Един от първите белоградчишки учители - поп Йоаники и килийното училище в Рабиша

Към 1790 г. той е пристигнал в Белоградчик от Неготин. Бил е учител и в близкото село Рабиша, където при черквата е построено училище. В началото на 30-те години на 19-и век селските първенци измолват от турските власти разрешение за разширяване на черквата „Св. Илия” и строеж на самостоятелна пристройка за просветни нужди в двора й. През 1833-1834 г. сградата е построена, а от следващата 1835 г. килийното училище е официално открито. От тази година датира и просветното дело в с. Рабиша. По време на Белоградчишкото въстание от 1850 г. има спомени за запалване на килийното училище, което по-късно е било възстановено.

Сградата на килийното училище е двуетажна. Целият долен етаж е една стая с неподвижни нари и служи за спане на учениците. Горният етаж има една голяма северозападна стая, която е предназначена за занималня и една североизточна малка стая за даскала, а вратите на двете стаи водят към малко коридорче, чийто изход е обширен чардак. Архитектурният стил на килийното училище е в неразривна връзка с българската възрожденска къща.

Задачите на това училище са били да привлича и обучава по-будните деца от близките околии – Белоградчишка, Кулска, Видинска и Ломска. Първоначално децата са били ограмотявани от попа на селото, но впоследствие са пристигнали образовани учители. Един от тях по това време е Сава Николов, който възпитава учениците 10 години, през особено важния за българския народ възрожденски период от 1860 до 1870 година. Учениците са били подготвяни на църковно-славянско четмо и писмо, изучавали са катехизис, часослов и псалтирче. Писали са с остри клечици на пресят пясък в малки сандъчета. Бил е застъпен взаимоучителният метод, който по-късно преминава в класно-образователна система.

Постепенно килийното училище в с. Рабиша придобива обществен характер. По своя вид то представлява една преходна форма от религиозното към светското образование.

В това училище са получили образование деца, които по-късно стават известни за района хора. Така например Цоло Тодоров от с. Толовица – възпитаник на килийното училище, е главен организатор на Белоградчишкото въстание от 1850 година. Рангел Костов също се учил в училището и после е бил учител там. От него са останали и до днес поучителни слова, които са написани по стените: „Учете деца на млади години, та като остареете да не съжалявате".

Килийното училище е добре запазено и днес, но крадци не пожалиха камбаната на черквата. През 2010 г. бе купена със средства на общината нова камбана. Освещаването на камбаната извърши Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий, викарий на Видинския митрополит. Пред храма и пред килийното училище епископ Сионий в съслужение с йеромонах Самуил и протойерей Рафаил (Белоградчишка духовна околия) извърши водоосвещение и благослови новата духовна придобивка на село Рабиша. След като новата камбана бе осветена, тя бе поставена на чардака на килийното училище и ударена за първи път от отец Самуил.