ЧОВЕКЪТ УМИРА, ДЕЛАТА МУ ОСТАВАТ -АРХ. КОСТА НИКОЛОВ
Ако човек направи една разходка по улиците и площадите на Видин, ще види много барелефи, паметници, табели и писмени знаци за хора, които са живели или работили в града на завоя. За много от тях, смело може да се каже, че нямат абсолютно никакъв принос - духовен или материален за повдигане благосъстоянието на Видин. За сметка на това пък, има толкова много заслужили видинчани, които никой не помни. Сътвореното от тях обаче, още дълго време ще бъде истинския им паметник.
Един от тези „забравени" граждани е арх. Коста Николов. Той е роден във Видин и през 1908 г. завършва с пълен отличен Видинската мъжка гимназия. Поради липса на средства да продължи образованието си, видинският благодетел Петър Стоянов му осигурява стипендия, за да следва архитектура в Мюнхен. Една година преди да завърши висшето си образование, избухва Балканската война и големият родолюбец заминава на фронта, за да брани интересите на Родината си. След приключването на войната отново заминава за Мюнхен, за да се дипломира като пълен отличник на университета по архитектура.
Завръщайки се в родината, младият специалист е привлечен на работа в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Но, започва Първата световна война и арх. Коста Николов е на първия рубеж, като взводен командир в кръвопролитните битки на пехотата! Без да се жали и без управляващите да го жалят, че животът на един голям специалист може всеки миг да бъде отнесен в небитието ... А България не е имала тогава много специалисти - архитекти. Оцелява във войната и отново се връща на работата си в Министерството.
Големите възможности на свободната му професия се реализират чрез създаването на архитектурно бюро с един от най-известните български архитекти тогава, роденият в с. Ново село, Видинско, арх. Илия Попов. Резултатите не закъсняват.
... Плод на първите десет години самостоятелна работа на арх. Коста Николов са съхраняваните във Видинския архив оригинали и копия на проектите на храм „Св. Николай", мавзолея на Екзарх Антим I, къщата на митрополит Неофит (на ул. „Н. Цанов"), къщата на д-р Минков - днес дирекция на Историческия музей, внушителната двуетажна къща на Ел. К. Д. Попова (разрушена при изграждането на к-с „Съединение"), читалище „Цвят" и много други.
(Държавен архив - Видин, Кръстева Св., „Гражданите на Видин", 1993 г, стр. 40). Проектираното и построеното от арх. Коста Николов и до днес е образец за изящество, красота и здравина. Има на какво да се поучат от него днешните архитекти и строители. Той лично е инспектирал закупуването на материалите, които са влагат в строителството, като не е допускал влагането на недоброкачествени материали (защото са по-евтини - б.а.) и лично е участвал в комисиите за приемането на всеки завършен етап от строежа. Затова и днес сградите, които е проектирал, са като построени „вчера"!
Голямата привързаност и обич на арх. Коста Николов към Видин, се вижда и от неговия жест при проектирането и изграждането на масивната сграда на читалище „Цвят". Законният хонорар, който му се полагал за тази голяма сграда, възлизал на 5 % от нейната сметна стойност. Той обаче се отказал от пълния размер в полза на читалището и искал да му заплатят само 3 %. В случая става дума за десетки хиляди лева, които той е дарил за общото благо. И при строежа на читалището арх. Коста Николов е контролирал и приемал всеки завършен цикъл от сградата. И днес, читалището е една от най-красивите сгради на централния видински площад.
Арх. Николов се включвал активно и в обществената дейност, я... През 1927 г. е активен учредител на Дружеството на българските архитекти, а от 1936 г. до 1943 г. и неаов председател" (Държавен архив - Видин, Кръстева Св., „Гражданите на Видин", 1993 г, стр. 40).
Арх. Коста Николов умира на 14 ноември 1961 ги е напълно забравен в родния си град. Но, сътвореното от него достатъчно добре говори за силата на съзидателната му дейност.
Дружеството на архитектите във Видин и институциите, които се помещават в сградите, построени от арх. Коста Николов, само ще спечелят, ако поставят на всяка сграда по една паметна табела, напомняща, че Видин освен „революционери и идеолози" е дал и много личности на духа и съзиданието...
от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов
| < Предишна | Следваща > |
|---|