Изпрати стари снимки от Видин и областта

Видин на географската карта

История - Географска карта

Видин е забележителен български град с уникално географско положение, богата история и огромен евроинтеграционен потенциал. Не случайно го наричат северозападната порта на България. Разположен е в началото на долното течение на красивия син или тихия бял Аунав - зависи как пада светлината, когато го погледнете! Издигнат на ниска крайречна тераса, която изисква повишено внимание при високите пролетни води на величествената река, Видин сякаш е насочил своя поглед изцяло на север и запад към пределите на „старата" Европа. Но всъщност той е един от най-леснодостъпните български градове, интегриран с останалата част от страната посредством всички възможни комуникационни средства - първокласни пътища, жп линия, речен транспорт, възможност за въздушни полети от прилежащото летище и оптико-електронни канали за светкавична връзка.
Но заедно с това Видин е открит и към европейските ни съседи на север и северозапад. Край града се намира модерно фериботно пристанище, свързващо Югоизточна с Централна и Северна Европа чрез фериботната връзка с румънското пристанище Калафат, като по този начин се осигурява функционирането на Трансевропейския коридор № 4: Арезден/Нюрнберг-Прага-Виена-Братислава-Аьор-Будапеща-Арад-Букурещ-Констанца/Крайова-София-Солун-Пловдив-Хасково-Истанбул, свързващ девет държави от Централна и Югоизточна Европа с Ориента и Средния изток. През 2008 г. започна изграждането на мост през Аунава на километър 796, свързващ Видин и Калафат, което ще постави добро начало на евросъседството ни с Румъния и на нашето партньорство с останалите инвеститори в мащабния проект.
Далеч по-романтичен и не по-малко важен за глобалната ев-разийска икономика е Трансевропейски коридор №7, който също минава през (и по-точно покрай) град Видин и видинското пристанище. Това е водният път Рейн-Майн-Дунав, който пресича Европа по вода от Атлантическия океан на северозапад до Черно, Мраморно и Средиземно море на югоизток. Аа не забравяме, че цената на товарния транспорт по вода е четири пъти по-ниска в сравнение с автомобилния...
След Освобождението Видин е център на окръжие. От 1901 г. той става главен град на окръг с 3-4 околии. През 1934 г. е „понижен" в околийски град в рамките на Врачанска област, а от 1949 г. отново е окръжен център на Видински окръг. Днес Видин е център на община Видин, в която влизат 34 населени места, от които 2 града - Видин и Дунавци, и 32 села. Градът е и център на Видинска област - една от най-рядко населените в цяла България (около 40 души на квадратен километър при сред-но 70 за страната.За годините след края на втората световна
война населението на областта се е стопило наполовина. Тази тенденция говори достатъчно за трудностите пред икономиката на най-северозападните български краища, както и за самия областен център.
През 1878 г. Видин посреща руските и румънските освободители с 20 000 жители. След Освобождението голяма част от турското население се изселва, но след войните за национално обединение в града се заселват български бежанци от Западните покрайнини. Така или иначе до края на Втората световна война Видин не възстановява числеността на доосвобожденското си население. След края на войната, успоредно с ударната индустриализация на окръжния град, се наблюдава механичен прираст, утроил жители-те на Видин за период от 30 години (1946-1976) и те стават над 54 000 души. По-късно те стават и над 80 хиляди, но след краха на обществено-политическата система през есента на 1989 г. насе-мнението на града започва трайно да намалява. По данни на ГРАО през март 2008 г. Видин има над 66 000 жители, но колко ли от тях са видинчани не само по постоянно местожителство?! От най-дълбока древност на Видинския край е орисано да бъде зона на преход. Оттук първите хора и първите цивилизационни умения достигат Централна и Западна Европа. През тези земи стотици хиляди години по-късно европейската култура на Новото време достига югоизточните предели на континента по един от главните си маршрути към Източното Средиземноморие и Близкия изток. От тези бавни и мащабни движения са останали следи - понякога миниатюрни и едва забележими, друг път монументални и впечатляващи човешкото въображение. Останалото до днес от зората на човешката история не е много и не се открива лесно. Затова и толкова често се менят представите на учените за началото на човешката биологична и културна история.
Прародителят на всички съвременни човеци, животинският вид Хомо, твърде много е приличал на висшите (човекопо-добни) маймуни. Както днес приемат повечето водещи палео-антрополози, появата на новия представител на животинския свят на планетата е станала преди повече от 2 милиона години в земите на Източна Африка, на територията на днешна Кения. Изминават стотици хиляди години, преди първите „хора" да преминат през естествения коридор между Североизточна Африка и Северозападна Азия (Близкия изток), за да навлязат в европейския континент. Първото място, на което те оставят следи от трайното си заселване, се оказват предпланините на днешния Западен Балкан, недалеч от Видин. Лали преди 1,5 милиона години, откогато датират най-старите находки от първобитния човек по тези краища, условията за живот тук са били сравнително по-благоприятни, или археолозите просто са имали шанса именно по тези места да направят безценните за световната наука открития, не може да се каже.
Така или иначе една сензационна новина обиколи преди десетина години световните и българските медии - в пещерата Козарника край гара Орешец, Белоградчишко, е открит зъб от първобитен човек на около 1,5 милиона години! По-късно български и френски археолози откриха в същата пещера и парче от животинска кост, по която древните обитатели на пещерата са нанесли може първите писмени знаци в човешката история. Това вече надмина всякакви очаквания. Доскоро учените предполагаха, че първобитните хора идват от Африка в Европа едва преди около 500 хиляди години. На всичко отгоре се смяташе, че човеците са се научили да „пишат", т.е. да мислят и опредметяват своите мисли едва когато достигат в еволюцялата си стадия на „разумния човек" - Хомо сапиенс, т.е. преди
не повече от 200 000 години. Находките от Козарника обаче не само че опровергават тези предположения, но и откриват нобятни хоризонти за нови научни хипотези и теренни проучвания.
Можем само да се опитаме да си представим днешните Северозападни български земи в онова отдалечено време. Както е известно, първобитните хора се появяват в период, когато планетата ни много повече от сега прилича на райска градина. Пищна растителност, разнообразна фауна и мек тропически климат в голяма част от обитаваните от човека части на земята, в топлите води на плитки морски заливи и пълноводните реки гъмжат от всевъзможни видове риба и други дарове на морето.
След това настъпва първото голямо застудяване от глобален мащаб - първият ледников период, покрил планетата с огромни ледени шапки и „щитове". Но той не трае дълго (от геологична гледна точка, разбира се) - „само" около десетина хиляди години. След това температурата се нормализира и с малки колебания климатът се запазва задълго благоприятен за човешкото племе. Изглежда, именно тогава в днешните северозападни български Земи се появяват първите хора, заселили обширните открити тераси по десния бряг на Лунава. Постепенно те се научили да преодоляват сравнително студените зими, като се заселвали в достъпните пещери на Западния Предбалкан, а през по-топлите части на годината се спускат към Дунава, където създават свои временни жилища и селища, от които почти нищо не е останало, освен случайни находки на примитивни оръдия на труда.
След още стотици хиляди години настъпва последният (засега) ледников период на земята, но първобитните хора са вече достатъчно опитни и „разумни", за да се справят със суровите условия на живот. Пещерите отново стават техни домове, а кожите на дивите животни и топлината на незагасващите огнища са сигурна гаранция за оцеляване. Ловът продължава да е основно средство за доставяне на храна, а приготвянето й на огън прави храненето по-ефикасно от медицинска гледна точка. След края на ледниковата епоха настъпва затопляне, а по-благоприятните условия за живот стимулират материалните аспекти на културното развитие на хората. Започва така наречената от археолозите новокаменна (неолитна) епоха. Оръдията на труда отново са предимно от камък (с дръжки от дърво и здрави животински кости), но много по-съвършени отколкото в далечното минало, когато първите обитатели на Козарника надраскват своите сензационни чертички по парчета от животинска кост. Освен огъня хората вече умеят да строят лодки и салове, да изработват лъкове, стрели и копия. С тяхна помощ ловът и ри-боловът стават много по-ефективни.
Нарастващият брой на населението води до появата на много повече трайни поселения, следите от които са се запазили до днес. Учените са установили, че първобитните хора по онова време обитават вече и други пещери във Видинския край: Лепина печ край Белоградчик, Попова печ край с. Върбово, Пеещата пещера до с. Каленик, както и прочутата с първобитните си рисунки Рабишка пещера, известна повече като Магурата.
от книгата "Видин Кратък исторически очерк"

Величието на родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея

Описание на Бдинското княжество
1308 година
България е една империя сама по себе си голяма. А столицата на тази империя е Бдин, един голям град. Императорите на същата тази империя се наричат Шишман. Земята е много широка, просторна и хубава, напоява се от десет плавателни реки; обсеяна е с живописни гори и дъбрави, изобилства от хляб, месо и риба, сребро и злато, и много стоки, предимно восък и коприна. Впрочем в нея има много сребърни рудници и всички реки влачат пясък, смесен със злато, от където по заповед на императора се взема и обработва златото. По средата на империята минава река Дунав, която така нараства от множеството вливащи се в нея води, че на някои места обхваща ширина пространство от 14 левги ...

„Помнете, че сте синове и дъщери на великия старопрестолен Видин и неговия край"
Георги Добринович
Многото селища, възникнали по двата бряга на реката, са давали своя принос за развитието и укрепването на Европейската цивилизация и сътрудничество.
Днешният град Видин е разположен на 791-ия километър от делтата на Дунав.
Първите сведения за възникването на селище, разположено на големия завой на реката, датират от I век преди Христа. Тогава келтите построяват крепостен стан с името Донония, означаващо високо и укрепено място.
В началото на 98-117 г. император Траян спира корабите си недалеч от днешното село Арчар и там, върху развалините на старо мизийско селище, основава античния град Рациария. Градът става основна база на римските легиони. От Рациария римляните започват строеж на път по течението на река Арчар. Близо до днешното село Кладоруб разклоняват пътя в две посоки: едната през Кадъбоазкия проход, покрай Белоградчик-за Ниш, Скопие и Адриатическо море, а другата през Кастра Мартис /днешния град Кула-б.а./ към Братнишкия проход.
Много скоро след изграждането на Рациария римските пълко-водци забелязват стратегическото разположение на останките от келтска Донония. Тогава на високото място, при големия завой на река Дунав, изграждат нова крепост, която наричат Бонония / „Хубава крепост" - б.а./. От начало тя се използва като малка станция на крайдунавския път и временна база на римските конни ес-кадрони. Постепенно се разраства, превръщайки се в една от основните военни крепости на десния бряг на река Дунав.
През III век след Христа, при управлението на император Юстиниан I, Бонония е обградена със здрави крепостни стени и дълбок ров, което я прави един от най-здравите бастиони на Римската провинция. Част от рова и крепостните стени са все още запазени - на запад от т. нар. Еничар капия, до брега на реката при днешната Гребна база.
Този неповторим паметник от древността, вместо да бъде запазен за поколенията, беше разрушен от „строителите на най-справедливото общество в историята"/комунистите-б.а./
През 1002 г. император Василий II превзема Бонония след най-дългата обсада в своя живот. Цели осем месеца той щурмува укрепените подстъпи на цитаделата.
Византийският летописец Скилица Кедрин описва тази величава битка, ръководена храбро от сина на цар Самуил-Гаврил Радомир ...
От най-древните хроники научаваме, че елините наричали града Видини, а маджарите - Будин. В географския атлас на света, издаден през 1774 - 1779 г. в Лайпциг от Иохан Самуел Хайнтиус, Видин е обозначаван като: Видин, Пидин, Бидин, Бодин, Кириде-нум, Бишитери и др.
Укрепван и разрушаван от хуни, кумани, татари, печенеги и др., градът е възкръсвал от руините като птицата Феникс и е увеличавал своето значение и могъщество с последователната смяна на името си. Българите го наричат Бъдин, Бдин и накрая Видин.
Старопрестолният ни град е разположен на 44° 13' северна ширина и 21° 41' източна дължина, на височина 35 метра над морското равнище, в зоната на суперконтиненталния климат, характеризиращ се със сухо и горещо лято и сурова, продължителна зима.
Колко градове в Европа и света могат да се похвалят със своята двадесет и три вековна история?! Видин оцелява в непрестанна борба с високите пролетни води на реката, с опустошителните набези на чужди нашественици и след вътрешни размирици!..

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин