Александър Кръстев

МУЗИКАЛНИЯТ ТИТАН АЛЕКСАНДЪР КРЪСТЕВ Песните никога не умират !

В годината 1879, когато се ражда големият композитор Димитър Попов, също във Видин, но седем месеца по-рано, на 1 февруари се ражда Александър Кръстев. Основното си образование получава в родния град. Още в отделенията, малкото момче проявява необикновени музикални дарби, но семейството е крайно бедно за да купи някакъв музикален инструмент, на който да се обучава. Тогава Окръжната постоянна комисия му осигурява стипендия и го изпраща в Силистренското педагогическо училище, където се изучавало и музика. След завършването му с пълно отличие, младият човек отдава изцяло живота си на музиката, в полза на Родината.

През учебната 1897 / 98 г. той постъпва учител по пеене във Видинското основно училище "Отец Паисий". Тук основава първия в България голям детски хор от всички основни училища, наброявал 160 хористи. На третия ден на Коледа - 27 декември 1897 г, този грамаден хор е изнесъл тържествен концерт под ръководството на Александър Кръстев. По този повод, излизащия тогава вестник "Народен лист" е дал най - ласкави отзиви за тази изключителна и първа за времето си музикална изява.

Идеята на видинския учител била подета от пловдивския му колега Димо Байчев и така постепенно цялата стана била осеяна с музикални детски „китки". Заедно с учителстващия във Видин именит наш писател Антон Страшимиров, чрез читалище "Цвят", двамата моделирали културния живот в града. Организирали представянето на пиеси, вечеринки, утра, реферати и др.

През 1899 г Александър Кръстев заминава за Хърватско, където завършва Загребската музикална академия. Там е ученик на известния проф. Иван Зайц по композиция и за две години завършва петгодишния курс, като се дипломира с право на редовен учител по музика в цялата Австро -Унгарска империя. Успоредно с музиката, слушал и лекции по философия в Заг-ребския университет. След завършването му учителства в Лом, а след това постъпва във варненската девическа гимназия, преподавайки музика. По късно става директор на местното музикално училище и диригент на големия църковен хор при Катедралата във Варна, за който написва подходяща двугласна литургия.

Заради изключителни заслуги към музикалното дело на Отечеството, Министерството на народната просвета го награждава през 1900 г.с орден "Гражданска заслуга" IV степен, орден "Св. Александър" IV ст. и"Командирски орден" III степен.

Огромно е музикалното творчество на Александър Кръстев, но ще спомена само някой, по-важни негови произведения: -марш "Обединение" - 1912 г., марш по случай бракосъчетанието Н.В. цар Борис III, четири албума за хорове, народни и хорови песни по Яворов, елегии по Хр.Ботев, битови сцени : - "Лазарки", "Коледари","Хайдути", баладата "Неразделни" по П. Славейков, изпълнена за първи път в Народния театър, Концерт за цигулка соло със съпровод пиано, "На седянка" - китка от народни песни, пиеси за духова музика, Увертюрите към "Иванко" и "Змейова сватба" и мн. други.

Богатата музикална душевност на Александър Кръстев не се ограничавала само в композиране, учителство, дирижиране и изнасяне на концерти, той ратувал за общонационална духовна култура. За тази цел, през 1903 г. е инициатор за свикване на I -вия национален музикален конгрес в София и за учредяване на Българския музикален съюз. По негово настояване се създават музикални училища в София и Варна и се открива операта в София.

Когато през 1913 г. ,след Междусъюзническата война, според "мирния договор" Златна Добруджа е изтръгната от сърцето на майката Родина, Александър Кръстев преживява това като лична трагедия. Прекарал годините от първата си младост в Добруджа, той милее и скърби за тази анексирана част от Родината, за която създава песен, изплакваща болката му. Преди точно 93 години написва чудесната мелодия на марша "О, Добруджански край", която от маршов темп, сменя ритмиката в минорно звучене в съзвучие с чувствата на автора! Тъй като не е имал текст за песента, той се свързва с известния по онова време поет - автор на патриотични песни Любомир Ботевски. Изсвирва му мелодията и го моли по нея да съчини текст за заграбената българска земя. На раздумка и чаша силно кафе в писателското кафене на гр. София, текстът е написан и песента полита, за да завладее за кратко време целия народ, споделящ болката на композитора от заграбената територия. Името на композитора става синоним за музикалната слава в България.

Първият текст на този проникващ дълбоко в душата марш е бил следният:

О, Добруджански край,

Ти наш си земен рай,

В теб златно жито зрей,

В теб вакло стадо блей.

Орлите от възбог Простора

ти широк И слънчо - мощний Феб,

Ни спомня все за теб.

Под чужди днес си крак,

Но иде ден, в който пак

Ще бъдеш кът наш ти Тъй,

както и преди.

С напредък, светлина ний

твойта бъднина ковеме веки час,

храни надежда в нас!

За първи път песента била изпълнена на благотворителен концерт от Катедралния хор на Варна в съпровод на оркестъра на Флотата . Тя била като въведение в програмата на тържеството. Залата на Прошек била препълнена, като част от местата били запазени за бежанците от Добруджа. Авторът Александър Кръстев дирижирал хора. Ефектът от изпълнението бил неописуем. Възторжени и бурни аплодисменти тресели залата. Наложило се трикратно изпълнение на песента. "Хората от Добруджа и голяма част от зрителите плакали като деца...В края на програмата публиката на крака още веднъж изслушала песента и от този момент тя става любима песен на целия град"/Рег. Биб -Видин, д-р Бончев Б., "Видинската книга " - III част, стр. 80 /.

Особено трогателно с възторг и радостни сълзи било тържеството в Добрич след освобождаването му. Катедралният хор, Флотската духова музика и Струнния състав от Варна били причакани на гарата от цялото гражданство. Възторжено ура посрещнало изпълнителите. Още на гарата, посрещачите на импровизирана сцена искали да чуят "О, Добруджански край"!

Песента гръмнала, но ...само до втория куплет. Хилядното множество заплакало от радост и умиление. Вълнението обаче, обхванало и хористите. Сълзите задавяли певците, докато най -после хористите спрели, не можейки да пеят! Окръжниятуправи-тел не довършил започнатата реч, задавен от сълзи! Признателните граждан /на Добрич обсипвали видинския композитор Александър Кръстев с цветя и венци. Множеството целувало с вълнение ръцете на митрополит Симеон, който бил начело на Варненската делегация.

Така, изведнъж, далечният Видин станал скъп и близък на добруджанци, а музиката на Александър Кръстев проникнала дълбоко в душите им...

Същата вечер се състоял тържествен концерт с участието на всички състави от Варна. Първият номер от програмата , както и последния заключителен били "О, Добруджански край ". Накрая целия организационен комитет, начело с кмета и първенците на града се качили на сцената, за да поздравят изпълнителите. Председателят на комитета,".. .с прочувствено слово поднася на Александър Кръстев разкошна диригентска палка от слонова кост с надпис : "Господину Кръстеву - дар от комитета за свободата", Добрич, 4.IX.1917 г. " /пак там, стр.82/.

Цялата страна е завладяна от тържествената песен "О, Добруджански край", а композиторът получава безброй телеграми и писма от всички краища на Родината. Проф. Ст. Брашованов казва: "...тази песен е епохална, защото рисуваше един живот, развиващ се в цяла епоха...". Вестник "Добруджански глас" бр. 342 /1917 г, след многото суперлативи завършва с думите: "Александър Кръстев, ти живя в душите през дните на черната робия, от сега ще пребъдеш в нашия нов живот". Телеграмата на добруджанската организация завършва така:".. .Добруджанският химн, възпитал поколенията в любов към Добруджа, освобождението на която бе подхранвана от божествената мелодия на Александър Кръстев". Варненският кмет Мустаков - след многото ласкави думи телеграфира: "...звуците на Вашия Добруджански марш укрепваха разколебаната българска душа...вливаше вяра и надежда за светлия утрешен ден на нашия народ и скъпата ни Родина...". Варненската студентска дружба "Христо Ботев" в писмото си до Александър Кръстев от 15.1Х.1940 г. пише: ".. .с красивите мелодии на Александър Кръстев той същи да вплете живата вяра на българския народ в неговото светло бъдеще...той не допусна нашия изстрадал народ да изпадне във вредно отчаяние"!

Ласкави отзиви за видинския композитор Александър Кръстев има и във френския "Ла Прес Мюзикъл" и в английския "Тай-мс" - те се свеждат до следната преценка за композитора Александър Кръстев : "...един човек, който не от нашето време -който е изпреварил съвременниците си с десетилетия - който като че ли не живее с хората от XX -то столетие" /пак там, стр. 90/. Това не са думи само израз на известната френска и английска любезност. В тях музикалните критици от Запад, пестеливо, но изразително, в концентриран вид, разкриват огромния потенциал на едно изключително музикално българско дарование...

За дълго време, през втората половина на XX - и век, при дехуманизираното управление на страната много от най - мелодичните и патриотични песни на България бяха забранени! Нис-кочели идеологизирани "културтрегери" бяха преценили, че песни и маршове като "О. Добруджански край", "Бдинци лъвове титани", "Велик е нашият войник", "Шуми Марица"/дългогодишният химн на страната - б.а./, "Край Босфора шум се вдига" и др. са "шовинистични" и не възпитават българина в интернационализъм и вяра в "сияйните върхове"! Авторите и творбите им бяха покрити със забрава...

Днес, което е много жалко, малко граждани на Видин знаят нещо за живота и творчеството на своя именит съгражданин, композиторът и музиковедът Александър Кръстев.