първото годишно събрание на акционерите, проведено на 2 април 1922 г „Брутната" печалба на банката през изтеклата година възлиза на 524 012, 05 лв. Банката е намирала начина да прояви своята благодарност, като през 1942 г учредява фондация „Цвятко Цветков" - целта е „благотворителна и ученолюбива". Средствата се отпускат от банката. В управителният съвет на фондацията са С. П. Задгорски, Тодор Ангелов и кмета на Видин - Ц. Байчев.
Банката е закрита през 1947 г. и нейният капитал е преминал в разпореждане на правителството.

 

 

АКЦИОНЕРНИ БАНКИ ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ
Във видинския регион през 30-те години са съществували и други не по-малко известни банки. Тяхното местонахождение не е било по-различно отсега. „Видинска банка" АД се е намирала на ул. „Московска", „Търговско занаятчийска банка" и Банка „Богатство" АД са се намирали на ул. „Александрова". В града е съществувала и „Видинска кредитна банка" АД и „Европейската Спестовна Кооперативна каса Техия". Всички тези банки са обслужвали Видинската околия с нейни 34 селски и 1 градска община и население около 80 хил. Видин през периода на 20 - 30 години е бил оживен център на пазарна дейност. За пазарния ден в петък и събота се е стичало населението от цялата Видинска, Кулска и Белоградчишка околия, а за ежегодния Видински есенен панаир тук са идвали търговци от цяла България за да демонстрират на изложението своите производства и да разкрият нови пазари за произведената си продукция.
Банките са били активни участници в провеждането на Видинския панаир, осигурявайки необходимите кредити на търговците, а БДЖ е осигурявало 30% намаление на тарифите за превозването на стоките и участниците в панаира.
Краткият преглед за развитието и дейността на банките и банковото дело във Видин ще даде известна представа за вида и качеството на тази изключително важна за икономиката и държавата стопанска дейност.
Сигурно и читателят лаик по проблемите на банковата дейност ще разбере колко голяма е разликата в организацията, структурата и целите на банките, възникнали у нас след Освобождението и съществували до 40-те години на миналия век и днешните, никнещи като гъби след дъжд банкови учреждения.
Нито една от съществуващите банки в стария Видин не е създадена с крадени пари от политически лидери или партийни централи. В нито една банка не е имало масирано присъствие на хора от "специалните служби", а обикновените служители да отговарят на високите критерии за „политическа благонадеждност"
Не е имало банки, които да са служили за „перачници" на мръсни пари.
Не е имало! За разлика от днес... когато банката не е част от „кръвоносната система" на стопанския организъм в държавата ...

 

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин