Учителят Петко Кичашки

Четвъртък, 20 Септември 2012 00:16

Написано от ivailo

Учителят Петко Кичашки е роден на 18 април 1925 г. в с. Бойница. "Роден съм в петък, на Великден, точно когато са се правели перашките, затова са ме кръстили Петко", казва той.

Баща му и майка му са били шивачи, бедни занаятчии. От малък обиква учителската професия, към която (и поточно към историята) го насочва леля му - учителката Тотка Дамянова. След гимназията, обаче, записва право в Софийския университет, заедно със съученика си Емил Савов, но малко по-късно се прехвърля в исторческия факултет. Още като студент използва знанията си по стенография и започва да сте-нографира лекциите, за да спестява от парите за учебници.

Първият му преподавател по стенография е учителката Карабачева, още като ученик в 4 клас в Кула. "Тогава пишехме с перодръжки - обяснява Кичашки, - не с молив или химикалка, а с мастило и перо. Това бе през 1938 г. След това продължих да се занимавам със стенография в пети клас в гр. Видин при учителката Мария Харалампиева."

След казармата Кичашки постъпва на работа като секретар на съда във Видин, където се запознава и обиква машинописа. "Започнах с двупръстната система, тъй като тогава още не бе позната десетопръстната - казва той. - В университета също ползвах пишещата машина, на която дешифрирах стенограмите от записките на лекциите не само от историческия, но и някои по-важни лекции от юридическия факултет, които посещавах. Това ми помагаше да се издържам и да завърша висшето си образование."

Кичашки завършва история с втора и трета специалности философия и археология. Разпределен е на работа в Русе като археолог, но по настояване на родителите си се премества във Видин. Тук е назначен за уредник на музея "Боян Чонос" и успоредно с това започва да преподава стенография и машнопис в гимназията. "За една година успях да подготвя съпругата си Анастасия Кичашка като преподавател по стенография и машинопис, за да може да се прехвърли от град Брегово, където беше разпределена като преподавател по немски език и литература, във видинската гимназия. Заедно с нея усвоихме десетопръстната система и станахме стенодактилографи - хора, владеещи едновременно стенография, дешифровка и машинопис. От 1952 година започнахме да провеждаме курсове по стенография и машинопис.

За всичките тези 40 години, в които работех активно, през моята школа са преминали над 5000 ученика. След промените, през 1991 г., създадох и своя фирма - "Бързопис 1952", но с навлизането на компютъра в ежедневието на хората, машинописът и стенографията постепенно останаха на заден план."

Според Кичашки, въпреки всичко, компютърът няма бъдеще. "Компютъризацията ще ликвидира нацията", казва той. И е съгласен със сина на създателя на компютъра Джон Атанасов, който при посещението си у нас казал, че компютърът ще изживее своето време. "Какво ще дойде след него не зная, но аз вярвам, че след компютъра машинописът (десетопръстната система) и стенографията, която е в забвение в настоящия момент, ще прогресират. Защото всякаква електроника в определен момент може да те подведе. Затова и до днес в Народното събрание всички заседания продължават да се стенографират. От там и изразът "ще се позовем на стенограмата" остава да битува и до днес", убеден е старият учител.

През 1957 г. Петко Кичашки участва на световно първенство по стенография в Прага и се класира трети по бързина. Напрегнатата дългогодишна работа, обаче, преуморява зрението му. Стига се до операция на дясното око, но зрението му не се възвръща. Лявото все още е живо, въпреки и с перде...

"Във Видин преподавах стенография, история, машинопис, занимавах се с фотография, с компютри. Ръководех многолюден кръжок по история в гимназията, в който участваха над 120 души в осем различни секции - етнографи, нумизмати, археолози и т.н. Създател съм на кино-фото клуб "Бдинец", чиито възпитаници са Хари Яръмов, Боян Иванов, д-р Борян Калчев, Въто Иванов, Георги Георгиев и редица още видинчани. Много от филмите, създадени от клуба, бяха отличени с престижни награди. Някои от тях пък бяха спирани от ръководителите на БКП, като филмът "Защо, мамо?".

През всичките тези години винаги съм поставял на преден план обществената работа в интерес на младите хора и на град Видин", отбелязва Кичашки. И отново се връща в спомените си, за да отбележи, че като ученик във видинската гимназия е посещавал кръжока на д-р Бърни Бончев, който го е запознал с богатото историческо минало на родния край, а по-късно сам се е опитал да продължи неговото дело като общественик, историк и родолюбец. За всичко, което е направил за хората от нашия град е отличаван с множество награди. Но не те са най-важното, смята той. "През целия си живот съм се стремял да предам своите чувства, отношение и сърце към родния край на своите възпитаници. Сега, от разстоянието на времето, спомняйки си за десетки от тях, мисля, че съм успял. Съжалявам, че в наши дни във Видин остана само един преподавател по стенография и машинопис, а в гимназията след моето пенсиониране през 1985 г. нямаше кой да продължи цялата дейност, която поддържах до тогава."

Днес, вече на преклонна възраст, Петко Кичашки казва, че това, което го крепи в живота, е физическата работа. Грижи се за три лозя - във флорентин, на Рациария и в Новоселци. "Затова все още се чувствам жизнен, дори и на тази възраст, не преставам и да чета, въпреки и с повредено зрение."

Стотици са хората в нашия край, които пазят сърдечни чувства и чисто човешка благодарност към учителя, историка и общественика Петко Кичашки. На много от тях той е помогнал да вземат хляба в ръцете си след завършване на школата "Бързопис 1952". На други - да погледнат с други очи и обикнат своя град. Да опознаят миналото на Видинския край и да продължат неговата изследователска, събирателска и научна дейност.

"Винаги съм го чувствал близък - пише за него д-р Иван Ценов, бивш кмет на Видин. -Изключителен човек със силно развито чувство за справедливост, отличен преподавател, историк и общественик, той ни даваше знания, съвети и ни окуажаваше в трудни моменти, оформяйки нашия светоглед".

"В инвентарните книги на музея във Видин завинаги ще остане записано името на учителя по история и родо-любие Петко Кичашки. Освен многобройните дарени от него предмети от старинния бит на населението от Видинско, при пенсионирането си той направи щедър и родолюбив жест като дари богати колекции от народно облекло и особено ценните накити от края на XIX век - общо 249 предмета. Както тогава, когато приех дарението, така и сега, когато не съм в музея, му благодаря от сърце", пише Маргарита Николова.

"През годините той беше за мен "другаря Кичашки", "Г-н Кичашки", а по-късно и "Учителю", и "Бай Петко". Има еволюция в обръщението, което ни прави по-близки, но промяна в уважението и респекта няма", лаконичен е етнографът Нинко Заяков.

Тези дни бай Петко навършва 86 години. Да ни е жив и здрав!

Ненчо СЛАВЧЕВ

Осъден по бързата процедура Във връзка с 80-годишнината на този истински видински реформатор (д-р Бърни Бончев, б.р.), учителят-историк Петко Кичашки пише: "През 1957 г. бе създаден инициативен комитет с председател Гено Петков за честване 80-годиш-нината му. Поради намесата на самозвани "патриоти" честването се провали. Единствената му вина бе, че имаше син и зет зад граница".

Някои нискочели примитиви от тогавашния Околийски комитет на БКП са преценили, че е много "опасно" за идеологията да се чества юбилея на една и без това много популярна личност, която "не е наш човек", защото има син, напуснал България и живеещ в чужбина!

...Нещо повече, те подложили на жестоко преследвнане и репресии организатора на инициативния комитет за това честване -учителят Петко Кичашки. По изпитания бол-шевишки сценарий те "намерили доказателства", че учителят Кичашки е англо-американски шпионин и служи за връзка на сина на д-р Бърни Бончев (живеещ в Америка) с баща му и с враговете - заговорници и конспира-тори срещу народната власт във Видин (по думите на репресирания Кичашки). Нещо, което скромният учител по история не е и сънувал!. Заради тази долнопробна клевета, честният учител е осъден по бързата процедура и изпратен на остров "Белене" като каторжник. Йоцо ЙОЦОВ

(Из книгата "Градът на завоя")

вестник Видин Брой 28 (1884) 14-16 април 2011 г.