Изпрати стари снимки от Видин и областта

Тихомир Коджаманов - 2

История - Художници

 

ЛИРИКЪТ НА БАГРИТЕ -ТИХОМИР КОДЖАМАНОВ
Ако стане необходимо да се доказва народната мъдрост, че "крушата не пада по-далеч от дървото", то най-убедителната илюстрация за това е видинския пейзажист Тихомир Коджаманов. Син на големия видински музикант Руси Коджаманов- родоначалник на хоровото пеене във Видин и България, Тихомир наследява високият заряд от богатата духовна извисеност на своите родители. Баща - музикант и майка от потекло на художници и зографи - това е базата, която ще оформи бъдещето на големия художник.
Роден през 1892 г. в Габрово, където баща му бил учител по пеене, той е доведен във Видин, когато бил на две години. Тук малкото момче, хванато за ръчичка от майка си в крайбрежния парк, за първи път видяло голямата река. С широко отворени очи поглъщало старинните гемии с големи платна, които порили водата, както и големите параходи, бълващи черен дим от комините си. Река Дунав, с цялото си великолепие, направила такова поразително впечатление на малкия Тихомир, че през целия си живот, остава безумно влюбен в нея. Прехласването на Тихомир Коджаманов по р. Дунав, ми върна спомена от годините на собствената ми младост. Като студент в последната година, живеех на квартира с едно много добро момче от Пиринска Македония. Случило се така, че и през петте години на следването съквартирантите му били все от Видин. Когато завършихме със студентството и тръгнахме за родните си места ми каза: "Вие видинчани сте "генетично увредени" на тема река Дунав. В продължение на пет години всичките ми съквартиранти, все за нея ми говореха... Аз обаче, още не съм я видял, за да преценя, откъде извира тази голяма любов...!" Когато го поканих на гости и той дойде във Видин, когато видя Дунава; Христо /така се казваше македончето-б.а./, възкликна прехласнато: "Никога няма да го забравя...сега ми е ясно всичко"!
Направих това малко отклонение, защото само хората, израснали на брега на великата река, могат да разберат и приемат реакциите и обичта на големия художник Тихомир Коджаманов към нея, до края на живота му.
Едва четири годишен, връщайки се от разходката с майка си покрай реката, момчето "лягало по корем на килима и с часове с молива и гумата, моделирало онова, което е видяло в реката -гемии, лодки, параходи с високи комини, рибари с пръчките". По-късно, художникът ще си спомня:
...аз отраснах под пианото на баща ми, започнах да уча пиано и цигулка, а по-късно се учех на пикола, флейта и кон-трабас Когато бях възмъжал, аз виждах в музиката картини, а в картините - музика. Тези две сродни изкуства допринесоха много за изграждането на онази нежна хармония от бои, към които прибавям и въздействието на нежно- сребристите тонове на голямата река Дунав.
/Р.Б.- Видин, "Видински общински вестник" бр. 41/72 г.,Ст.Хр.Лишков/.
След завършването на Видинската мъжка гимназия Тихомир Коджаманов постъпва в Художествената академия в София. Завършил е класа на проф.Мърквичка. После постъпва във Виенската художествена академия, където е приет без приемен изпит, само след представянето на 12 свои работи. Академичният съвет, след преглеждане на картините, го приел веднага в класа на проф. Юнгфирт. За съжаление, поради липсата на средства, още след първата година се завърнал в любимия си град, разположен на големия завой на река Дунав.
Първата своя изложба представя през 1911 г. във Видин. На нея излага 60 акварела със сюжети изключително от Дунава. През 1912 г. той става един от членовете - съоснователи на Дружеството на независимите художници в България.
Лично е организирал 21 самостоятелни изложби, а освен това е участвал и в още 25 други художествени изложби на Съюза на художниците в България. Коджаманов е нарисувал около 2000 етюди и скици от Дунава, неговото крайбрежие и живота на населението от това крайбрежие - от Видин до Силистра. Тези етюди са пръснати из цялата страна, а една част са изнесени в чужбина.
До 1944 г негови творби са украсявали стени и кабинети в министерствата на народната просвета, на информацията и изкуствата, на финансите, Камарата на народната култура, Българска земеделска и кооперативна банка, Столичната община, Щаба на морските войски, Главната дирекция на водните съобщения, Дирекция Българско речно плаване - Русе, Етнографския музей - София, Дирекция на обществените осигуровки - София, Видинската община, Пловдивската община, Пловдивския народен музей, Врачанската гимназия, Плевенската гимназия и др. Голяма част от произведенията му са пръснати в частни сбирки в страната и в чужбина-Прага, Виена, Париж, Берлин, Румъния...
Ще е жалко, ако тези ценни творения, излезли от ръката на Тихомир Коджаманов и украсили българските държавни учреждения, не са оцелели до днес...
За неговата огромна дейност Министерството на народната просвета го награждава два пъти с орден за "Гражданска заслуга".
През 1931 г. френския вестник "Ла Бюлгари -дела"/ бр. 2246/ 31.1.1931 г./ под заглавие "Коджаманов", в превод е отразил следното:
Страната която се простира по протежение на Дунава голямо разнообразие на изгледи, от гледна точка на архитектурата на градовете и селата и техните оцветявания. Затова тя е привличала винаги нашите /чуждите -б.а./ри-сувачи, които са имали случай да я посетят...Тихомир Коджаманов възпроизвежда главно на своите платна - брега, водите и идиличния живот на дунавските пристанища, които разглежда през неговия поглед, когото той разбира и обича от което произлиза и изразната му сила...
/Бончев д-р Б.,"Видинската книга", стр.91/.
Какво голямо впечатление са направили картините и творчеството на Тихомир Коджаманов на чуждите специалисти, с което се обяснява и факта, че много от платната му се намират в чужбина, говори следната публикация на в. "Ла Парол Бюл-гар" бр.769/12.XII.1942 г. под заглавие "Художествени изложби": ...Той е влюбен във водите на Дунав. Роден във Видин, той се е сродил с бреговете, с най -малките промени на тази река, които са запазили вечният блясък на неговите очи. Чаровностите на околностите са такива ярки, каквито са били в неговото детство. Лиричен по природа, художника подбира патетичните си моменти из живота на водата, където предчувствува скорошния изгрев на слънцето или други, които се обвиват в меланхолията на залеза. Този живот толкова богат, толкова дълбок, толкова разпален, художника го представлява в цялата гама на цветовете в цялата му прелестна поезия, във всичката му ясна носталгия. "Дунавът в розова мантия", "Рано в зори", На ранина в околностите на Силистра", "Силистра - българския Неапол", "Денят който замира"- картини блестящи от изразност са особено характерни за изкуството на художника,който носи в себе си един вроден поет. В "Силистра - българския Неапол" и "Денят който замира",представляват колкото от гледна точка на цветовете, колкото и колекция и изразност, един интересен контраст, който дава мярката за възможностите на художника, също силни в ефектите на гальовното освежение на деня, както и в последните въздишки на нощта. В тази изложба наравно с големите платна, има малки картини, които се отличават със своята интимност". Такива ласкави и възторжени оценки за друг български художник в чуждите средства за масово осведомяване, не съм срещал до сега. Голямото майсторство и огромният талант на видинския художник Тихомир Коджаманов са развълнували естетите и ценителите на духовната култура в чужбина. Те виждат в картините му изображения на най-трудното за рисуване - водата и въздуха. Сравняват видинския художник с най- великите импресионисти в света - Моне и Писаро. Тази оценка е гордост за България и най-вече за Видин, който го е създал...
Българската духовност и култура, дори и тогава, когато е мерила ръст с най-високите световни постижения, е била омачквана и обезличавана от дехуманизираната тоталитарна машина, от властолюбието и партизанщината на високоидеологизира-ни, но бедни духом управляващи послушници...
Нежният поет с четката и вдъхновеният лирик на багрите, през целия си живот се е занимавал само с рисуване и никога с политика. Една нелепа случка, за която големият творец няма абсолютно никаква вина, го превръща 20 години по-късно в "гад за новото общество"!
Случаят е следният. През времето на септемврийския метеж от 1923 г. Коджаманов е мобилизиран като войник и на гара Медковец, с блок, перо и туш скицира заловения въстаник поп Андрей. По своята същност, тази скица представлява истински шедьовър на рисуването. След 1944 г. обаче, Коджаманов е обявен за "враг" и на прекрасното му творчество е сложено пълно "табу"'! Отначало не са му разрешавали никакви обществени изяви и изложби. Картините му не се купували от "партията-държава", въпреки че усилено се търсели от чуждите ценители на изкуството. През 1968 г. по повод на неговата 75 -годишнина е получил разрешение за юбилейна изложба с над 100 картини и е отпечатан разкошен албум с репродукции и покани. В последния момент обаче, от КНИК / Комитет за наука, изкуство и култура -б.а./ забраняват изложбата и тя не се провежда. Това е кощунство с един от най-големите български художници, а сред представителите на духовната сфера, вулгарната тоталитарна институция си спечелва прозвището "АНТИ-КНИК"! Чрез този "комитет", през 50-те години на миналия век, през т.нар. време на "култа към личността" беше проведен "лов на вещици" и сред духовния елит на българската нация. Най - големите величия в родната живопис, начело с професорите от Художествената академия -Димитър Гюд-женов, Никола Кожухаров, Симеон Велков, както и Тихомир Коджаманов са изгонени от академията като "неблагонадеждни"!.
Сякаш за таланта и за дарбата от Бога да рисуваш шедьоври, е необходимо да бъдеш галеник на някаква идеология! Низвергнатите големи творци обаче, не захвърлят четката. Те, почти без пари изографисаха 150 черкви и храмове в България и така, обезсмъртиха още един път своя висок художествен талант.
През 1976 г, на 84 годишна възраст в София умира в крайна бедност световноизвестният импресионист и виртуозен пейза-жист Тихомир Коджаманов. Неоценен и непризнат от дехума-низираното управление, големият художник Тихомир Коджаманов остана търсен и обичан от ценителите на художествената живопис в цивилизования свят...
Може да се съжалява, че творбите на големия пейзажист почти липсват в залите на Видинската художествена галерия! С неговия живот и творчество Видин може само да се гордее, но... пър-во трябва добре да го опознае!

 

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин