Изпрати стари снимки от Видин и областта

Йордан Николов Гешев - живописец

История - Художници

Йордан Николов Гешев - живописец
Йордан Николов Гешев е роден на 21.01.1907г. в с. Чичил, Община Кула, Видинска област.
Завършва (1930) декорация в Художествената академия, София, при проф. Харалампи Тачев.
Работи в областта на акварелния пейзаж. Член на дружество "Съвременно изкуство".
Участва в общи, колективни и окръжни изложби. Урежда 22 самостоятелни изложби в София и страната. Посещава Чехословакия, Румъния, Унгария, Югославия и Австрия. Голям дял от творчеството му заемат пейзажите от Рила, Пирин и Стара планина. През последните години Гешев насочва вниманието си към редица индустриални и строителни обекти и прави опит да създаде фигурални композиции - цикъла от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали (1959). Негови произведения има в Художествени галерии и учреждения във Видин, София, Пловдив, Варна и др. и в частни сбирки.
Почива на 22 септември 1973 г. в София.
Творби: "Свличане на трупи" (1959), "Зимно утро - Рила" (1954), "Утро на партизанската поляна" (1956), "Язовир Панчарево" (1960), "Сучал" (1956), "Утро в Пирин" (1961). "По Искърското дефиле" (1955) и много др.
Йордан Николов Гешев - живописец
Акварелът е изключително трудна техника с много изисквания. Не са достатъчни само сигурна и точна ръка, вярно око, а преди всичко богата артистична одухотвореност.
Неслучайно са малко българските художници аквалеристи. Безспорно некоронованият цар е Кочо Щъркелов, до него се доближава самоковецът Петър Францалийски и други от първото поколение.
Сред второто най-висок връх е нашият земляк Йордан Гешев, роден в с.Чичил на 21 януари 1907 г. Макар че не е завършил живопис, а декорация при проф. Танев, той посвещава целия си живот и творчество на българската природа - на нейната красота, сила и първичност.
Йордан Гешев бе плодовит художник - над 1500 са творбите му. Освен многото му участия в колективни и общи изложби, той има 22 самостоятелни в София и страната.
Със свои картини е участвал на изложби в Полша, Австрия, Чехия, Унгария, Хърватия, Румъния и Сърбия. Негови картини са притежание не само на Националната и Столичната художествена галерия, но и на почти всички в страната. Преди 9 септември 1944 г.той е един от създателите на прогресивното дружество на художниците Съвременно изкуство. Той беше роден с възвишен дух и го проявяваше сякак. И той като Владо Мански не правеше компромис с вижданията си.
Въпреки безспорните му високи художествени достижения той не получи никакво звание, беше забравено и активното му участие в съпротивата. Едва преживяваше болен с мизерна пенсия и умря като последен сиромах, гледан от добри хора. И за него мястото в Енциклопедия на българското изкуство е малко. Но това е големият български художник Йордан Гешев.
Времето е най-добрият и обективен съдник. То отсява всяка плява, всичко посредствено. Остава само истинското злато. Голямото твор- ческо дело на художника Йордан Гешев блести непомръкващо сред пантеона на българското изобразително изкуство, в който има немалко художници от Видинския край.
Здравко ДАСКАЛОВ

Акварелът - живопис за бавно гледане
Акварел на Йордан Гешев
Акварелът е една от най-нежните и поетични техники на живописване.
Основните техники са ала прима, мокро в мокро, сухо в мокро и напластяване. Дебелината и качеството на хартията имат важно значение и тя се подбира според техниката на изпълнение, като често се работи и върху текстил. Акварелът е познат у нас и като водни бои, които в първите години след Освобождението художниците са пренебрегвали или са смятали за второстепенна живопис. Пътят, който изминава акварела у нас от спомагателна техника в началните години до използването му като самостоятелно и значимо изкуство, е обект на пътуващата изложба с творби от фонда на СГХГ.
Сред именитите майстори на акварела за периода от края на 19 в. до последните години на 20 в. са Константин Щъркелов, Никола Петров (роден във Видин, б.р.), Преслав Кършовски, Владимир Мански (роден във Видин, б.р.), Павел Френцалийски, Петър Младенов, Александър Поплилов (роден в гр. Кула, б.р.), Дечко Узунов, Васил Стоилов, Любен Зидаров, Генко Генков, Иван Кънев ...
Акварелът има водеща роля в творбите на Константин Щъркелов и Никола Петров, като развитието му продължава и при следващите поколения художници. Изискването за добра рисунка и конкретна технологична прецизност в полагането на цветовете правят това изкуство претенциозно, но дава възможност на авторите да разгърнат още по-пълно творческото си кредо.
Работите на един от най-големите ни акварелисти Константин Щъркелов, са в стилистиката на сецесиона, каквито са и ранните работи на Йордан Гешев (роден в с. Чичил, Кулско), а предпочитаната от него акварелна техника е сухо в сухо или смесена.
Въпросът за акварелните техники е не по-малко интересен от стиловите похвати... Александър Поплилов например работи върху едрозърнеста акварелна хартия, произведенията му имат приглушена гама, обобщени форми и даже повече въздействат като пастелни, отколкото като акварелни творби. Забележителни с наситените си цветови стойности и не така популярни са импресионистичните акварели на Никола Петров изработени в смесена техника.
Произведенията на Владимир Мански, Иван Крилов, Преслав Кършовски са изработени с чисти цветове и сухо в сухо. Обемите и силуетите са пресъздадени чрез точкуване върху листа или чрез черти в стилистиката на дивизионизма на Сьора и Синяк.
В заключение ще цитирам литературния критик Десислава Неделчева, която в текст, посветен на "Дневника на Константин Щъркелов, казва, че "бавното гледане е много полезно интелектуално забавяне на скоростта. Смисълът, в който употребява "бавно гледане, е методът на работа, характерен за Константин Щъркелов и в текстовете му и като че ли в живописта. Бих добавила, че принципът на "бавното гледане важи за повечето художници акварелисти, а техниката на акварела изисква „интелектуално забавяне на скоростта на гледане и от зрителя, за да може да се потопи в дълбочините на това ефирно изкуство.
Ани Стойкова (със съкращения)

На 21 януари 2017 г. се навършват 110 години от раждането на един бележит кулчанин, оставил ярка следа в изобразителното изкуство на България - художникът-акварелист Йордан Гешев. Неговите ефирни, изящни и деликатни акварели и до днес радват очите на посетителите в много галерии, колекции и ведомства, притежатели на негови творби. Къщата, в която Йордан Гешев е живял в град Кула, се е намирала в двора на днешното средно училище "Васил Левски". Община Кула ще отбележи годишнината от раждането на художника с поставяне на паметна плоча - барелеф на оградата на училището с лице към главната градска улица. И за да се помни, че изкуството е вечно, барелефът ще бъде оформен като чешма - така непрестанният бяг на водата ще напомня, че сътвореното добро се помни и паметта за достойните хора остава навеки. Плочата ще изработи друг виден художник с кулски корен - проф. Пламен Вълчев, преподавател в Националната художествена академия. Той е от стар кулски род, син на художника Петър Вълчев и роднина на писателя Йордан Вълчев. В днешните динамични дни, лишени от добрите стари ценности, един знак, едно написано слово и една чешма ще напомнят на хората от този край за дедите им, които силно го обичаха и градяха в негово име.
Христела Александрова
Вестник Видин Брой 5 (2401) l 19 - 22 януари 2017 г. l ЧЕТВЪРТЪК

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин