Италианци във Видин

Сряда, 10 Септември 2014 23:03

Написано от ivailo

Един оцелял архивен документ свидетелства за организираните през 1941 г. курсове по изучаване на италиански език във Видин. Карло Пини, учител по италиански език във видинските гимназии и прогимназии, на 5 октомври 1941 г. отправя заявление до данъчния началник във Видин и моли да бъде освободен от гербов налог. Въпросът се отнасял за даване обява във видинското кино "Цвят" със следния текст:

"Открива се вечерен курс по италиански език. Курсът ще се ръководи от г-н Карло Пини, учител по италиански език в гимназиите и прогимназиите. Записване при директора на Първа прогимназия. Лекциите почват от 10 т.м. 7 часа вечерта. Таксата 50 лв за три месеца се внася при записването. От Италианския културен институт - София. 5 ноември 1941 г. (п) проф. Карло Пини".

Следва параф, печат и подпис, с което е разрешено на сеньор Пини да пусне светлинната реклама преди започването на прожекциите в читалищното кино. По-възрастните видинлии си спомнят за някогашните изписани с туш върху стъкло и прожектирани върху екрана редица реклами и съобщения. Спомнят си и за италианския учител г-н Пини. Срещат се все още и някогашни ученици и курсисти, взели първите уроци по мелодичния италианския език. По онова време италоговорещите наши съграждани са се броили на пръсти. Най-радушен прием италианският учител намира в дома на д-р Иван Попов, следвал медицина в Италия, чиято съпруга е италианка. Интересен събеседник на Карло Пини е Георги Паунов, изучавал флейта при големи италиански майстори, в своя среда се чувствал и сред неколцина видински евреи, владеещи староиспански и не много добре италиански език. Най-бързо са усвоили италиански език гимназистите от класическия отдел, които са изучавали латински език. Прогимназистите започнаха от азбуката, числата и, разбира се поздравите "Бон джорно, аривидере, чао, комо ста (как си) и отговорът бене (добре)."
Интерес към изучаването на италианки език проявяват през 1941 г. не само учениците, но и другите граждани. Своевременно г-н Пини се отзовава на молбата на хористите от музикално дружество "Китара" на репетициите за предстоящите концерти когато в репертоара били включени италиански солови и хорови песни, там да бъде и италианският учител.
Оказало се, че както мнозина италианци, и той е добър певец и бързо се включил в концертните изяви на видинските китаристи.

Изграденото във Видин Българоиталианско дружество намира осезателна подкрепа и от страна на "Италианския културен институт - София. Доставени са голям брой учебници и учебни помагала, грамофонни плочи и учебни филми. Редом с това на екраните на видинските кина с небивал интерес се посрещат прожекциите на италианските филми. Дълги опашки от граждани се трупат пред касите, за да се снабдят с билети за филмите "Тоска", "Риголето", "Росини", "Мама", "Тази вечер нищо ново". "Бохеми", "Тайната на бядерката", "Каста Дива" и др.

На вечеринки и серенади се пееха италиански песни, често пъти познайници, срещайки се, разменяха поздравите си по италиански и добавяха по някое запомнено италианско изречение.

Това беше по време на Втората световна война. Време на постоянния вой на тревожните сирени, време на постоянно прелитащите над града ни летящи крепости, отправящи се към определените цели да изсипят огромния си смъртоносен товар Това бяха времена на затъмнения, въздушни престрелки, наводнения и евакуация. Учебните процеси често прекъсваха, но курсовете по италиански език продължаваха, продължаваше и песента "Мамо, щастлив съм да се завърна у дома", преведена от Карло Пини. Тази песен се пееше из Видин на италиански и български език.

За съдбата на проф. Пини научих години по-късно от нашия съгражданин Георги Паунов. Към края на Втората световна война оста Рим, Берлин и Токио се разпада. Италианците обръщат оръжието си към германците и тогава във Видин са докарани голям брой военнопленници.

По думите на Георги Паунов, Карло Пини се е завърнал в Италия с италианските военнопленници. Известно е, че във видинското гробище има издигнат голям паметник в руското военно гробище. Проектирането на паметника било възложено на българските архитекти и техници, сред тях бил и Георги Паунов. Оказало се, че работата не потръгнала добре и благодарение на италианците, основите на паметника били укрепени. За благодарност съветското военно командване решава да депортира в Италия всички пленници. В спомените на Паунов е записано, че тогава, научавайки радостната вест, намиращите се на видинското пристанище шумно изразили радостта си и запели италиански песни. С тях заминал и Карло Пини. (Виж още за паметника в Руското военно гробище във Видин)

В историята на Видин има много неписани и още ненаписа-ни страници от пребиваването на италианците във Видин. Известно е, че още през 1849 г. в армията на Лайош Кошут са емигрирали 500 италианци начело с полковник граф Монти, имало е и италиански военен духов оркестър. Известно е също, че в строителството на катедралния храм "Св. Димитър", Еврейската синагога и театър "Вида", както и на видинската ж.п. гара, са взели участие италиански архитекти, инженери, техници и майстори. В спомените на Йордо Денков е записано: "В историята на видинското колоездачно дружество "Стрела" личи и името на Карло Бенедучи, майстор мостостроител и отличен колоездач, той се състезаваше в шосейните надбягвания до Белоградчик, Лом, Връшка чука. С неговото колело спечелих редица вътрешни и международни състезания".

Известно е също, че в Кула основоположник на тамошната печатница е италианецът Умберто Бербатов, посочва "Алманах на Царство България" от 1909 г.

Очевидно има възможности във Видин да бъде възстановено някогашното Българо-италианско дружество.
Христо Лишков - ИЗ СТАРИТЕ ВИДИНСКИ ХРОНИКИ

Tags: