Изпрати стари снимки от Видин и областта

Руси Коджаманов

История - Граждани

Руси КоджамановРуси Коджаманов е известен в историята на българската музикална култура като педагог, композитор, хоров диригент и музикален фолклорист. С неговото име е свързана и една реформа в църковната практика в България - участието на смесени хорове в богослужение. В гр. Видин през 1884 г. създава смесен хор, който за първи път в страната взема участие в богослужението на 26 октомври 1901 г. при освещаването на новопостроената катедрала "Св. вмчк Димитрий".
Неговият принос към българското музикално образование, съхраняване и популяризиране на фолклорното богатство е оценен още приживе. Отбелязването на 40-годишната му педагогическа и обществена дейност на 5-6 май 1924 г. е грандиозно тържество, незапомнено във Видин. Награден е с орден "Св. Александър" - IV степен. Този орден е бил трети по старшинство в царска България и с него са награждавани военни и граждански лица "за държавни заслуги, за храброст и в знак на лично благоволение" от страна на монарха. На същото тържество той е награден и от Министерството на народното просвещение с парична награда от 3000 лева. Най-впечатляваща обаче е наградата на Видинската община - парцел общинска земя, на който той си построява къща по-късно. Многобройни поздравления получава и от граждани и организации, а видинските търговци му подаряват и 4000 лева.
За смесения видински хор и за началото на реформата в богослужението в България разказва самият Руси Коджаманов в своите "Биографически бележки".
Жени да пеят в черква!
На 14 септември 1894 г. пристигнахме във Видин.
...Във Видин се залових за работа. Основах хор от учениците си плюс един смесен хор от граждани и гражданки. Съвместно с ученическия хор давахме концерти през годината обикновено два-три пъти.
Смесеният хор, който нарекохме Любителски, всяка година през септември събирах и цяла година работех с него. В хора взимаха участие най-видни граждани и гражданки: учители от гимназията, офицери, чиновници, основни учителки и др. (имам няколко фотографии, от коитможе да се види тая пъстрота). Всяка година да се събира този хор от мене стана като традиция. С ученическия хор пеехме и на молебени, панихиди и венчавки. В черква не пеехме, понеже видинци си правеха нова черква, а във вехтата съвсем нямаше място.
В 1901 г. на 26 октомври стар стил, видинци свършиха новата си черква и за мене се създаде ново поле за работа. Научих литургията и с двата хора - ученическия и смесения любителски. Нещо по-грандиозно бе смесеният хор, в който взимаха участие хубави, гладки женски гласове, добри баси и тенори, което между учениците по-рядко се среща.
Отворихме новата черква на 26 октомври 1901 г. и след туй хорът почна редовно със своето внушително число да пее в черква. От този ден го нарекохме "Черковен хор", та такова име носи и до днес.
Работата се касаеше уж да се отвори само черквата, а ние продължихме със смесения състав на хора да пеем в черква. Почнаха се интригите от свещениците, че в черква жени не бивало да пеят и др. Уве-рявам ги аз с думите на светото писание "Всякое дихание да хвалит господа", но потайно свещениците все продължават да си интригуват и тази интрига се занесе и между по-простичкото съсловие. Във Видин се образуваха два лагера - простото съсловие против пеенето на жени в черква, а по-видните и по-интелигентните граждани се възхищаваха от пеенето на смесения хор. Тук му е мястото да отбележа, че в България първият хор, който почна да пее със смесен състав в черква - мъже и жени, е видинският под мое диригентство.
Семейството на композитора Руси Коджаманов. Прави от ляво надясно – Богомир, Звезда, Любен и Тихомир Коджаманови, седнали – Надка (съпруга на Богомир), София и Руси Коджаманови, Катя (съпруга на Тихомир), седнал на земята – Стойчо Коджаманов. 1920 г.
В други градове владиците и духовенството и дума не даваха да се спомене за смесен хор в черква. Видинският митрополит Кирил, инак прост человек, като виждаше, че хорът се състои от цвета на Видин и че всички се възхищават от пеенето му, страх ги беше да вземе крути мерки против хора ни, ала подмолно все си беше против едно такова нововъведение - жени да пеят в черква. Почна се интригата на по-широко: отнесе се до Св. Синод. Синодът научи работата и не смееше наведнъж да ни забрани, понеже с нас бе цялата интелигенция. Писаха ни чрез Митрополията да слезем долу до аналоя и там да пее хорът. С това се целеше:
Синодът пък и митрополията си мислеха, че те, певците, като слязат долу ще се докачат, ще ги бъде срам между богомолците да пеят, та по този начин да се разтури черковният хор и тъй ще се отърват от нас. Ала и ние излязохме малко хитри: предложихме на черковното настоятелство да ни направи една ограда до самия аналой, която ограда да бъде малко по-височка, та хем да стои красиво, хем да не се блъскаме при богомолците. Настоятелството на черквата се отказа да направи това, че трябвало да се харчат пари. А ние туй търсехме -най-после останахме да пеем пак горе на определеното за хор място. Анонимните писма и интриги си продължаваха все до Синода. Веднъж двама видински граждани Хаджи Иван Хадживълчев и Младен Иванов, кмета на града, се явиха при Синода и заявиха на дяда Симеона Преславски - председател на Синода, да оставят на мира хора на видинци и че ако хорът бъде изгонен от черква, гражданите ще си направят една барака на пазара и там ще се черкуват, но хорът си не дават. Дядо Симеон извадил от чекмеджето на масата си един сноп от анонимни писма и вестници, които са писали против хора и ги съдрал пред тях, като ги уверил, че вече няма да безпокоят хора. И наистина вече не ни безпокояха от Синода. Хорът получи вече граждански права. Разчу се това и в други градове и се основаха смесени хорове. Туй право се извоюва от нашия черковен хор, сега из цяла България е нещо обикновено в черква да видите смесен хор. 

Руси Коджаманов е роден през 1866 г. в с. Вардун, Търговищко. Завършил е педагогическото училище в гр. Шумен, след което е работил като учител по пеене във Видин (1884-1886 г.), Русе (1887-1891 г.), Габрово (1891-1894 г.) и пак във Видин (1894-1926 г.), където живее до края на живота си - 1933 г. Създава и ръководи ученически хорове в Габрово и Видин. Събира и записва народни песни от Русенско, Шуменско, Търговищко, Омуртагско, Габровско, Видинско и Западна България, които публикува в различни издания. Композира песни и църковна музика, хармонизира народни песни за смесен хор, които придобиват популярност в страната.
Диригентът Руси Коджаманаов (в средата с цигулката) сред основания от него смесен хор
Диригентът Руси Коджаманаов (в средата с цигулката) сред основания от него смесен хор. Сред хористите са Найчо Цанов (известен политик от първите десетилетия на 20век) Н.Недев(директор на гимназията във Видин), д-р Димитър Рашев ( учител, завареник на Христо Ботев), Киселов (директор на Народната банка), офицери от Трети пехотен Бдински полк, учители и учителки от видинските училища, домакини и др., град Видин 1899г.
По материали на Светла Аврамова, главен уредник в РИМ - Търговище
в.Видин брой 31 28 април 2011г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин