Христо Петров Ликов - Тайнственият МЪРЦ

История - Граждани

Понеделник, 28 Май 2012 22:37

Написано от ivailo

За него, покойният вече Генади Вълчев 6 книгата си „Видни власи от Видинския край", пише:

Христо П. Ликов е роден на 3 май 1878 г. в с. Делейна, Видинско, в семейството на Стояна и Петър Ликови.

По време на Балканската война, на Чаталджанската позиция, пред погледите на слисаните турци, той гордо развява полковото знаме, за което впоследствие е награден с орден за храброст и е произведен в чин подофицер.

Още по-величествен е неговият подвиг през Първата световна война, когато след пробива при Добро поле, командирът на 51-ви пехотен полк му възлага да изнесе знамето на полка от обкръжението и да го предаде на военното командване във Видин. Христо Ликов, известен повече с прякора си Мърц, навива знамето около кръста си и с неимоверни усилия, преодолявайки множество смъртоносни препятствия, успява геройски да изпълни и тази задача.

Според някои сведения, именно поради това, образът му е увековечен от арх. Георги Стойков в паметника на геройски загиналите „Бдинци" в центъра на гр. Видин, представен в скулпурната композиция като подофицера носещ знамето. Героят умира на 65-го-дишна възраст в гр. Видин, където е и погребан. Оставя двама сина Спас и Марин, като последният през 1949 г. емигрира в Канада, но неговият внук се връща да живее във Видин.

Дотук, като че ли всичко е ясно. Да, но я се опитайте да откриете следите на този внук или на неговите наследници. Поне за мен, след 6 месечно разследване, това се оказа мисия невъзможна. На ул. „Майор Узунов" № 10, където е била къщата им, вече е гола поляна и съседите нищо не си спомнят. Още по-мистериозно е положението в с. Делейна, където никой, дори двама живи столетници, не могат да посочат каквато и да е родствена връзка с когото и да е от селото.

На нас, потомците му от село, много ни се иска да разберем от коя фамилия е този герой, защото мислим, че той е истински пример за гордост и подражание.

Оказва се, че търсенето на „корените" ни съвсем не е лесна работа, затова ще си позволя да помоля пишещите братя да не жалят мастилото, а да пишат, защото само написаното остава, докато казаното се забравя.

Здравко ДАМЯНОВ - с. Делейна

P.S. Умоляваме читателите, ноито могат да предоставят информация по случая, да се обадят в редакцията на вестника, за което предварително им благодарим.

вестник ВИДИН брой 23 29-31 март 2010

Tags: