Изпрати стари снимки от Видин и областта

Тихомир Коджаманов (1892-1972)

История - Художници

Тихомир КоджамановТихомир Коджаманов (1892-1972)
Учител и талантлив художник с 28 самостоятелни изложби. Израстнал и завършил гимназията във Видин, възпитаник на проф. Мърквичка в Софииската художествена академия. Със свойте картини от които блика величието на Дунав, той оставя трайна диря в българското изобразително изкуство.

120 години от рождението на художника Тихомир Коджаманов
Поетът на дунавския пейзаж
Навършват се 120 години от рождението на художника Тихомир Коджаманов, оставил в нашето изобразително изкуство най-лиричните и светли пейзажи на Дунава. Документалните следи от неговия живот и творчество се съхраняват в Държавен архив - Видин, където бяха предадени през 1995 г. от сина на художника Людмил Коджаманов. Архивният фонд, заведен под № 547К съдържа 71 архивни единици - писма, снимки, репродукции, афиши, рецензии, грамоти, биографични бележки - богати и разнообразни свидетелства за личността на художника, за творческия процес, за духа и атмосферата в крайдунавския град през първата половина на XX в. С представените документи в предстоящия алманах Държавен архив - Видин има удоволствието да се присъедини към идеята на Гражданския комитет за възраждане на Видинския край и наследниците на Тихомир Коджаманов за отбелязване на годишнината от рождението му.

На 21 (8) декември 1892 г. се ражда Тихомир Коджаманов. Баща му Руси е учител по музика и по волята на Министерството на просвещението кръстосва цяла Северна България. Раждането на бъдещия художник заварва семейството в Габрово, но две години по-късно всички са във Видин. Най-ранната снимка, запазена в семейния архив, ни показва Тихомир, около четиригодишен по това време, заобиколен от братята и сестра си.

Семейство Коджаманови заема значително място в културния живот на града ни. Руси Коджаманов преподава музика в двете гимназии -мъжката и девическата, ръководи местния църковен хор. И петте му деца получават добра музикална подготовка. Тихомир свири на пиано и цигулка, учи контрабас и флейта, но любимите му инструменти стават моливът и четката. Дългите разходки край Дунава покоряват впечатлителното момче. Ето какво споделя самият той в спомените си: "Силно впечатление ми правеше тази огромна водна маса и всяваше в детската ми душа неописуем страх. Пристанището биваше винаги препълнено с всевъзможни малки и големи кораби, рибарски лодки, грамадни гемии с разгънати и прибрани платна, чийто екипаж обикновено се състоеше от турци с големи чалми на главите. Цялото пристанище гъмжеше от хора, хамали, търговци, коли, пълни с чували жито и царевица, които се изсипваха в огромните търбуси на шлеповете. Врявата, златният прашец от веялки-те и пушекът от корабите -всичко това беше една чудна смесица от звуци и багри, дълбоко врязали се в моето детско въображение. Под тези впечатления аз лягах за най-голямо удобство на чергата и започвах да рисувам на една тетрадка по краснопис, вече използувана от по-големите ми братя."
Екатерина и Тихомир Коджаманови (прави вляво) с роднините на Катя. Седнали в средата са родителите й Атина и Рашко Карадимови, от двете им страни са сестрата на Катя Анна Данчева и съпругът и Георги. До Тихомир са Надка и Ангел Рашкови - снахата и братът на Катя, и дъщерите на семейство Данчеви - Олга и Виолета (майка на Георги Иванчев, председател на Гоажданския комитет за възраждане на Видинския край). Децата отпред са Людмил Коджаманов и Грозданка Рашкова. Видин. 1929 г

Майка му пише в дневника си: "Какво ще излезе от това дете не мога да кажа. Още няма четири години, а по цял ден лежи по коремчето си и рисува - параходи и пушеци, като от време на време се надига, за да ми ги покаже."

През 1910 г. Тихомир е вече студент в Художествената академия, в класа на проф. Иван Мърквичка. За този период от живота му свидетелстват студентска тетрадка със записки по стилознание и анатомия, снимка сред състуденти на Боянския водопад и рецензия за обща изложба на млади художници, сред които е и Коджаманов.

По време на двете балкански и Първата световна война е мобилизиран като фронтови художник. Снимка от 1913 г., излязла от ателието на П.Бръснарев показва Тихомир и брат му Любен в офицерски униформи.

През 1919 г. художникът завършва академията и се завръща в родния Видин, където рисува и преподава в прогимназията "Св. Климент Охридски". Разлиствайки албума на училището откриваме снимки от освещаването на училищното знаме през м. декември 1934 г. и бележка за изработването му от учителя Тихомир Коджаманов. За своята всеотдайност и талант като педагог и живописец през 1937 г. е отличен с кавалерски кръст с корона за граждански заслуги. Във Видинския архив се пазят оригиналите на царските грамоти за награждаването му, както и свидетелства от Министерството на войната за удостояването му с възпоменателни медали за участието му във войните от 1912-1913 г. и 1915-1918 г.

Следващите няколко години са изключително напрегнати за младия художник, но те са решаващи за изграждането и утвърждаването на изобразителния му стил. Творческият му път е белязан от неговата изключителна работоспособност. Още като студент, той помага на проф. Мърквичка в иконописването на храма "Св. Александър Невски". След години този опит се оказва полезен за него при вътрешното оформяне на видинската църква "Св. Димитрий". Негово дело са иконата от дясната страна на олтара "Христос превръща водата във вино на сватбата в Кана Галилейска", някои фризи и винетки от вътрешната украса.

През първите години след завършване на академията Тихомир Коджаманов се утвърждава като пейзажист с изявени пристрастия към дунавската тема. Неговото художествено наследство включва около две хиляди скици и етюди на дунавския бряг. Дунавските изгреви и залези, бреговете, обвити от есенна мъгла, неповторимата атмосфера на крайречния град оживяват в неговите платна. В "Пристанище Видин", "Лунна нощ", "Замиращия ден", "Дунава зиме", "Когато е мъгла", "Зима във Видин" и др. неизменно присъстват реката и любимият град. Неговите пейзажи носят светлина и неподправена поезия, от тях струи живот и топлота. Животът на реката - толкова богат, дълбок и оживен е предаден от художника в цялата своя пъстрота и уникалност.

Многобройните рецензии и отзиви свидетелстват за признанието, което Тихомир Коджаманов получава като живописец. Проф. Борис Колев пише в юбилейния албум, издаден по случай 75-годишнината му: "Тихомир Коджаманов направи от Дунав и неговата красота своя съдба на художник, неизчерпаем извор на вдъхновение и създаде стотици свои рожби. ... И през цялото му творчество минава като червена нишка неговата синовна любов, с която са създадени тези малки и големи пейзажи, обвеяни и от една тиха лирика, която той носи в душата си."

Тихомир Коджаманов умира на 4 май 1975 г., оставяйки след себе си значително творчество. Негови картини се намират във фондовете на Националната галерия и Видинската художествена галерия, както и в частни колекции. Сред тях има чудесни портрети, натюрморти, но за всички, които са имали щастието да се докоснат до неговото изкуство, той остава художникът на Дунава.
Мария НОВАКОВА, Държавен архив - Видин , в.Видин - Брой 90 (2036) • 17-19 декември 2012 г

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин