Изпрати стари снимки от Видин и областта

Циганите във Видин

История - Етнически населения

В БОНЧОВА МАХАЛА

***
По-голямата част от циганите, населяващи Европа, са от подразделението на циганската общност, наречено рома. Рома живеят на Балканите, в Източна, Централна и частично в Западна Европа. Самоназванието “рома” произлиза от думата ром в циганския език, която означава “мъж, съпруг”, със същото значение и на санскрит.
Названието “цигани” е дадено от другите народи. Допуска се, че произлиза от персийската дума асинкар или цикан със значение “ковач, железар” или от названието на една манихейска секта “атцингани”, членовете на която също са се занимавали с гадателство и гледане на ръка. Другото название “гупти” означава “египтяни”. То произхожда от името на византийската провинция “Малък Египет” около днешния град Измир в Мала Азия, където ромите, идващи от Индия към Византия, отсядат за по-продължителен период преди поредните преселения към Европа и северо-африканското крайбрежие.
Циганите днес живеят разпръснато по всички континенти и в почти всички държави по света.
Циганите в България са над осемстотин хиляди души, а във видинския квартал “Нов път” те са около 8 900.
Във Видин от групата на йерлиите има представители, пазещи в съзнанието си етнонима калайджии. Те са отседнали още от византийско време и не пазят спомен за чергарския начин на живот. Тук има и т. нар. влашки цигани, известни още като цуцумани, които се заселват към XVII – XVIII в. в българските земи. Вероятно по същото време се заселват и кошничарите, които пазят спомена за чергаруването, какъвто начин на живот са водили до 30-те години на XX в. Във видинската махала живеят и група сархаци, т. е. роми с турско самосъзнание. Една, също малка група, е тази на “дасикане рома” – джамбази, която се занимава с търговия на коне и добитък.

Из “Циганите във Видин – традиции и настояще”, Исторически музей

ПОМИНЪК
Пламен НИКОДИМОВ

Цигани във Видин има още отпреди Освобождението от османска власт през 1878 г. В едно преброяване от 1879 г. /публикувано от Феликс Каниц/ се посочва, че те живеят извън крепостта, в шест махали, сред останалото население. През 30-те години на XX в. циганите вече живеят компактно само в квартал “Бара махла” /около гарата/ и на ул. “Средна гора” /съществуваща и сега/. Поради това, че тези места се заблатяват и са негодни за живот, при тях има най-много болни от малария.
Общинският съвет на Видин решава от 1936 г. циганите да се заселят на по-добро място, западно от града. За тази цел на домакинство се дава безплатен парцел от 150 кв.м. камък, безплатен превоз на материали и помощ от 200 лв. Общината се задължава да прокара улици, електрически ток и водоснабдяване с помпи, с което ще се подобри техния бит. Оттогава циганите заживяват откъснато от другото население на града. Контактите им с него се свеждат само до прехраната им.
Цигански традиционни занаяти от по-далечното и по-близко минало са – ковачество, калайджийство, сарачество, кошничарство, отглеждане на коне и транспортна дейност с тях, подковачество /налбантство/, търговия с животни. За традиционен поминък свидетелстват документи от 1883 г. на общинския съвет, в които “13 чергарски цигани от съсловие железари” се обръщат с молба да построят жилища “бордеи” на празното място между пазара и Боклук капия. Заедно с жилищата им е разрешено да си построят и “дюкянчета”.
През 1958 г. видинската община регистриран последните 10 семейства-чергари, занимаващи се с калайджийство, врачуване, гадания. Постановление № 258 на Министерския съвет от 17 декември 1958 г. за уреждане положението на циганското малцинство забранява чергарството.
Властта ги заставя да променят досегашния си начин на живот и да се приобщят към тогавашното общество и идеали. В изпълнение на това Постановление циганите са настанени като работници в редица предприятия – “Пренос-превоз”, товаро-разтоварната задруга, метална кооперация “Мир”, вакуумно-консервната фабрика, комунални услуги, градска чистота, дирекция “Музика” и др. На новите места едни от тях упражняват старите си професии или близки до тях, а други придобиват нова квалификация. 
Промените след 1989 г. поставят циганите в друга, различна от комунистическата икономическа и социална среда. Отварянето на обществото и на границите, възстановената лична свобода им разкриват нови възможности за живеене в търсене на своята идентичност, щастие и място в демократичното общество.
Заедно с положителните промени фалитът на предприятията довежда до изключително висока безработица – над 80%. Поставен е въпросът за оцеляване. Изминалите години на демокрация довеждат до силно и контрастиращо социално разслоение сред тях и другите. Някои от циганите продължават традиционните занаяти, но продукцията им трудно се продава, въпреки разширяването на асортимента и услугите.
През 2002 г. в циганския квартал се констатират следните основни занаяти: ковачество и железарство, сарачество, калайджийство с бакърджийство /направа на казани за ракия/, подковачество, кошничарство. Работилниците са с различно оборудване – от примитивно до по-съвременно – машинно. Продукцията се продава “от пазар на пазар”. Упражняват се и други занаяти и поминъци. Музикантите “братя Ангелови” са най-популярните в града, дървообработване – тишлерия, мебели, дървени части на каруци, строителна дейност, търговия с животни и касапство, семкарство, производство на дребни сладки, сезонна работа, хамалство, транспортна дейност, събиране, сортиране и продажба на вторични отпадъци. Има цигани, занимаващи се с дребна и по-едра търговия в квартала и града.
Най-разпространен и жизнен поминък остава коневъдството, отглеждат се около 200 – 300 коня. Те служат за транспортна дейност, състезания, търговия.
Всичко това е свързано и със запазване на собствената етническа идентичност, за да не остане само спомен легендата за един цар, който решил да изтреби ромите, като пусне сред тях изгладнелия си триглав змей. Тогава ромите се помолили на Господ: “Господи! Този зъл цар не знае какво прави! Та нали и ние сме твои създания – бедни, дрипави и гладни, без дом и без земя. Прости, Господи, на пакостливите заради работните ковачи и кошничари, заради калайджиите и музикантите. Спри змея, Господи! Иначе кой ще подкове конете, дето мъкнат товара на света?! Кой ще изплете кошовете за плодовете на земята?! Кой ще накара тепсиите да светят, за да е свят хлябът в тях?! И кой ще разтвори с песен сърцата на хората, за да влезеш ти, Господи, в тях?! Спри змея, Господи! Ще опустее светът без нас!” Господ се смилил над тях и им изпратил Свети Георги да убие змея.

Из “Циганите във Видин – традиции и настояще”, Исторически музей

МИТОЛОГИЯ
Маргарита НИКОЛОВА

И ромите пазят носталгично спомена за прародината, за свещената река, за преселението, за величието на своите древни царе, за владетели, желаещи да ги унищожат, за болката по неосъществената ромска държава и изчезналата азбука, за светците - покровители, за вредни демонични същества, преследващи ги във всекидневния бит.

ПРАРОДИНАТА
Някога, много отдавна, циганите имали голяма и богата държава, царят им бил силен, а народът – многоброен. През плодородната им земя течала голяма река Цинган или Цигания и от нея произлиза името “цигани”. Те живеели щастливо в своята земя. Но дали защото народът се разраснал твърде много и нямало земя за всички, дали поради нападения на по-силни племена, те били прогонени от родните места. Тогава циганите поели дългия път на преселението в търсене на нова земя и родина. Те вървели, вървели по могъщата река Цинган и стигнали до Египет и оттам се разпръснали по целия свят.
Според други варианти в изворите на голямата река се въдели страшни зверове, които принудили циганите да напуснат плодородната долина.

ЦИГАНСКИЯТ ЦАР
Живяла някога една царица. Тя имала прекрасна градина с различни рози. Но мразела циганите, защото имали различен цвят на кожата, и заповядала да бъдат погубени.
Царят на ромите решил да даде урок на жестоката царица. Той унищожил нейната градина. Сърцето я заболяло от мъка за нейните рози.
Тогава ромският цар й казал:
- Както тебе те боли за твоите рози, така и мен ме боли за моя народ.
Така той спасил ромското племе.
В друг вариант Господ спасява ромите. След като унищожил градината с различни цветя и накарал царицата да страда за тях, той й казал: 
- Както са различни твоите цветя, така са различни и моите народи. Както тебе те боли за всяко цвете, така и мене ме боли за всеки народ.

ЦИГАНСКИЯТ ЦАР – ФАРАОН
Когато били в Египет, циганите имали огромно царство, могъщ и много богат цар – цигански фараон. А циганската царица била най-красивата жена на света. Циганският фараон бил по-силен дори от самия Господ. Когато отивал на война, морето се отдръпвало и войската му минавала по сухо. Но когато ромите били прогонени от Египет, тяхното царство, огромното богатство и злато били отнети от техния цар-фараон. Морето за последен път се отдръпнало, за да премине по суша ромският народ, но водите бързо се съединили и залели пътеката. Не всички хора успели да преминат, много от тях загинали във водите му. Тогава се удавила и ромската азбука.
В други варианти от Египет гъските помогнали на ромите, при бягството им пренасяйки ги на крилете си през Червено море. Затова те издигат в култ тази някога прелетна птица и тя е главната обредна храна на Василовден.

ЦИГАНСКАТА АЗБУКА
Някога ромите имали азбука, но лоши хора я скрили от тях, тъй като много се страхували, че ромите, имайки свое четмо и писмо, както са многобройни, непокоряващи се на други народи, ще се обединят и ще си създадат много силна държава. Затова злосторниците лишили ромите от най-важното нещо – азбуката, писмеността, културата, и ги разпръснали по целия свят.

РОМИТЕ СИ ИЗЯЛИ ЧЕРКВАТА
И ромите решили да си построят черква, Но искали тя да бъде единствена и неповторима, по-хубава от черквите на другите народи. Направили я от материал, който най-много обичали – от сирене: голяма, бяла и сладка. Събрали се да празнуват. Скарали се и ...я изяли. И единствено те останали без черква, която да ги обединява и събира. Вярата в различни богове и идоли ги разединила и те се пръснали по света. Поради тази причина и държава не могли да създадат. Останали да се скитат немили-недраги.

СВЕТИ ГЕОРГИ – ЗАСТЪПНИК НА РОМИТЕ ПРЕД БОГА
Всяка година, на определен пролетен ден, ромите трябвало да дават курбан една от мъжките си рожби.
Като гледал мъката на хората, на Св. Георги му дожаляло. Помолил се на Господ вместо ромите да му дават кръвна жертва – момче, Св. Георги да му дава мъжко агне от своето стадо. Смилил се Господ и приел курбана на светеца.

“КЪРВАВАТА ВОДА” И СВЕТИ ГЕОРГИ
В царството на ромите живял триглав змей. Всяка година той спирал водата и обричал на смърт хора и животни. За да я пусне отново, искал от всяко семейство кръвна жертва – по едно момче. Пуснатата след това от змея вода била наречена “кървавата вода”.
Научил Свети Георги за злодеянията на змея и го убил.
И оттогава ромите почитат Свети Георги като свой застъпник и покровител. Затова на Гергьовден колят толкова бели мъжки агнета, колкото малки момчета има в семейството.

Из “Циганите във Видин – традиции и настояще”, Исторически музей

ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНОТО ДЕЛО 
ВЪВ ВИДИНСКИЯ РОМСКИ КВАРТАЛ
н.с. Валя ДИМИТРОВА

Новата махала, наречена по-късно “Бончева”, на името на видинския кмет д-р Бърни Бончев, е отдалечена от град Видин. Това създава значителни затруднения за децата, които трябва да учат, и налага построяването на нова училищна сграда. Кварталното училище е с две учебни стаи и една малка канцелария за учителите, а към началното училище “Отец Паисий” е сформиран филиал от една паралелка със слети класове.
Според писмени документи и по сведения на стари хора вероятно първата учебна година на новооткритото квартално училище е 1941 – 1942 г. В Държавен архив – Видин е съхранен интересен ръкописен документ – летописна книга, водена грижливо през годините, в която първата учителка Параскева Дамянова съобщава, че учебните занятия започват на 6 февруари 1942 г.
Твърде скоро учебният процес е прекъснат за три години от голямото наводнение във Видин на 4 март 1942 г. През това време учениците посещават другите видински училища, а самата училищна сграда приютява няколко пострадали бедни бездомни семейства.
След Втората световна война учебните занятия са възстановени от същата учителка и усилията за привличане на циганските деца в училище продължават. Първите стъпки в учебното дело са съпроводени с много трудности, породени както от царящата в квартала бедност и мизерия, така и от традиционната незаинтересованост на родителите към обучението на децата. Твърде често се налага учителката да обикаля от къща на къща, за да моли учениците да дойдат на училище. Учебният процес е нарушаван нееднократно и от наложената карантина заради петнистия тиф, от разпространената въшливост и поради лошата хигиена на циганските деца.
Учебната 1946 – 1947 г. бележи узаконяването на училището в самостоятелно начално учебно заведение, което от 13 октомври 1946 г. вече се именува “Боян Чонос”.
За десет учебни години паралелките нарастват на осем и поради липса на стаи, две групи от занималнята учат в коридора на училището. Това налага с помощта на родителите от квартала да се направи пристройка от още две нови класни стаи. Благодарение на голямата упоритост на учителите и на кварталното ръководство, броят на учениците значително нараства и през 1962 – 1963 г. паралелките са вече 23, включващи три занимални и две групи детска градина. От началото на 60-те години на XX век новост за образованието в циганския квартал е сформирането на четири вечерни паралелки в прогимназиален курс, които провеждат учебните занимания от 18 до 21 часа. Първоначално вечерните прогимназиални паралелки са подчинени административно и педагогически на първо основно училище “Климент Охридски” във Видин, а после преминават под обединеното ръководство на училище “Боян Чонос”.
За усъвършенстване на педагогическите познания и в търсене на нови подходи през април 1965 г. учителите организират посещение с цел обмяна на опит в 75-то основно училище в София – кв. “Факултета”. Чрез активната дейност на учителския колектив и ръководството на квартала изпълкомът на градския народен съвет във Видин взима решение и на 1 април 1967 г. започва строежът на нова училищна сграда с 12 класни стаи и два самостоятелни кабинета. По това време децата учат на три смени в двете сгради на старото училище, а след часовете посещават три занимални. По-голяма част от учениците в прогимназията работят в Консервния комбинат и често закъсняват за училище или идват много изморени. В празничните дни обаче всички помагат в строежа на новото училище. Тържественото откриване на новата училищна сграда е на 1 септември 1971 г. и учебните занятия се водят в нея на две смени. Старото училище е преустроено за временна детска градина.
Въпреки големите грижи на учителите за учебно-възпитателната работа на децата-циганчета, резултатите са обезпокоителни. От постъпващите 120 деца, до осми клас достигат само десетина, а техните знания се оценяват като нетрайни и недостатъчни. Като причина за незадоволителното образователно ниво на учениците се посочват незаинтересоваността на родителите, традиционно ниския културен статус на циганското население и стремежът му да задоволи само нуждите си от храна и облекло. В борбата за привличане на подлежащите на задължително обучение деца учителите срещат значителни трудности в общуването с родителите. Особено затруднени са от новите заселени жители на квартала през 70-те години на XX в., някои от които са напълно неграмотни и не желаят да пуснат децата си на училище. Директорът Петър Пешев и училищното ръководство са принудени да търсят помощ от общинския комитет на БКП и от МВР. Създават се комисии, които вечер обхождат домовете и водят разяснителни разговори. Стига се и до крайности: тези родители, които не изпращат децата си на училище, се заплашват с уволнение от работа, защото нарушават закона.
В началото на 70-те години на XX век, за да задържи учениците и да осигури по-редовна посещаемост на учебните часове, е изучен опитът на малцинственото училище в гр. Пловдив. От 1973 г. със заповед на Министерството на просветата училището във видинския ромски квартал се трансформира в основно професионално училище с три основни профила: дървообработване и тишлерство, студена обработка на металите, изработване на дамско облекло и домакинство. През 1974 г. е построен работен корпус, в който са настанени закупените тезгяхи, банциг, шевни машини, домакински съдове и др.. Увеличава се преподавателския състав по специалностите. През 1975 г. е организирана изложба с произведения, изработени в училището. Трудовото обучение създава много полезни навици у децата, придобиват се професионални умения в приложните занаяти. Учениците изпълняват и поръчки за изработване и поправка на дървени столчета за видинските детски градини.
Със заповед на Министерството на народното образование от 13 декември 1985 г. училището се преименува в основно училище със засилено трудово обучение, като се намаляват общообразователните предмети. В изпълнение на партийните решения за реформи в образованието от средата на 70-те години ръководството на училището сключва договори с редица видински предприятия. Консервният комбинат “17 партизани” се задължава да подпомогне обзавеждането на няколко кабинета и да осигури награди за децата, Промкомбинат “Мико Нинов” трябва да дообзаведе работилницата по металообработване, ТПК “Боян Чонос” да снабди с три шевни машини и маломерни парчета платове училището. С ТПК “Бор”, завод “Вида” и завода за помпи “Георги Димитров” се договаря провеждането на производствената практика и осигуряването на професионалната специализация на учениците. През учебната 1985 – 1986 г. започва двегодишен курс след 8-ми клас за получаване на квалификация по специалностите: оператор на шевното производство и шлосер-монтьор. Идеята сформираната през 1988 – 1989 г. паралелка със специалност “Дамско облекло” да прерасне в средно професионално техническо училище /СПТУ/ се оказва неуспешна и само пет ученички завършват единствения випуск.
На 7 ноември 1987г. тържествено е открита новата училищна сграда.
Най-новата история на училището в квартал “Нов път” е свързана с промените както в наименованието му, така и с неговата дейност. Временният изпълком на общинския народен съвет – Видин през 1991 г. го преименува в основно училище “Епископ Софроний Врачански”. През 1990 – 1991 г. за първи път се сформират предучилищни паралелки, които трябва да подготвят децата за I клас и да подпомогнат за решаването на езиковите проблеми, свързани с недостатъчното владеене на български език.

Из “Циганите във Видин – традиции и настояще”, 
Исторически музей – Видин, 2002 г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин