Изпрати стари снимки от Видин и областта

Илия Цанов (1835-1901)

История - Граждани

Семейството на Илия Цанов с брат му Найчо, Видин, 1890Илия Цанов (1835-1901)
Потомък на Шишмановците, защитник на Ботевите четници, бележит родолюбец, висш държавен чиновник и дипломат, министър на външните работи в правителството на Петко Каравелов, брат на Найчо Цанов. Изявява се като прозорлив и държавник и дипломат от висока европейска класа.
Родолюбецът Илия Цанов
„Като пръв публичен ,защитник той показа на тези които идват след него пътя, който трябва да следват и как без страх да се борят за свобода и правда". Тези похвални думи са казани през лятото на 1876 г. от австрийския консул в Русе за защитника на ботевите четници. Кой е този достоен българин, който успява да свали от бесилото бунтовниците, откъде идва, какъв е пътят, който изминава от представител на онеправданите до техен защитник и спасител?
Това е Илия Цанов, роден във Видин на 15 юли 1835 г. Произхожда от Шишмановия род, свързан с името на последния владетел на Второто българско царство и от стария чорбаджийски род Цанови. Той е най-големият син на х. Томаки, а най-малкият е Найчо Цанов - бъдещият водач на българската радикалдемокрация. Учи във Видин, а след това заминава за Свищов, където завършва школото на Емануил Васкидович. След завръщането си в родния град се захваща с търговските дела на баща си, пътува много и опознава нови места - Темишвар, Пеща, Брашов и Виена.
Доброто образование и ези, ковите му познания по руски, френски, гръцки, персийски и турски му отварят вратата към турската администрация. Във Видин се пресичат търговските пътища на няколко нации, а в конака се говори само езикът на падишаха. Тази стъпка се оказва определяща за професионалното му развитие. Работата на Илия Цанов като посредник между официалната власт и гражданите го среща с османското законодателство и съдебна система, които той опознава добре и умело използва в защита на сънародниците си. Известен е случаят с изгонването на главния учител Георги Милетич от владиката Паисий, което става повод за народни вълнения и много видински граждани попадат в затвора. Илия Цанов се застъпва за тях и успява значително да облекчи съдбата им. През 60-те години на XIX в. той спасява от затвор книгоиздателя Хр. Г. Данов, който е заловен във Видин с революционна литература.
През 1869 г. кариерата на Илия Цанов на турска служба е белязана с ново, по-високо назначение - муавин (помощник мютесариф)в София. Следва постът на председател на Софийския търговски съд и ръководствотна Исляххането (занаятчийско училище-интернат). През 70-те години видинлията, към когото вече всички се обръщат с уважителното „Илия ефенди", се изявява като мъдър и вещ администратор и юрист-практик. През този период от живота си той води оживена кореспонденция с изтъкнати дейци на църковно-националното движение. Във Видинския архив се пази интересен документ, който свидетелства за близостта между Илия Цанов и видинския митрополит Антим, бъдещия български екзарх. Това е едно писмо от 1868 г., в което авторът изразява признанието си за високите качества на Антим, като в същото време го предупреждава за трудностите, които го очакват като главна Видинската епархия. В писмата на Илия Цанов, съхранени в Български исторически архив на Народна библиотека „Кирил и Методий", ще намерим интересни сведения за настроенията и проблемите в Софийската епархия. В атмосферата на всенародно опиянени след създаването на Българската екзархия той предупреждава: „да избягваме от дела, които калят народното име", „по-мъчно се пази, отколкото добива", призовава сънародниците си да бъдат великодуш ни към гръцките духовници.
Този разумен и мъдър подход се проявява и на процеса срещу Ботевите четници през 1876 г. Защитата му е изградена на тезата, че подсъдимите са защитавали своите човешки права и че тяхната борба е неотделима от борбата за европейско развитие на Турция. „А борбата за свобода не е престъпление, защото за свободата, за нея, за своето и на народа си благо, всеки човек трябва да се бори с всички сили" четем в защитната реч на Илия Цанов, публикувана в списание „Български преглед" в края на XIX в. Успехът му на процеса, чийто материален израз е животът на осемнадесет млади мъже, затвърждава репутацията му на вещ и уважаван правист.
След Освобождението откриваме присъствието на Илия Цанов във всички значими събития, полагащи основите на българската държава. На 23 декември 1877 г. на площада Коручешме генерал Гурко обявява назначението на княз Оболенски за военен комендант на София и на Илия Цанов - за негов заместник. Той е председател на Видинския губернски съд и на Софийския окръжен съд, народен представител -Учредителното събрание, окръжен управител на Русе, дипломатически представител - Цариград, министър на външните работи и вероизповеданията в правителството на Петко Каравелов. Като външен министър през 1885 г. изиграва важна роля в изработването на Топханенския акт, с който се признава съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 24 март (5 април) 1886 г. в Цариград споразумението е подписано от послани ците на Великите сили, Великия везир Кямил паша и Илия Цанов. За неговия такт, дипломатичност и находчивост при родължителните и нелеки преговори свидетелства Симеон Радев в „Строители на съвременна България". Той настоява за оттеглянето на сърбите от Видинско и за оставането на български войски в Пирот като гаранция за дължимото военно обезщетение. Негови са думите: „За Видин - окръга му и чисто българските места в Македония България е готова да жертва и последния гражданин и сантим." Заслуга на Илия Цанов е включването на Бургас и околията му в българската държава, както и отпадането на правото на султана да изпраща свои войски в страната при размирици.
Независимо от фамилната традиция, очертана от няколко поколения чорбаджии, Илия Цанов през целия си живот не постига финансова стабилност. Годините, прекарани на държавна служба, осигуряват препитанието на семейството му, но политическите страсти и борби по онова време често го оставят без работа и той се връща към адвокатската професия. Не го отминават и политическите репресии - той е арестуван и заедно с Петко Каравелов е хвърлен затвора, делото му е обругано, а заслугите му за България - отречени Той завършва живота си на 14 (27) март 1901 г.
Днес, 110 години след неговата смърт можем да оценим по достойнство неговата личност на държавник, политик - дипломат от първото поколение, положило основите на българската държавност, юрист, родолюбец и хуманист с истински професионални и човешки качества.
Мария Новакова, „Териториален архив " - Видин  в.Видин брой 23 2011г. 28-30 март ВИЖ ОЩЕ

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин