Изпрати стари снимки от Видин и областта

Лъчезар Ошавков

История - Художници

Лъчезар Ошавков  снимка novinar.net
Лъчезар Ошавков е роден на 30.09.1940 г. във Видин. Завършва Художествената гимназия – София, през 1959 г. Завършва Художествената академия – София в ателието по декоративно-монументална живопис на проф. Г. Богданов. Специализира класическа фреска и мозайка в Художествената академия - Флоренция. От 1970 до 1973 учи "История на изкуството и археологията" в Сорбоната, Париж. Доктор по социология на изобразителните изкуства в Института по обществени науки – Париж. Изявява се предимно в областта на живописта. Живее и работи във Франция.
Самостоятелни изложби:
Художествена академия – София, 1966; Посолство на България във Франция – 1968, 1973; UNESCO, Париж, 1969; Галерия "Etienne de Causans", Париж, 1973, 1974 и 1975; "Findlay Galerie’s", Лос Анджелис, 1980 и 1984;  Галерия "l’Arc-en-ciel", Париж, 1981; галерия "Nicolas Kay", Лос Анджелис, 1987; Галерия "Lehalle", Париж, 1989, 1992, 1994; Галерия "Витоша", София, 1994; Галерия "Стил", Албена, 1995; Замък Malestroit, Bry-sur-Marne, 1996; Дом Витгенщайн, Виена /съвместно с Н. Манев и Ст. Стоилов/, 1996; Министерство на финасиите, Париж, 1997, Галерия "Corianne", Париж, 1999 и 2000; Дом на художниците, Nogent-sur-Marne, от 1986 до 2008; В залите на  Salomon de Rothschild, Париж, 2000 ; "CastanGalerie", Перперинян, 2002; Villa Candoni, Маракеш, 2004; Български културен център, Париж /съвместно с Г. Чапкънов/, 2005; Френски културен институт, София, 2006; Галерия "Кавалет", Варна, от 1998 до 2008; Участие в изложбата "Magie des femmes… ", Галерия "Princesse de Kiev", Ница, 2009.
Има участия в общи изложби във Франция, Германия, Англия, Австрия, България, Канада, Гърция, Япония, Македония,  Сащ.
Има реализирани творби в областта на декоративно-монументалните изкуства във Франция, България, Италия, Македония, Мароко и Сащ.
http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=416:2009-09-24-23-54-27

Неоренесансовата отломка Лъчезар Ошавков
Лъчезар Ошавков
В този смисъл едно истински въздействащо произведение трябва да се харесва на всички. Тезата за елитарното изкуство е меркантилно понятие от края на XIX век. Всички актьори, певци и художници са хора на спектакъла, те адресират публиката, а тя никога не греши в преценката си. Веднъж казах на един всеизвестен критик в Париж, че ме е грижа повече за мнението на портиерката ми, отколкото какво той има да каже.
В моите работи не трябва да се търси разказ, такъв няма. Изкуството във всичките му форми е една емоция, а не литература. В емоцията няма никакъв смисъл. Укротените лодки на созополския кей в картина, рисувана през 1958 г., носят носталгия и едно щастливо равновесие. Толкоз.
Разсъждения върху изкуството, хаотично гарнирани с изблици на френски: Изкуството може да бъде само хуманно и нищо друго. То е единственият продукт, сътворен от човека, който не се изхабява от консумацията. Не е нужно да стигнеш до Париж, за да се отприщи творческото у теб. Ако е имало хора да напускат България преди и сега, значи климатът за тях не е бил благотворен, не са намерили условия. Но независимо къде по света ще се случи, за да създадеш нещо, са необходими средства - както духовни, така и материални, ако един от двата компонента липсва, рядко се стига до нещо завършено. Но пък човек, който притежава духовното, ще търси и ще намери, защото вътрешният му двигател не спира, тласка го все напред. Идеите ми са резултат от всекидневни провокации, разкрити с маслени бои върху платно.
Житейски факти, незабравени: ражда се във Видин през 1940 г. Но твърди, че ембрионалното му рождено място е Париж, защото е щял да се роди там, ако не е била войната да прогони майка му към Видин при нейните родители. Ясен е споменът за софийската художествена гимназия, в която учи от 1954 до 1959 година, където казва, че е усвоил техниките на занаята. Помни учителя си проф. Георги Богданов от Художествената академия. Не забравя, че съветската агресия в Чехословакия през 1968 г. е в основата на решението му окончателно да се установи в Париж. Решението му пак е отворено за свободни интерпретации. В първите години там, за да се прехранва, се отдава на сладостната тъга на руските романси, които той изпълнява в дует с Константин Казански в най-големите руски сборища - "Шехерезада" и "Распутин". После идва тежката катастрофа, когато "тъй като бях убит, си дадох труд да се родя втори път и да започна истинския си живот".
Представа за собствената личност: чувствителен хуманист, политически и естетически некоректен, талантлив певец на руски романси, кино активист, "неоренесансова" отломка, чиито творчески видения са предоставени за свободна интерпретация, "имам тапия за луд".
Избрани картини на Лъчезар Ошавков, повечето от които вече принадлежат на частни колекционери, показва Френският културен институт в София. Тъй като художникът рядко прави самостоятелни изложби в България, тази сбирка се преценява като културно събитие. Изложбата е част от инициативата на Художествената академия да покаже произведения на български художници, които живеят във Франция, по повод 110-годишнината си.

Аз съм свободен артист и хладен философ

С художника ЛЪЧЕЗАР ОШАВКОВ разговаря МАЯ КОНСТАНТИНОВА

На изключителна привилегия се радва тези дни галерия “Арте” - на 4 октомври столичният салон откри новия сезон с изложба на световноизвестния художник Лъчезар Ошавков. Артистът, роден в България и живеещ във Франция, се върна, за да подреди 22 великолепни според специалистите свои платна. Експозицията “Париж и светът, който обичам” е под патронажа на посланика на Франция у нас Филип Отие, и ще продължи до 22 октомври. В галерията са оживели знакови места от френската столица - Сена, мостове, “Мулен Руж”, “Парижката Света Богородица”...

Паралелно с изложбата почитателите на изкуството на Ошавков успяха да видят и документалния филм “Автопортрет в гръб” на Диана Динолова, посветен на живота и изкуството на художника. Оказва се, че никак не е случайна любовта на българина към Париж - именно там родителите му решават да имат дете. Навремето неговият баща, големият български социолог проф. Живко Ошавков, учи в Сорбоната, но заради избухналата Втора световна война той и съпругата му Вера се връщат в България. Така бъдещият художник се ражда във Видин, но след 20-ина години отново е във Франция. Макар вече завършил Художествената академия в София, младият Ошавков решава да продължи да учи история на изкуството и археология в Сорбоната, после музейно дело, социология на изобразителното изкуство и литературата - цели 18 години следване! А за да се издържа, пее руски романси заедно с Константин Казански. Може би и днес щеше да пее прекрасно, ако не претърпява тежка автомобилна катастрофа, която уврежда гласните му струни.

Днес Лъчезар Ошавков е сред най-известните в чужбина български художници. От 1981 г. е член на Френската академия на културата, има десетки самостоятелни изложби във Франция, САЩ и България, както и участия в колективни експозиции у нас,във Франция, Германия, Англия, Швейцария, Австрия, Канада, Италия, Македония, Япония и САЩ.

- Г-н Ошавков, от 45 години живеете и работите в Париж и имате световно признание. Защо обаче едва за трети път показвате свои творби в родината си?

- Да, това е моята трета самостоятелна изложба в София. Първата беше по повод приемането на България в Европейския съюз - през декември 2006-а и януари 2007 г. Сега представям 22 платна, обединени от представата ми за “Париж и света, който обичам”. Повечето от картините ми са посветени на френската столица. Тази изложба е обвързана с премиерата на документалния филм за мен “Автопортрет в гръб”.

- Защо е използвано понятието “автопортрет в гръб”?

- В повечето от моите картини използвам себе си като елемент от цялостната композиция. В гръб, защото съм част от сюжета, без да се натрапвам. Защото показвам света такъв, какъвто го виждам и обичам. Самият аз съм част от него . Картините ми са посветени на любимия Париж, но и на България, Америка, Мароко... Тоест на света, който обичам. Вече половин век не съм спрял да пътувам по света.

- Вашите картини имат прозрачността на реализма и цветността на класицизма, крият деликатни закачки и послания. Как определяте своя стил?

- Напълно съзнателно и нарочно си служа с възможно най-класическия начин на рисуване и живописване, за да се приближа максимално до класиката на старите майстори и по-специално до холандската живопис от ХVII век. Рисувам и го правя в абсолютна опозиция на това, което е модно днес. Противопоставям се на така нареченото официално изкуство във Франция, което е субсидирано от държавата. Аз съм пълна опозиция на снобското и официалното като формат. Искам да се отдалеча от цялата естетика и художествено мислене, наложени още в края на ХIХ век, целия ХХ век и началото на ХХI  век. Това са така наречените модерно изкуство и съвременно изкуство, без да бъдат изкуство. В момента във Франция се наблюдава същият процес - конфронтация между официалното и скритото изкуство.

- Кой е любимият ви образ, който рисувате?

- Обичам да рисувам Човека . Рисувам го в пълната си опозиция към това, което се прави днес, защото съвременната естетика води до пълна дехуманизация. Моята цел е да реабилитирам мястото на човека в изобразителното изкуство. Принципът, по който работя, се базира на антропологията. Човекът е център на всичко, на моите естетически търсения. Дехуманизацията на изкуството, както отбелязва испанският философ, социолог и есеист Ортега-и-Гасет, като че ли достигна своята крайна фаза: “Човекът е изгонен от рая и не е достоен да бъде модел на художника.” Това, от което се интересувам, е мястото на човешката личност в антихуманния свят. В този смисъл се опитвам да се доближа до истинските стари майстори - Леонардо, Микеланджело. Искам да достигна зрителя, без да поставям бариери.

- Каква е вашата техника в живописта?

- Работя с маслени бои върху платно - по техническата процедура на старите майстори. Обичам да рисувам с маслени бои. Във Флоренция направих специализация “Класическа фреска и мозайка”, но икономическата криза в световен план се отрази на декоративното изкуство. То стана много скъпо и поръчките намаляха.
Мога да кажа, че нямам предпочитания - работя и портрет, и пейзаж, и фигурални композиции - стенопис, фрески, гоблени, мозайки. Мои работи украсяват сгради във Франция, САЩ, Мароко, Италия и Македония.

- У нас е малко познат фактът, че имате успехи и в жанра илюстрация на печатни произведения.

- Познавах Анри Троая, бяхме приятели. Той ме покани да направя илюстрация за корицата на първото издание джобен формат на поредицата му биографии на световни личности. Това беше романизираната биография на Екатерина Велика. Използвах открита в архивите нейна снимка като основа за преработения  портрет.

- Какво е вдъхновението за вас?

- Вдъхновението е вложено в теб по рождение. Ще цитирам определението на Владимир Висоцки за Музата - 1% талант и 99% труд. Във всяка област на изкуството вдъхновението е по призвание. Всички културни паметници - от пирамидите в Египет, през Акропола до тавана на Сикстинската капела, са създадени по поръчка. Не може да има художествено произведение без съчетанието на двата съществени компонента - духовни и материални средства. Аз не работя, за да печеля пари. Аз се опитвам да спечеля пари, за да мога да работя.

- Да поговорим за мястото на музиката във вашия живот. Произхождате от артистичен род, на 92-годишна възраст вашата майка - Вера Ошавкова, записа диск с руски романси , а сестра ви - проф. Лидия Ошавкова, е изтъкнат флейтист и музикален педагог. Вие също имахте обещаваща кариера на музикант, но...

- Музиката винаги е била неделима част от живота ми. По време на следването ми в Париж през 60-те години заедно с Константин Казански обикаляхме кабаретата със собствено шоу, бяхме звезди с огромен успех. Псевдонимът на нашия дует беше “Братя Казански”. Дебютирахме в най-посещаваните емигрантски кабарета “Шехеразада” и “Распутин”. Обожавах сцената и публиката. Но не правя аналогия между музиката и живописта .

- А как бихте определили себе си?

- Аз съм френски художник от български произход. Аз съм свободен артист и хладен философ като Остап Бендер. Не искам да бъда зависим от нищо и от никого. Смятам, че колкото е по-известен един артист, толкова по-малко трябва да е политически или корпоративно ангажиран. Отхвърлям всякакъв вид манипулация на общественото мнение. Против съм да се използва известността на човек на изкуството, за да се продават продукти или идеи. Един артист трябва да бъде свободен и независим, защото изкуството, което прави, е за всички.

Визитка

* Роден е през 1940 г. във Видин.

* През 1967 г. завършва декоративно-монументална живопис в Художествената академия в София, а после специализира изкуството на фреските и на класическата мозайка в Художествената академия във Флоренция.

* От 1970 до 1973 г. учи в Сорбоната, а през 1978 г. - във Висшето училище по социални науки в Париж.

* Според изкуствоведите  творбите му се доближават до  класиците от холандската школа.

* От 1968 г. живее и твори в Париж.
trud.bg

Ошавков се ражда във Видин заради Хитлер
Три седмици художникът е на оня свят, Господ го връща

Посланикът на Франция Н.Пр. Филип Отие (вляво) открива изложбата в галерия АртеЛъчезар Ошавков e любвеобилен човек. Светът, който обича, така както го показва в столичната галерия "Арте", заема половината планета. Картините са от Мароко, Америка, преливащия от спомени Созопол, но преди всичко от Париж, града, в който той е повече от четиридесет години. Там се върти лентата на почти целия му живот: пристига, за да рисува, неочаквано става шоу звезда, тръгва за оня свят, Господ го връща в последния момент. Отново се хваща за четката. И не я изпуска повече. Иска да е като старите холандски майстори. Стилът явно се харесва, след като платната му имат достолепно присъствие в десетки колекции по света. Кинематографистите избират странен рекурс, когато го снимат. Авторката Диана Динолова е нарекла филма си за художника "Автопортрет в гръб". Разбирай: Важни са не той, а картините.

Лъчезар Ошавков е българският художник, който познава най-много министри от Камерун. Въпреки слуховете, че никога не е ходил там. В Париж обаче попада сред студентския елит на тази забележителна с високите си температури държава. Изявеният хуманист носи в сърцето си вечната дружбата с африканските народи и не пести силите си, за да им помогне. Оценявайки желанието им да бъдат висшисти, той започва да рисува дипломи. Документите са толкова майсторски изваяни, че доста от притежателите им изкачват солидни служебни върхове в родината си. Някои стават министри. В знак на благодарност маестрото получава внушителна скъпо платена поръчка - портрети на цялото правителство.
Ошавков твърди, че в заминаването му за Париж няма нищо случайно. Защото той по принцип трябвало да се роди там. Но видял бял свят във Видин. За тази нелепост има само един виновник - Адолф Хитлер. Фюрерът, разбира се, си плати за лошотията, но в крайна сметка Лъчезар си остана видинчанин. Поне по рождение.
Какво всъщност се е случило тогава? Бъдещият баща на родната социология и на самия Лъчезар - проф. Живков Ошавков, следва в Париж. Започва гражданската война в Испания. Българинът работи в комитета, който праща на фронта чужденците, готови да се бият под флага на Републиката. Шефът му носи конспиративното име Валтер, а всъщност се казва Йосип Броз Тито. С победата на Франко свършва и комитетската мисия. Живко остава във Франция, за да довърши следването си, но скоро Хитлер обърква плановете му. Фашистите вече са се устремили към Париж. Ошавков и бременната му съпруга, колкото и да не им се ще, тръгват за родината. Във Видин, където живеят нейните родители, се ражда днешният художник. Може би затова през 1968-а, когато слиза на лионската гара и в "Ропен" си поръчва кафе с крем, Ошавков обявява: Върнах се у дома.
В Париж възпитаникът на Софийската художествена академия обаче неочаквано прави остър завой и подрънквайки на китара, потъва в най-тежките салони на парижкия хайлайф. В елитните руски кабарета посядат да се разтушат Белмондо, Ален Делон, богатите арабски шейхове. Дуетът "Братя Казански" има огромен успех. Публиката се захласва по тях и въобще не се интересува от факта, че пеещите в него не само че не са братя, но не са дори и пети братовчеди. Казански току-що е пристигнал във френската столица. Избрал свободата пред статута на много популярен естраден певец в родината си. За него обаче тук всичко започва отначало. Малко предимство е, че полякинята, която урежда първото му прослушване, вече го е гледала на фестивала в Сопот. Вземат го в елитното кабаре "Царевич". По това време Ошавков очаква голяма поръчка. Тя обаче драматично се проваля. При отсъствието на каквото и да било друго финансиране това е фатално за артиста. Спасението е да се върне към музиката, към която още от малък са го насочили родителите му. Сцената на "Царевич" приютява и него. Тогава се ражда идеята българите да станат дует. Собственикът на локала дотолкова е вдъхновен от нея, че вдига хонорарите и на двамата с по петдесет франка. Парите капят като есенни листа или валят като пролетен дъжд. Но никога не свършват. Животът в буквален и в преносен смисъл е песен, а четката и палитрата съхнат, недокосвани с дни и седмици.
Веднъж достолепната рускиня Людмила Лопато, собственичка на едно от кабаретата, в които се подвизават нашенците, ги моли да изпеят няколко песни за гостуваща приятелка и съпруга й американец. Казански отказва. Не иска да хаби гласа си. А и отдавна са приключили с програмата си за вечерта. Ошавков предлага сделка: Давам ти 500 франка да излезеш и свириш. Ще пея само аз. С първите акорди Ошавков запява:

Спокойно и просто
мы встретились с вами.
В душе зажила
уже старая рана...

Романсът силно разчувства дамата. Тя плаче. Съпругът й вади портфейла си и пъха в китарата на певеца 500 франка. После пак. И така по една банкнота на всяка сълза...
Никога нямаше да се откажа от живописта, твърди след толкова години Лъчезар Ошавков. Възможно е, но не е сигурно, биха отвърнали опонентите му. Когато парите се печелят толкова лесно и приятно, дори детската мечта да бъдеш художник отстъпва крачка, че и две назад. Но идва моментът съдбата да подреди нещата на мястото им. Катастрофата е чудовищна. Лъчезар изхвърча от колата. Лети неизвестно накъде. Следващите три седмици е между живота и смъртта. Това състоянието си има и своите предимства. Нямаш проблеми, не търсиш пари назаем, не те болят нито зъбите, нито душата. Завръщането към живота обаче е мъчително. Художникът е само една рана. Боли. Тъмно е. Наоколо се разхождат сенки. Опасан с кабели и маркучи, той си мисли, че е космонавт.
Първото нещо, което усетих, когато дойдох в съзнание, е, че до мен е баща ми - спомня си художникът. Представлявал съм грозна гледка. На лист с разкривени букви съм попитал: Какво е станало? Обяснили ми долу-горе. Вторият въпрос е: Кой ще плаща лечението. Нямах медицинска осигуровка... Щом съм се замислил за пари, баща ми се успокоил. Ще ме бъде. Така й стана.
Загубил гласа си, Ошавков завинаги се прощава с кабаретата. И точно в това е шансът на световното изобразително изкуство. То с радост отново приема в лоното си един от най-интересните български художници.
standartnews.com

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин