Изпрати стари снимки от Видин и областта

Вяра Начева – родената балерина

История - Граждани

Вяра Начева – родената балеринаРодената във Видин Вяра Начева е сред звездите на берлинската балетна сцена и гаранция за успеха на всеки спектакъл
Началото на мечтата е първата стъпка към реализирането й, твърди видинската грация Специалистите определят Вяра Начева като балерината с най-дълъг стаж и най-голям опит сред българите в балетната трупа на "Щаатсопер" Берлин. Място в балета на Берлинската опера е голямата мечта на много балетисти. Петима са българите, които са отвоювали с талант, труд и упоритост позиции на една от най-популярните сцени в Европа -Вяра Начева, Владислав Маринов, Красина Павлова, Антонина Чирпанлиева и Стефан Воденичаров. Те са сериозно българско лоби в многонационалната балетна трупа, която избира танцьорите си измежду най-добрите в света.Вяра е родена във Видин, възпитаник на Катя Ангелова, която по онова време води балетна школа към читалище „Цвят". Ненавършила 10 години Вяра отива с майка си в София, където отлично се представя на изпитите в държавното хореографско училище /днес национално училище за танцово изкуство - б.р./и е приета в класа на голямата Каси-мира Колдамова. Най-известният български балетмайстор често казвала за випуска на Вяра -„Обучавам балерини за износ!". Именно Каси-мира Колдамованасърчава стройното като струна девойче от Видин да се яви през 1990 година на XIV-тия Варненски международен балетен конкурс. 17-годишната Вяра е финалист и печели стипендия за специализация в град Есен, Германия. През 1993 година изящната млада жена вече е взела решение и прави следващата желана стъпка в живота си - явява се на конкурс за "Дойче опер" в Берлин. През 1996 година танцува в България, за да спечели бронза на XVII Варненски международен балетен конкурс. Тежестта на отличието й дава шанс през 1997 година да премине в балета на"Щаатсопер" в Берлин, а три години по-късно есолистнатрупата. От 2003 година момичето от Видин е примабалерина на световно-известната компания. Днес Вяра Начева категорично е най-успялата българска балерина.Как откри балета?Моето семейство винаги ме е подкрепяло. Затова зная колко е важно едно дете да бъде разбрано и поощрено от родителите си. Гласът на детето трябва да бъде чут. В края на 80-те бе трудно решение за едно семейство от Видин да остави всичко и да тръгне за София, за да подкрепи своето десетинагодишно момиченце да учи балет. Моята майка напусна работа и заедно отидохме в София. Тя повярва в моята любов към балета. А условията в България тогава бяха такива - извън столицата бе невъзможно да се получи добра балетна подготовка. Единствената възможност бе държавното хореографско училище, където обучението продължава 8 години. Всичко, с което се срещнах в началото на 90-те, ме мотивира да направя и невъзможното, за да изляза в чужбина. Зная, че направих правилния избор. И месечното възнаграждание съвсем не е най-важното, макар че няма да крия - дори място за сравнение няма, когато става дума за заплащане на труда на балетиста в България и Германия. Балетът е всичко за мен откакто се помня като съзнателен човек. Но според мен за началото на една мечта можем да приемем първата реална стъпка към нейното осъществяване. При тази първа стъпка ръката ми държеше моята първа учителка по балет - Катя Ангелова, в школата на видинското читалище "Цвят", преди повече от 18 години.Цялата ти кариера е изградена в Германия. Позната ли ти е носталгията?Разбира се, че ми е много мило да танцувам пред българска публика, но когато ги няма нормалните условия... За ежедневното поддържане на форма на една балерина трябва зала - с отопление, осветление, подходящо подово покритие. Жизненоважно е да има достатъчно излизания пред публика. Ако една балерина танцува по един спектакъл в месеца, много бързо ще изгуби кондиция... А в България засега е така. Добрите условия са важни и за откриването на таланти.Ти как поддържаш форма?Днес балетът се е развил до едно т.н. гимнастическо ниво. И ако преди време една балерина можеше да танцува до 50 години, то сега границата, до която може да се остане достойно и достолепно на сцената, е 35-40 години... При това с вече посоченото условие - тези гимнастичеки способности да се поддържат в идеална кондиция всеки ден. И аз репетирам всеки ден. Дори сега - през краткия си престой във Видин, всеки ден работя по няколко часа в залата за танци на видинското читалище, откъдето започнах като дете.Кога трябва да започне обучението на едно дете?Рано. По възможност още на 7-8-годишна възраст. Затова подчертах колко са важни условията. Аз открих балета почти десетгодишна - може да се каже на предела. И бях категорична - това искам да правя! Имах късмет с първия си балетен педагог - Катя Ангелова. Тя разпозна в мен бъдещата балерина и ми помогна да се подготвя за изпитите в държавното хореографско училище. Родителите ми ме подкрепиха и получих своя шанс. Нищо от това, което съм постигнала днес нямаше да го има, без направеното в началото. Но кариера се прави с постоянно усилие! Благодарна съм и на големия педагог Касимира Колдамова, която ме научи да сверявам постиженията си снай-доброто в нашата професия и ме поощри да участвам във Варненския конкурс. Тя ме научи да приемам с готовност предизвикателствата на всяко професионално състезание.На какво те научи трудната ти професия?Честността е качеството, което ценя най-високо. И съответно най-много от всичко не понасям лъжата. В моето изкуство живеем в постоянна конкуреция. Затова поставям на второ място в личната си ценностна скала трудолюбието, последователността и личната дисиплина. Трудно приемам т.н. „уреждане с връзки". За съжаление това явление все още не е рядкост. Винаги съм държала да бъда оценявана по това, което мога. И бих искала другите също да бъдат оценявани по това, което могат, а не основен фактор да са познанствата и контактите в съответния бранш. Високо ценя и уважавамуспелите със собствени сили.Ролята на Одета-Одилия в „Лебедово езеро" ли е най-голямото предизвикателство за една балерина?Да. Това е изключително трудна партия - трябва да бъде представен двойственият драматичен образ на двете принцеси - Белия и Черния лебед, а освен това е и технически тежка за изпълнение. В ролята на Черния лебед има един момент т.н. 32 фуетеета /завъртания около оста, на един крак/, който момент е своеобразен изпит за всяка балерина. Колкото и красив, нежен, лиричен Бял лебед да си била, ако не изпълниш тази техническа сложност, която всички в залата очакват, значи спектакълът не е станал... Длъжна си във всеки спектакъл да доказваш, че кариерата ти е наред! И да си вярваш безкрайно! И фанатично да обичаш балета -може би повече от самата себе си! 


Вяра Начева – родената балерина

С най-дълъг стаж и с най-голям опит сред българите в балета на Щаатсопер е Вяра Начева. Пътят й към върховете на изкуството започва от родния й град Видин, когато, виждайки балет по телевизията, казва на майка си: „Искам и аз!‛. Още със стъпването в залата става ясно, че детето е създадено за балет: дълги крака, дълги ръце, красива глава върху изящна лебедова шия. Следва естествено София, където е приета първа сред кандидатите за Държавното хореографско училище (днес Национално училище за танцово изкуство). Вяра Начева има големия шанс да бъде в класа на Красимира Колдамова. „Звездният клас‛ – така наричаха всички ученичките от първия випуск на известната ни прима, сред които, освен Вяра, се обучаваха и Диляна Никифорова, и Анелия Маркова, и Лора Бошнакова, и... Самата Красимира Колдамова обичаше да се шегува, че обучава балерини за износ. Така и стана. Почти всички заминаха зад граница. „Бяхме обединени от липсата на бъдеще или по-скоро от единственото възможно бъдеще – Софийската опера‛, каза преди време един от многото известни съученици на Вяра, хореографът Християн Бакалов. През 1990 г. на ХІV Варненски международен балетен конкурс седемнайсетгодишната Вяра Начева е финалист и печели стипендия за специализация в град Есен. Предложението за работа не закъснява. Двете години в Есен са най-критичните за младата балерина. Излязла от училището с нагласата за класически балет, тя попада в трупа с изцяло модерен репертоар. „Всеки месец си събирах багажа и в същото време си давах сметката, че прибера ли се в България, вратите към обратния път са затворени‛ – спомня си Вяра. Младата балерина започва кариерата си в условията на строг визов режим, когато за работна виза човек губеше месеци време и усилия. През 1993 г. тя прави следващата крачка – явява се на конкурс за балета на Дойче опер в Берлин. Неизкушеният читател може би не си дава сметка какво представляват подобни конкурси. А те са точно като във филма „Ах този джаз‛ – над сто балерини, в препълнена зала, всяка с номер на майото, а вакантното място е едно. Вяра Начева е избраницата и оттогава неизменно е в Берлин. Тя е свидетел и участник във всичките трансформации на компанията след обединението на Германия. Четири години е част от балета на Дойче опер (известна преди 1989 г. като Западноберлинската опера). През 1996 г. печели бронзов медал на XVII Варненски международен балетен конкурс. От 1997 г. е в балета на Щаатсопер, три години по-късно вече е солистка, а от 2003 г. е примабалерина на световноизвестната компания. Този наглед гладък и безпрепятствен професионален възход е в условията на разтърсващи рестриктивни мерки. В периода 2000 - 2003 г. балетните трупи на трите големи оперни театъра в Берлин - Щаатсопер, Дойче опер и Комише опер - се сливат. От първите две освобождават по петнайсет души от състава, а този на Комише опер е изцяло съкратен. В замяна на това при сливането на трупите балетът се обособява като самостоятелна единица в рамките на Щаатсопер, като ползва и трите сцени. През годините директори на компаниите в Берлин са били световно известни имена, като Рей Бара, Ричард Креган, Патрис Барт. От 2002 г. директор на балета към Щаатсопер е легендарният Владимир Малахов. При всичките тези трусове и смени на ръководството, при положение, че договорът се подновява на всеки две години и следващият сезон не е гарантиран, Вяра никога не се е чувствала застрашена от отпадане, напротив, придвижва се нагоре в йерархията. Как успява? 

Не е нужно човек да разбира от балет, за да забележи от пръв поглед, че тя е родена балерина. Уникално красивите й природни данни се съчетават с царствена грация и изключителна музикалност; музикалност, при която като че ли не движенията следват музиката, а я пораждат. В нейно лице България има балерина от световно ниво, украшение за всеки театър. За Вяра Начева без преувеличение може да се каже, че към днешна дата е най-успялата българска балерина зад граница. Да си прима в една от най-големите компании в света само по себе си е достатъчно доказателство за класата на знаменитата ни сънародничка, но колкото трудно е да достигнеш върха, два пъти по-трудно е да го отстояваш.Достатъчно е само малко да се отпуснеш, за да те изтикат следващите и да се мушнат напред. Длъжен си всеки път с труд да доказваш, че кариерата ти е наред - абсолютно точно илюстрира ситуацията Владимир Малахов в едно от многобройните си интервюта. Но точно постоянното съревнование е мотивация да се развива един артист пълноценно. Още от първите дни в театъра трябваше всеки ден да давам всичко, да се изразходвам до край на всяка репетиция, на всеки екзерсис. Конкуренцията е направо свирепа - спомня си Вяра. Във всяко време и във всеки театър примите са си прими и не отстъпват лесно позиции, но бързо установих, че съревновавайки се ежедневно с най- добрите, има какво да научиш от тях. Почти няма централна роля, която Вяра Начева да не е изтанцувала на сцената на Щаатсопер. Освен традиционния класически репертоар, превъплъщенията й включват хореографии на култови модерни автори, като Глен Тетли, Кенет Макмилън, Нилс Крист, Ханс Ван Манен, Уйлям Форсайт, Морис Бежар и Начо Дуато. За краткия си престой в Берлин имах удоволствието да гледам Вяра в ролята на кралицата майка в „Лебедово езеро‛ и ден след това във фея Люляк в „Спящата красавица‛. Първоначално съжалявах, че нямах шанса да попадна на изпълнение на Одета-Одилия, но след спектакъла бях щастлива, че я видях именно в ролята на кралицата. Във версията на Патрис Барт този образ също е централен. Кралицата е извадена от статичното положение, известно от традиционните интерпретации, и е натоварена с много психологизъм. Партията е изцяло балеринска, като техническата сложност и актьорското присъствие трябва да са в органично единство. Всъщност в тази постановка именно майката провокира трагедията. Заради властната си майчинска любов и желание да обсеби сина си изцяло, тя планира ситуацията с Одилия и измяната на Зигфрид. Финалът е трагичен – той внушава идеята, че измяната, макар и простена, не може да отмени проклятието над Одета. Изумително красива е сцената, в която Одета и приятелките й се хвърлят в езерото. В сценичното решение на Патрис Барт девойките-птици като че ли изчезват в небитието. Сред разточителната виртуозност, красота и шик, основно място заемат сценографията и костюмите, решени изцяло в стил art nouveau

Като Одета-Одилия имах възможност да гледам Вяра Начева през 2005 г. в София, но с изпълнението на кралицата тя разкри нови дълбочини на таланта си. Интерпретацията й се отличаваше с изумително чувство към психологическия детайл и с пронизана от тъга изтънченост. 

Само за един ден Вяра трябваше да превключи от драматизма на героинята си в „Лебедово езеро‛ към строго класическия балетен стил на „Спящата красавица‛ в постановката на Владимир Малахов. Изпълнението й на фея Люляк може да се определи само с една дума - еталон. Великолепните й балерински качества се изливаха в хармонични, благородни, пеещи движения. Гордата завършеност на всяка една от позите, прецизността във всеки един детайл допълваха високата класа на изпълнението. В този спектакъл Вяра беше в компанията на Владимир Малахов (в ролята на принц Дезире) и на единодушно сочената като явление новоизгряваща звезда Полина Семьонова. След горещите аплаузи в края на представлението нямаше как да не се чувствам горда, че една възпитаничка на българската балетна школа достойно отстоява мястото си сред най-добрите в света. 

До 2004 г. Вяра Начева е единствената българка в елитната балетна трупа. В началото на онзи сезон към трупата се присъединяват Красина Павлова и Владислав Маринов. През 2006 г. в трупата постъпват Антонина Чирпанлиева и Стефан Воденичаров. Докато Вяра Начева е изцяло продукт на Националното училище за танцово изкуство, при новите попълнения ситуациите са различни и всяка една е уникална по своему. Те са от поколението, за което Западна Европа не е недостижим мираж. Без да идеализират западния свят, всеки един от тях има ясното съзнание, че само в тази среда може да развие целия си потенциал.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин