Димитър Мишев - Бележит родолюбец, учен, публицист и книжовник

Димитър Мишев - Бележит родолюбец, учен, публицист и книжовник
Роден на 5 декември 1856 г. във Видин, той осиротява без майка твърде рано и расте под грижите на баща си Мишо Папуджията. Въпреки материалните затруднения, бащата праща будното момче в тогавашното килийно училище, където малкият Димитър се изявява с любознателност и изключителни добродетели, както свидетелстват в спомените си неговите съученици Михалаки Георгиев, Найчо Цанов и Тома Лозанов. Неговите качества привличат вниманието на големия български патриот и благодетел митрополит Антим, който го отвежда със себе си в Цариград, а после го изпраща на свои разноски да учи в прочутата Априловска гимназия в Габрово. Едва 20-годишен през бунтовната 1876 г, Димитър Мишев завършва с отличен успех гимназията и става главен учител в Орхание (Ботевград). Освободителната Руско-турска война и боевете край Плевен му налагат да се премести в София, където останал до пристигането на руските войски, благодарение на застъпничеството на друг бележит видинлия - Илия Цанов (брат на Найчо). Упоритото изучаване на чужди езици (френски, английски, румънски, сръбски и руски) му помага да постъпи на работа като преводач на софийския окръжен началник. Покрусен от решенията на Берлинския конгрес и рухването на надеждата за Санстефанска България, той написва прочувственото стихотворение "Македония", отпечатано във вестник "България". "Това стихотворение се носело и преписвало, декламирало и пеело, а военните музики го свирели навсякъде при най-тържествени случаи...".

Сбъдва се и съкровеното му желание да се прибере в родния град, за да отдаде силите и способностите си на своите съграждани. През 1880 г. е назначен във Видинското класно училище, където започва да преподава български език. Пристигането на Димитър Мишев във Видин се почувствало веднага. Натрупал вече много знания и житейски опит, вдъхновен от човеколюбивите идеи на френската революция и българското възраждане, той успява да обедини около себе си родолюбивата видинска интелигенция и да стане радетел на всички политикообществени и културни прояви във Видин. Заедно с Димитър Мишев, в този демократичен кръжок намират своя естествена среда либерално настроените родолюбци Найчо Цанов, Михалаки Георгиев, Александър Цанов, Димитър Балев, Никола Неделков, Желю Димитров, Александър Филипов, д-р Петър Ораховац, Никола Пашич и др., заслужили духовната и материална подкрепа на Екзарх Антим Първи.

Осъзнавайки повелите на времето, тази демократична гражданска общност насочва своята интелектуална енергия за културно-просветното, политическо и стопанско пробуждане на Видинския край. Започва издаването на първия видински следосвобожденски вестник "Свобода", редактиран от Димитър Мишев в тясно сътрудничество с Найчо Цанов, Ал. Филипов и най-известните представители на младата видинска интелигенция. "Вестникът се очаквал с нетърпение и разграбвал от ръцете на продавачите и пощата...". и станал трибуна на всички, които ратуват за защита на конституцията, народовластието, гражданските и човешките права. Отначало в. "Свобода"се печатал на примитивната преса на хърватина Коста Адамович, а от края на 1883 г. - на собствена печатарска машина, закупена от чужбина със средства на редакционния комитет. Осигуряването на тази първа модерна печатница е важен момент за културно-просветния възход на Видинския край.

По времето на издаването на вестник "Свобода" (всичко 32 броя) Димитър Мишев работил при крайно трудни условия и непрестанни конфликти с властващия консерватизъм.

"И вместо да използва съблазнителните перспективи, които се откривали пред него на държавната трапеза и можели да му осигурят охолен живот и спокойствие, той предпочита неравния, трънлив път в защита на правдата и свободата на своя народ. Затова всички виждали благородните му качества и желаели да се влеят в редовете на неговия идеен кръжок". Той служел честно и безкористно на хората от своя роден край с увереността, че само истината и нравствената чистота ще оформят облика на истинския граждански вестник, което осмисляло усилията му на журналист и общественик.

Вестник "Свобода" става образец за останалите провинциални вестници. В него сътрудничел и сръбският емигрант Никола Пашич, един от водачите на Зайчарската буна, който бил приет радушно във Видин и допринесъл за популяризирането на либералните ценности сред местната демократична общественост.

Вестникът се четял публично и коментирал от всички. Често в редакцията идвали хора от селата, за да канят редакторите на сказки позлободневни теми. Тези непринудени срещи помагали на Димитър Мишев и съратниците му да разбират по-добре хорските неволи и тежнения, да откликват на конкретните им вълнения и да бъдат полезни. Така Димитър Мишев и Найчо Цанов стават най-популярните личности във Видинския край и през 1884 г. били избрани за народни представители.

В София, където се решават съдбините на България, кипи бурен политически и обществен живот. С присъщата си енергия и непримиримост Димитър Мишев разгръща забележителна по своите мащаби дейност в защита на интересите на своите избиратели. Издава вестник "Търновска конституция", където продължава енергичната си борба против бюрократизма, насилията и своеволията на властниците, ратува за духовната свобода и просвещението на своя народ.

Макар и сравнително млад - едва тридесетгодишен - Димитър Мишев впечатлява с аналитичните си изказвания по конкретни законопроекти на Народното събрание, при което поведението му към опонентите е винаги коректно, а изразите премерени, точни и изискани, което контрастирало ярко на фона на всеобщите заядици, взаимни обиди, унизителни партийни противоборства, псувни и побоища.

След свалянето на Батенберг и разтурването на Народното събрание в. "Търновска конституция" бил спрян, а в условията на Стамболовисткия режим за свободо-мислещи личности като Димитър Мишев нямало място. Останал без работа, той не унива и скоро е приет за учител в софийското еврейско училище. Същевременно се заема, заедно със Ст. Костов, да подготви няколко учебника по български език и голяма двутомна христоматия, издадени от Хр. Г. Данов в Пловдив.

Увлечен от бурния политически живот през онези години, Димитър Мишев съзнава, че се отклонява от своето призвание и наклонности да служи на науката, просвещението и обществото. Още по времето, когато редактира в. "Търновска конституция" той започва да издава списание "Свети Климент", което скоро става естествен притегателен център на научните среди в столицата. Неговата всестранна обществена и научна дейност го откроява като бележита и уважавана личност. Признанието не закъснява и на 6 август 1884 г. Димитър Мишев е избран за редовен член на Българската академия на науките.

През 1894 г. той е назначен за учител в Екзархийското училище в Цариград, а само след няколко месеца става секретар на Българската екзархия, където работи до Балканската война през 1912 г. В Цариград Димитър Мишев се отдава с цялата си енергия в служба на своето отечество и в помощ на поробените българи от Тракия и Македония. Там той издава "Църковен вестник", проучва и систематизира огромен по обем изследователски материал за училищата и църквите в Македония, което му позволява категорично да обоснове българския етнически състав и самосъзнание на населението в този край и да напише на френски език своя капитален труд "Македония и нейното християнско население". Издадена в Париж през 1905 г., скоро тя е преведена и на английски, с което привлича вниманието на учени, държавници, политици, журналисти и социолози от Европа и Америка, защото разкрива ужасни и срамни за културата на човечеството страници от трагичната съдба на един злощастен народ.

Завърнал се по време на Балканската война в София, Димитър Мишев остава верен на своя свободолюбив дух и през 1913 г. започва да издава списание "Свободно мнение", около което се групират видни наши учени и общественици. От първата книжка до забраната на списанието през 1919 г. Димитър Мишев и неговите съмишленици решително порицават монархизма и личния режим, като отстояват непреклонно идеала за истинско народовластие и създаване на демократична балканска федеративна република. В списването на "Свободно мнение" участват над 40 наши и чужди професори, писатели и публицисти, сред които срещаме имената на проф. Иван Шишманов, проф. Арнаудов, проф. Мутафов, Стоян Чилингиров, Иван Вазов, Яворов, проф. Златарски, Алфред Йенсен и много други.

Злокобните дни, които настъпват в България след злополучния изход на Първата световна война, изправят народа ни пред нови тежки изпитания. Повалена и оскърбена България е изолирана от света и предоставена безжалостно на злобата и омразата на своите алчни съседи. Подготвя се зловещият Ньойски договор, най-страшното наказание за българския народ, дръзнал да се намеси в световните дела, за да освободи своите поробени братя от Македония и Тракия. В този момент на всеобща психоза, която парализира човешката съвест, надеждите за спасение са отправени към един застаряващ над шейсетгодишен мъж, вглъбен в скръбта по двамата си сина, загинали на фронта. Този голям българин е видинчанинът Димитър Мишев - синоним на добродетелите на своя народ и всепризнат авторитет в борбата за защита на гражданските свободи и общочовешките права. Единствено той е могъл да ангажира световното обществено мнение и да гарантира истинността на българския национален идеал, поради което през 1919 г. е изпратен в Лозана, Швейцария, където създава особена културна мисия, призвана да се противопоставя на злостната кампания срещу България. В Женева и Лозана Димитър Мишев написва и издава стотици книги, брошури и писма, в които аргументирано се оборват несправедливите обвинения и хули на сърби, гърци и румънци срещу отечеството.

Той вече е публикувал своя капитален труд "България в миналото" (Страници от културната история на България), преведен веднага на английски и спечелил за българската кауза множество световноизвестни политици и общественици като Анатол Франс, Барбюс, Жорж Дюамел и много други.

До последния миг от живота си (27 януари 1932 г.) световноизвестният историк, публицист, общественик, книжовник, академик, председател и член на десетки организации и дружества в страната и чужбина, издавал сам повече от 17 вестника и списания, сътрудник в още толкова, написал над 50 книги и 1500 статии и монографии, изнасял хиляди сказки и научни съобщения, Димитър Мишев Димитров, родом от Видин, неизменно и непримиримо следва своя граждански и човешки дълг - умира, като председателства събранието на Лигата за защита на човешките права.

...В желанието си да обедини видинската интелигенция в служба на хората, д-р Бърни Бончев и други уважавани граждани създават "Комитет за културно повдигане на Видинския край". За негов почетен председател единодушно избират "най-заслужилия гражданин на Видин Димитър Мишев"...

В края на земния си път д-р Бончев пише книга (неиздадена до днес) за Димитър Мишев, комуто посвещава към 250 гъсто изписани машинописни страници. Този вдъхновен разказ за изключителните заслуги на Димитър Мишев към Видин и България завършва с искрен човешки вопъл и въпроси, които звучат тъжно и укорно до днес:

"Какво даде Димитър Мишев ние знаем, но какво даде нашият град за овековечаване на неговата памет? Нима ние му се отплатихме? Спокойна ли е нашата съвест?..". (ВИДИН)