История - Граждани

Асен Христов Йорданов е роден на 2 септември 1896 г. във Видин. Той е едно от петте деца на д-р Христо Йорданов, защитил доктората си в Рощок, после специализирал в Аахенската политехника по текстилно производство, както и в Италия. Владеел немски, френски, италиански и руски език. Ерудирана, всестранно развита личност, Христо Йорданов се занимавал със стопанска, техническа и обществено-политическа дейност. Той е и един от основоположниците на Българското икономическо дружество, редом с Михалаки Георгиев, Димитър Хранов, Стоян Брънчев, д-р Иван Златаров, Петко Дичев и други известни личности - радетели за икономическото възмогване на видинския край. Д-р Христо Йорданов е живял и работил във Видин по покана на д-р Иван Златаров, председател на Видинския окръжен съвет и допринесъл за усъвършенстването на производството въз фабриките на Ванко Джонов, Тома Лозанов и мелницата на братя Торосян. Тогава е избран за член на Научния комитет при Българското икономическо дружество в София. Трябва да бъде считан и като основател на копринарството в България, както и инициатор за производството на бикфордов фитил във фабриките на Ванко Джонов. Превеждал е много трудове, написал е свои научни трудове, участвал е с реферати, както и в дебатите (препирните, както са ги наричали тогава) на българското икономическо дружество. Това говори за една генетична наследственост на Асен Йорданов, това са моралните, интелектуалните и финансовите възможности на елегантно интелигентния си предприемчив баща, неговото всесветско познание, практическа предприемчивост и перспективност на делата, острия ум, тънкото наблюдение и похвалното родолюбие. Бащата участвува като доброволец в Сръбско-българската война и е награден с медал. Синът е доброволец в Балканската война и също е награден с медал.

Кой е Асен Йорданов?

За него има написани много страници от Радул Милков, Цветан Цаков и още именити военни историци, Нека цитираме, че в енциклопедичния сборник "Кой какъв е в Америка" името на Асен Йорданов е вписано два пъти - през 1941 и през 1955 г. И да поясним че тази енциклопедия не скрива българския произход на Асен Йорданов. Трябва да отбележим, че в този сборник се публикуват имената на тези, които са дали нещо ново на човечеството. Това говори, че Асен Йорданов, роден в България, във Видин, е дал нещо много на света.

Насочвам вниманието на онези любознателни читатели да потърсят сп. "Отечество", бр. 23 от 1979 г., с. 26-28, както и книгата "Балканските орли" на Цветко Цаков и там ще намерят почти всичко, свързано с живота на Асен Йорданов.

В поредица от материали, публикувани в печата и архивните документи на Военноисторическия музей, е посочено, че Асен Йорданов ще бъде една добра сила в авиаторството. Той е сполучил да въведе едно изобретение в аеропланите, щото последните да могат самостоятелно да се издигат във въздуха без непосредствената помощ от хора. Авиаторът се качва в аероплана, туря в действие мотора и след като всичко е в изправност, самостоятелно се задвижва по земята, набира скорост и полетява във въздуха. Откритието е от голямо значение за военните и те трябва да подкрепят и окажат съдействие на младия изобретател. Така пише в. "Дневник", 13 юли 1912 г.

Следват години на оживена конструкторска дейност, редуват се успехи и пълни провали, но това не отчайва Асен Йорданов. Но това струва и много пари за пътувания във Франция, закупуване на самолетни части. Стига се до разорение и на семейния бюджет на баща му. Едва през 1915 г. конструираният и сглобен с подръчни материали и майсторски изработени части самолет полита безотказно. "Конструкторът Йорданов беше смел пилот, познавал добре работата си, - пише Константин Попвасилев в дадената писмена справка за бойната дейност на Асен Йорданов, която е в архива на Военноисторическия музей. - Ние спокойно излитахме с него, знаехме, че самолетът е в сигурните ръце на подпоручик Йорданов, кавалер на ордени за храброст, проявена през Първата световна война".

След войната Ньойският договор е непоправима съсипия и за българската авиация. За Асен Йорданов това е трагедия. България остава без авиация. Той е принуден да стане шофьор в една мина. Но съдбата се оказва благосклонна, той научава от едно съобщение за организираната от Американския аероклуб с американски самолети въздушна регата по маршрут Ню Йорк -Япония - Китай - Индия - Багдад - Рим - Париж - Лондон - Ню Йорк.

< Предишна		Следваща >